Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15110 от 05.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40010/2024
Вид
Решение № 15110
Подписан
05.08.2025
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15110 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110140010 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 1 852,43 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +”, включващо 15 лв. ликвидационни разноски, по щета № 44011542308043 за вреди, причинени при ПТП на 24.11.2023 г. на товарен автомобил "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ, вследствие противоправно поведение на водач на автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 66,70 лв. за периода 26.03.2024 г. – 27.06.2024 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско +” за т.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ, е настъпило събитие – ПТП, в причИ. връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1 837,43 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № РВ 6881 КТ към датата на процесното ПТП. Твърди, че размерът на претенцията е завишен. Оспорва настъпването на процесното ПТП, респ. механизма му. Излага доводи относно доказателствената сила на двустранния констативен протокол. Оспорва изключителната вина на водача на застрахования при него автомобил, въвежда възражение за съпричиняване, в която насока излага подробни съображения.

Оспорва акцесорната претенция за лихва. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за 1 уважаване в намален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се установява от доказателствата по делото, че към 24.11.2023 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ и ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 24.11.2023 г. между собственика на автомобил "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ и ищцовото дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че от страна на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на доверен сервизи е заплатена сума в общ размер на 1837,43 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ.

Няма данни за осъществено плащане от страна ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД по предявената регресна претенция.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 24.11.2023 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ признава вината си за настъпване на процесното ПТП.

Също така от заключението по САТЕ, прието без въражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 24.11.2023 г. около 09:00 часа в гр. Пловдив лекотоварен автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ се движел в локалното платно на бул.“Васил Левски“ и след бензиностанция „Инста Ойл“ водачът предприел маневра за включване в движението по бул.“Васил Левски“ като изпреварил отдясно спрелия и изчакващ движещите се по пътя с предимство л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля С. Т., като няма данни в обратна насока.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ.

2

Според чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на лекотоварен автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ при предприето изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното стоящо неподвижно пътно превозно средство - л.а. "Опел Инсигния", с рег.

№ РВ 8102 НМ.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на лекотоварен автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече в двустранен констативен протокол от 24.11.2023 г. водачът на автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ РВ 6881 КТ е признал вината си за настъпване на процесното ПТП.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.

Напротив, от А., свидетелските показания и останалия доказателствен материал се установява, че водачът на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ е подал светлинен сигнал за завой наляво и е спрял да изчака движещите се по пътя с предимство след навлизане в кръстовището от лявата пътна лента. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗДвП завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението. Тоест, положението на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ в лява пътна лента е съответно на правилата на ЗДвП. По тези съображения следва да се приеме, че водачът на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ не е осъществил никое от твърдяните в отговора на исковата молба нарушения на ЗДвП.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № РВ 8102 НМ не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно 3 действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 2462,46 лв.

По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 2462,46 лв.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 1837,43 лв., до който е възникнало неговото суброгационно право.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде присъдена.

По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 1852,43 лв.