Решение № 830 от 03.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Биляна М. Вранчева

С. Милев при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601020 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Софийският районен съд, с присъда от 29.09.2021 г., постановена по НЧХД № 153 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 111-ти състав, признал Р.

П. Д., с ЕГН: **********, за виновна в това, че на 25.06.2018 г., в гр. София, на бул. "****, в близост до заведение "Силви" чрез нанасяне на удар с електрошокова палка е причинил на Г. Д. Г. лека телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева, а на основание чл. 304 НПК го е признал за невиновен и го е оправдал в частта от обвинението за леката телесна повреда да е причинена и чрез нанасяне на удар с дясната ръка.

Със същата присъда е уважен гражданския иск по чл. 45 ЗЗД като подс. Р. Д. е осъден да заплати на Г. Г. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деянието, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до пълния размер от 6 000 /шест хиляди/ лева, като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Р. Д. е осъден да заплати на Г. Г. сумата от 1 360 /хиляда триста и шейсет/ лева, представляваща сторени разноски в съдебното производство пред Софийски районен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Р. Д. е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 752 /седемстотин петдесет и два/ лева, представляваща разноски в съдебното производство.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК подс. Р. Д. е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист при липса на доброволно плащане.

Процесуалният представител на подс. Р. Д. – адв. В. К. – АС – Перник е обжалвал 1 присъдата с въззивна жалба в която счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива и като такава прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за невиновен.

След изготвяне на мотивите към присъдата не е подаденото допълнително изложение към въззивната жалба.

Не е подавано възражение срещу подадената въззивна жалба от ЧТ Г. Г..

В проведеното разпоредително заседание на 28.03.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на дееца, не се налага изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебното заседание пред въззивния съд, жалб. Р. Д., подсъдим по делото, редовно призован, се явява лично и с адв. В. К., който поддържа въззивната жалба и прави искане за уважаване на същата. Развива в пледоарията си аргументи за уважаване на подадената въззивана жалба и отмяна на присъдата.

ЧТ Г. Г., редовно уведомен, не се явява. За него се явява – адв. К. Д., който оспорва подадената въззивна жалба и развива аргументи в тази насока при съдебните прения.

Във въззивното производство е проведено въззивно съдебно следствие чрез разпита на св. С. С., който развива обстоятелства във връзка с настъпилото събитие на инкриминираната дата.

Подсъдимият Р. Д. се възползва от правото си на лично обяснение и в последната си дума пред съда заявява – че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнителното изложение, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице. Изложените от районния съд мотиви се споделят и от настоящата инстанция. Районният съд е обосновал акта си правилно и законосъобразно, както в мотивите е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда. Спорът е концентриран единствено откъм начина на кредитиране на гласните доказателства, както и извършената експертиза, вкл. и има искане за приложението на института на неизбежна отбрана.

Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, вкл. и стореното такова пред въззивната инстанция, чрез разпит на свидетел, счита, че не се налагат съществено различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

2

Обосновано е прието, че подс. Р. П. Д., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, живущ в гр. София, бул. "****, с ЕГН: **********.

С тъжба, внесена в Софийски районен съд, тъжителят Г. Д. Г. чрез адв. К. Д. – САК е обвинил Р. П. Д., в това, че: на 25.06.2018 г., в гр. София, на бул. "****, в близост до заведение "Силви" чрез нанасяне на удар с електрошокова палка е причинил на Г. Д. Г. лека телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 – престъпление по чл. 130, ал.

1 НК.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е описано в тъжбата е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О. ; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви, за което и не е необходимо преповтарянето на мотивите към присъдата.

Подадената въззивна жалба е бланкетна и в нея липсват каквито и да било възражения.

Липсва подадено допълнение към същата, след като са изготвени мотивите към присъдата.

Оплаквания се развиват едва в хода по същество пред въззивната инстанция, които обаче са от такова естество, че вече са получили своя отговор в мотивите към присъдата.

На следващо място, съдът разглежда деянието за което е предаден дееца на съд по чл. чл. 130, ал. 1 НК. Непосредствен обект на това престъпление – чл. 130, ал. 1 НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на това престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма на даден човек, които могат да бъдат увредени от разстройство на здравето. В преобладаващата се практика на съдилищата е стигнато до понятието за "разстройство на здравето", като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез временно нарушаване физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, които водят до разстройство на здравето. Леката телесна повреда е резултатно увреждащо престъпление, като в конкретния случай е установено по делото от дееца. В тази връзка съдът дава вяра и кредитира изготвената съдебно-медицинска експертиза (л. 65-67 от СРС), като изготвена от експерт с нужните познания в съответната медицинска сфера относима за изясняване на фактите по делото. Вещото лице е заключило, че нараняванията върху пострадалото лице може да се обясни по време и начин със съобщеното от него в тъжбата, а именно – че нараняването е вследствие на въздействие при употребата на електрошокова палка.

Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е подложил на много внимателен анализ дадените показания на отделните свидетели, като настоящата инстанция се солидализира с мотивите на първата инстанция в тази насока. Абсолютно неоснователна е издигната теза на защитата, че неправилно са ценени гласните доказателства, като в тази насока са дадени подробни и аргументирани мотиви от СРС.

Внимателно ревизираната инстанция е отчела евентуалната възможна заинтересованост на 3 разпитаните свидетели от изхода на делото и след надлежна съпоставка с останалите обективни находки, резонно е кредитирала процесния гласен източник при съпоставянето му с доказателствата по делото.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.

На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Пред въззивната инстанция е извършен разпит на св. С., който разпит обаче е такъв, че не допринася с нищо за изясняване на обективната истина по делото, както и не е в състояние да обори останалите доказателства по делото. Свидетелят заявява, че е излязъл след като е чул, че в двора на заведението има проблем, т.е. той не е пряк очевидец на всичко което се е случило при настъпване на конфликта между лицата, а неговите впечатления са формирани на следващ момент от инцидента. Обясненията на дееца пред въззивната инстанция целят да изградят една защитна теза и остават изолирани и неподкрепени от доказателствата по делото и поради това няма да се ценят от този съдебен състав.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна деянието по чл. 130, ал. 1 НК е установено по несъмнен и безспорен начин, поради което и присъдата следва да бъде потвърдена.

Подобно на предния съд, Софийски градски съд е на становище, че наложеното наказание би изпълнило в достатъчна степен целите на генералната превенция по чл. 36 НК.