Решение № 329 от 03.10.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. гр. Лом, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620102489 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от Е. Ц. П. с ЕГН: ********** с посочен адрес: ********* и установен по делото постоянен и настоящ адрес:

********* срещу „*********“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ********* (заемодател) и „*********“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ********* (заемодател) обективно и субективно съединени искове за обявяване на недействителност на договор за потребителски кредит поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, както и обявяване на недействителност (нищожност) на договор за предоставяне на поръчителство поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и липса на основание - правна квалификация по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласен за нищожен Договор за заем № *********/06.04.2023г., сключен между ищцата Е. Ц. П. с ЕГН ********** и ответника „*********“ АД, ЕИК:

*********, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, както и да бъде прогласен за нищожен сключеният между ищцата Е. Ц.

П. с ЕГН ********** и ответник „*********“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № ********* от същата дата поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 06.04.2023г. ищцата е сключила Договор за заем № *********/06.04.2023г. с „*********“ АД, по силата на който й била предадена главница в размер на 3000 лв. Заемът бил сключен при 40% ГЛП, при 48,57 % ГПР, за срок от 18 месеца, разсрочен на 18 месечни вноски. Общата сума за плащане за срока на договора била 4037,76 лв.

Съгласно клаузите на договора ищцата била задължена в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя 1 едно от подробно изброените в исковата молба обезпечения. В изпълнение на това си задължение на същата дата ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство № ********* с ответника „*********“ ЕООД. Въз основа на него ищцата дължала сума в размер на 858,24лв., представляваща възнаграждение на дружеството-поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията й по Договора за заем. В исковата молба са изложени твърдения, че горепосочените два договора са нищожни. Развити са подробни съображения в тази насока, като е извършено и позоваване на съдебна практика, вкл. на СЕС. Изложени са твърдения за нищожност на осн. чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

Сочи се, че указнаият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител в размер на 858,24лв. по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Ищцата счита, че същото представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. Твърди се, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят, като например посоченото задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора за заем. Твърди се, че това са предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не могат да удовлетворят. В договорите са включени санкции - заплащане на неустойки или заплащане на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-гаранти, небанковите институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно така се преодолява законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. В исковата молба се твърди, че предвид това, че е наясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в договора задължения, дружеството-поръчител предварително е разсрочило предвиденото възнаграждение като част от анюитетните вноски и е овластило „*********“ АД да приеме изпълнение по Договора за предоставяне на поръчителство. Предвиденото възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Ищцата сочи, че поради невключването на възнаграждението за дружеството-поръчител в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което води до нищожност на кредитната сделка. Сочи се, че процесният Договор, сключен с „*********“ ЕООД, е нищожен поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. Сключен е само и единствено по повод договора за заем, който, твърди ищцата, също е нищожен. Договорът, сключен с „*********“ ЕООД, е акцесорен по отношение на Договора за заем, поради което липсва основание 2 за сключването му. Освен това ищцата сочи, че същият е сключен само и единствено, за да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин се цели оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба. Ищцата сочи, че Договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, т.к. не е получила никаква престация срещу предвиденото заплащане на определеното в същия възнаграждение. Сочи се, че независимо дали тя ще изпълни задълженията си по договора за заем или дружеството-поръчител ще заплати сумата, след което ще претендира същата от заемателя, последният дължи възнаграждение и в двата случая, като по този начин се обременява финансово потребителя и се увеличава рискът същия да не изпълни задълженията си по договора за заем.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори от ответниците не са постъпили.

В откритото съдебно ищцата не се явява и не се представлява.

Депозирани са писмени становища преди всяко от заседанията.

Ответниците в съдебно заседание – редовно призовани, не се представляват. Всеки от тях е депозирал писмено становище като оспорва исковата молба и се иска отхвърляне на претенциите.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключения договор, респективно на съдържащи се в него клаузи е допустим. Всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск. Следва да се посочи, че правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред /Определение № 362 от 7.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1046/2017 г., I т. о., ТК/, като наличието на правен интерес се определя от твърденията в исковата молба /в т. см. Решение № 1410 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6191/2007 г., V г. о., ГК/.

С установителния иск се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при основателни съмнения за действителността на който правното му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не 3 съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота, създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно титулярят на същото да е направил „разумна субективна преценка”.

Предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от ищеца. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

В случая правният интерес на ищцата произтича от възможността при установяване със сила на пресъдено нещо на несъществуващата облигационна връзка между страните да поиска връщане по реда на неоснователното обогатяване на платени от нея суми.

Следователно за ищцата винаги съществува интерес от установяване със сила на присъдено нещо на действителността на правоотношенията, в които е встъпила /така определение 1356/06.06.2023г. по в.ч.гр.д. 20235300501247 по описа за 2023г. на ОС Пловдив/.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения, съдът е указал, че всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения и възражения, като депозира доказателства за това. В тежест на ищеца е да докаже фактите, пораждащи право му - при пълно и главно доказване следва да установи възникване на облигационните правоотношения в посочения от него смисъл, както и обстоятелствата, съставляващи съответното основание за нищожност на договорите по смисъла на ЗЗД и ЗПК.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, ако навеждат такива, вкл. да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите отговарят на изискванията на ЗЗД за валидност.

Въз основа на представения договор за паричен заем № ********* от 06.04.2023г. се установи, че между Е. П. като заемател и „*********” АД като заемодател бил сключен посочения договор, по силата на който на заемателя била предоставена сума в размер на 3000лв., която следвало да бъде върната на 18 месечни вноски на посочените в договора падежни дати, първата от които – 09.05.2023г., а последната – 30.09.2024г. Размерът на месечната погасителна вноска бил 224,32 лв.

В чл. 3 е посочено, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. По този въпрос между страните не се спори.

В чл. 2, т. 6 от договора е посочено, че същият е сключен при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на 4 разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 (4037,76лв.) и заемната сума.

В т. 8 на чл. 2 от договор за паричен заем № ********* от 06.04.2023г. е посочен годишен процент на разходите на заема в размер на 48,35 %. В клаузата е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: „договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“.

Съгласно чл. 10 от договора заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по същия на трето лице, в т.ч. на „ *********“ ООД, ЕИК ********* или на друго юридическо лице по преценка на заемодателя, включително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози.