Решение № 967 от 11.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201935 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030001051/27.02.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. К. М., с ЕГН: **********, от гр.Пловдив, ул.**** на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят А. К. М., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от процесуалния си представител адв. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. В допълнение, моли за присъждане и на разноските му за път.

Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор 1

„Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В молба -становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като моли последното да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.07.2023г. жалбоподателят А. К. М., ЕГН ********** станал собственик на лек автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ****, в качеството на „надарен“, по силата на договор за дарение на МПС № 9400/ 25.07.2023г. Тази информация била служебно заявена от нотариуса, изповядал сделката, по електронен път за регистриране на договора в Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и съответно била отчетена в регистъра служебната промяна на регистрацията на МПС.

Жалбоподателят М. не пререгистрирал автомобила в двумесечния срок от придобиването му, както изисквал закона, но въпреки това го привел в управление. На 26.09.2023г. автомобилът бил служебно дерегистриран по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 02.12.2023г, в 15:05ч., в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ до № 160, докато управлявал процесния автомобил, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители към Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, сред които и свид. Н. В. Х., на длъжност „мл. автоконтрольор“. В хода на рутинната проверка през системата с таблет, отчело,че лек автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № **** е със служебно прекратена регистрация на 26.09.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като М., в качеството си на негов собственик, не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването му, да го пререгистрира по надлежния ред, съгласно изискванията на Наредба № I-45 от 2

24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По случая от свид. Х. бил издаден АУАН серия G АКТ № 1174605/02.12.2023г. срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На 04.12.2023г. административнонаказателното производство по него било прекратено с мотивирана резолюция № 23-1030-М000320 на Началник Група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, тъй като бил констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Междувременно на 04.12.2023г. М. подал заявление за промяна на регистрацията, относно собствеността.

На 05.02.2024г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая, заради малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2, алт.2 от НК. Материалите били препратени на наказващия орган, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Наказателното постановление било издадено, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя М., на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, при идентична на АУАН фактическа обстановка, наказващият орган му наложил административни наказания глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свид. Н. В. Х..

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят

Х., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят, макар и след предявяването на акта да не си спомня подробности по случая, обяснява за извършването на рутинните проверки на всеки спрян автомобил, че ставало през системата данни с таблет, както всъщност е установено и процесното нарушение.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като непредубедени, 3 достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които Съдът също кредитира. Що се отнася до това, че свидетелят не е конкретен с подробности в изявлението си за случая, поради липса на ясен спомен, то съдът го намира за нормално, предвид характера на изпълняваната от свидетеля работа и многократното констатиране на еднотипни нарушения по ЗДвП.

Нещо повече съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в законоустановения срок, като за НП меродавна е датата на постановения от Районна прокуратура - Пловдив отказ да се образува досъдебно производство.

При извършена служебна проверка, Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил наказан. Дадена е правилна правна квалификация на вмененото на М. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на жалбоподателя А. М. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателя е осъществил чрез деянието си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение.

4

Регистрацията на МПС-то е била прекратена служебно на 26.09.2023г. с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят, като собственик на лек автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ****, по силата на договор за дарение на МПС от 25.07.2023г., видно от наличното по делото заверено копие на договор, не е заявил това обстоятелство в двумесечен срок от придобиването чрез промяна на регистрацията в КАТ. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Всъщност по делото не се спори за собствеността на автомобила и пропускът да се заяви промяна на регистрация в срок. От своя страна и самият жалбоподател не оспорва, че в процесното време и място е управлявал нерегистрираното МПС.

Единствените доводи, които се навеждат по същността на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е че не е виновно извършено от М., доколкото не знаел за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС и не бил уведомен. Всъщност към 02.12.2023г. непредвиждането на общественоопасните последици от деянието си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Незнанието на закона, също не оправдава нарушителя, още повече, че в случая М. е и собственик на МПС-то и следвало да прояви добра грижа, като го пререгистрира в КАТ.

Ето защо Съдът намира за неоснователно наведеното възражение от жалбоподателя, че следвало да бъде уведомен. Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС, разглежда хипотеза на прекратяване на регистрация при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. когато основанието за прекратяването е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и където законодателят изрично е 5 предвидил задължение за уведомяване на собственика за прекратената регистрация. Това е хипотеза, различна от настоящата.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.

Съдът е в невъзможност да приложи института на „маловажния случай“ по чл. 28, ал.1 от ЗАНН, не само поради установената завишената обществена опасност на дееца, но и поради запрета на чл. 189з от ЗДвП /в сила от 24.12.2021г./. Относно завишената степен на обществена опасност на най-вече на дееца, свидетелства приложената по преписката справка за нарушител/водач, от която се става ясно, че процесното нарушение не е изолирана проява на жалбоподателя, а напротив многократно е бил наказван в влезли в сила НП-та и ЕФ-е за нарушения по ЗДвП. Отделно от това, прави впечатление,че жалбоподателят е управлявал дерегистрираното МПС, като водач и собственик, повече от два месеца след изтичането на законоустановения срок, т.е. нарушението не е траело незначителен период от време, което безспорно изключва по-ниска степен на обществена опасност.

Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.