Решение № 4151 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4151 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова В.а при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова В.а Гражданско дело № 20221100101370 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда по НОХД №16122/2019г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Твърди, че в резултат на образуваното срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, свързани с опозоряването му пред колеги и приятели. Напуснал работа, тъй като му било лепнато клеймо „крадец на фирмено имущество“ и никой не искал да го наеме на работа заради това. Страхувал се от евентуалното осъждане и получавал нервни кризи.

Ответникът оспорва размера на иска за неимуществени вреди, както и началната дата от която се претендира лихва за забава. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди.

Прави възражение за прекомерност на уговореното в наказателния процес адвокатското възнаграждение, което се претендира като имуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От приложеното към НОХД №16122/2019г. по описа на СРС, НО, 107 състав, досъдебно производство №3382-ЗМК-2136/2018г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.

№47571/2018г. по описа на СРП, се установяа, че досъдебното производство е започнато на 18.10.2018г. за това, че за времето от 23.06.2018г. до 15.10.2018г. в гр.София, от склад на „П.П.Д.-Б.“ ЕООД, са отнети чужди движими вещи – 36 броя лаптопи, от владението на Д.С.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Извършени са голям брой действия по разследването. На 20.02.2019г. е издадена Заповед за задържане на лице за А. В. К., поради наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и и установяване съпричастност към ЗМ 3382-ЗМК-2136/2018г. На същата дата е извършен и обиск на А. В. К.. С Постановление за привличане на обвиняем от 17.07.2019г. А. В. К. е обвинен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК - в качеството си на длъжностно лице и възползвайки се от служебното си положение – 1 служител на трудов договор в „П.П.Д.-Б.“ ЕООД, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър на стойност 1907,15лв., от владението на И.М.П., без нейно съгласие, с намерение да го присвои. А. В. К. е разпитан като обвиняем на 31.07.2019г. и му е предявено разследването. Извършени са нови действия по разследването и обвинението на А. В. К. е изменено с постановление от 10.09.2019г., като е прието, че е отнел преносимия компютър от владението на друго лице.

Досъдебното производство е приключило с Обвинителен акт, който на 11.10.2019г. е внесен в СРС и е образувано НОХД №16122/2019г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Поради пандемия от Ковид-19 първо заседание по делото е проведено едва на 30.06.2020г. потвърдена е мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на А. В. К.. Съдебно заседание от 20.10.2020г. не се е провело поради неявяване на упълномощения защитник на А. В. К. поради служебна ангажираност по друго дело. В съдебно заседание от 17.11.2020г. са разпитани двама от допуснатите свидетели, като е имало и нередовно призован такъв. В съдебно заседание от 23.02.2021г. не се е явил един редовно призован свидетел. Присъда е постановена в съдебно заседание на 20.04.2021г., като А. В. К. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 НК, доколкото извършеното такова от А. В. К. е деяние по чл.207, ал.2 НК, но СРС не може да преквалифицира обвинението.

Не е подаван протест от страна на СРП, поради което присъдата е влязла в сила на 06.05.2021г.

По делото са депозирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.Й.

М., който посочва, че е работил заедно с А. К. в „П.П.Д.-Б.“ ЕООД от 2012г. до напускането му. Заявява, че в деня на напускането му не е бил на работа, но разбрал от колеги, че А. К. е обвинен в престъпление срещу фирмата и е отведен от полиция. След напускането му избягвали да поддържат връзки с него, защото от фирмата им казали, че А. К. е извършил престъпление и ако комуникират с него, това може да се отрази на делото, като лично шефа бил съветвал свидетеля да избягва контакт. А. К. се обаждал понякога на свидетеля, който в началото бил резервиран, но след това възстановили нормалните си взаимоотношения. По този начин разбрал как обвинението се отразява на А. К.- бил по-притеснен, всичко подлагал на съмнение, бил по-внимателен в нещата, които изказва, не бил толкова „отворен“ като преди. Начинът по който комуникирали бил малко по-резервиран. Бил притеснен за семейството си защото останал без работа, а бил баща от скоро на второто си дете, като към момента на разпита А. К. има 4 деца.

Посочва, че знае, че А. К. страда от диабет и в последствие му се влошило малко състоянието, като трябвало да приема малко повече медикаменти от обикновеното.

Известно му е, че А. К. е бил безработен след напускането от „П.П.Д.-Б.“ ЕООД, но не знае за колко време. Започнал друга работа, а след това си направил и собствен бизнес, който според свидетеля вървял добре. Посочва, че не поддържали отношения по времето, когато А. К. е бил без работа, поради което не знае какво е правил.

Показания са депозирани и от Д.В.П., също колега на А. К. – от 2016г. Посочва, че доколкото е разбрал от „П.П.Д.-Б.“ ЕООД са накарали А. К. да прекрати правоотношението с дружеството по взаимно съгласие. Посочва, че във фирмата никой не е коментирал, за да стане ясно защо се води наказателното дело. Коментирало се между служителите, че е имало липсващи устройства. Коментарите се водели с шушукания и е виждал как когато А. К. звъни на някои колеги, те не му вдигали телефона.видял А. К. 3-4 месеца след повдигане на обвинението и той му говорил за проблеми с кръвното и щитовидната жлеза.

Независимо от предоставената на ищеца възможност за редовно представяне на писмени доказателства по делото, това не е направено и намиращите се по делото документи, не са приети като доказателства по делото.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в 2 извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че действително ищецът е претърпял част от претендираните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, изразяващи се в неблагоприятни психически и емоционални преживявания поради опозоряването му пред колеги и приятели. От показанията и на двамата свидетели се установява, че в дружеството, в което са работили е било указано на служителите да се въздържат от контакт с А. К., имало е коментари по отношение на ищеца и същия след повдигнатото му обвинение е напуснал работното си място. Не се установяват обаче останалите твърдяни вреди – ищецът да е напуснал работа, тъй като му било лепнато клеймо „крадец на фирмено имущество“ и никой не искал да го наеме на работа заради това. Нито един от двамата свидетели не сочи на работното им място да е било коментирано какво деяние е извършил ищеца, като свидетеля П. посочва, че във фирмата никой не е коментирал, за да стане ясно защо се води наказателното дело. Според св.М. от фирмата им казали, че А. К. е извършил престъпление , но нито един от двамата свидетели не сочи във фирмата да е съобщавано какво точно е деянието. От показанията на свидетелите не е видно на А. К. да е „лепнато клеймо“. Свидетелите не знаят колко време А.

К. е бил без работа, но св.М. посочва, че ищецът започнал друга работа, а след това си направил и собствен бизнес, който според свидетеля вървял добре. Въпреки предоставената възможност за редовно представяне по делото на писмени доказателства, А. К. не установява реда по който е напуснал работа, нито колко време е останал без такава. Не се установява и А. К. да е кандидатствал за работа, която да му е била отказана поради наличие на повдигнато обвинение.

Не се установяват и вреди, изразяващи се в страх от осъждане и получаване на нервни кризи. Нито един от свидетелите не депозира показания относно твърдяните обстоятелства. Не се представят и медицински документи, установяващи наличие на нервни кризи.

С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, а обстоятелството, че по-голямата част от вредите не са установени следва да се отрази единствено на размер на дължимото обезщетение.

Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение. Като се анализират събраните по делото доказателства съдът заключи, че престъплението, в което ищецът е обвинен е тежко по своя характер, но доколкото ищецът не е бил осъждан и деянието, за което е повдигнато обвинение е за кражба само на едно устройство, то А. К. дори и да е бил признат за виновен е нямало да получи наказание към средна или горна граница на предвиденото такова, нито същото е щяло да бъде ефективно търпяно. П роизводството в досъдебната фаза по отношение на А. К. е продължило по-малко от 8 месеца, а в съдебна фаза 1 година и 7 месеца, като следва да се отчете обстоятелството, че през 2020 г. е имало период, в който 3 не са провеждани съдебни заседания по никакви дела поради пандемия от вирусно заболяване, а едно заседание не е проведено по вина на защитника на А. К., като тези обстоятелства следва да се вземат предвид като намаляващи времето на производството. Ответникът не е подал протест срещу присъдата и не е поддържал обвинението пред въззивна инстанция. Следва да се отбележи, че решаващия състав на Съда е приел, че А. К. е извършил престъпно деяние, но не това, за което му е повдигнато обвинение.

Не се установява А. К. да е взел участие в голям брой процесуални действия, нито взетата по отношение на него мярка за неотклонение да е довела до ограничаване на права на лицето. Не се установява прекомерен обществен отзвук на наказателното производство, доколкото задържането му и воденото наказателно производство е обсъждано само в рамките на работното му място. Следователно не са на лице обстоятелства, които да налагат завишаване на размера на обезщетението.

Установява се само една от заявените вреди. Не се установява отражение на наказателното производство върху ежедневието на ищеца, нито върху физическото му здраве.