Решение № 196 от 08.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Ямбол, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330103096 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Г. против ПМГ“*******“- гр. Я., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 от КТ.

В молбата се излага, че ищецът е работил по ТПО при ответника на длъжност „**************“. Със заповед от 28.10.2025 год. трудовият договор бил прекратен на осн. чл. 325,ал.1,т.3, считано от 01.11.2025 год.

Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на чл. 68,ал.4 КТ и чл. 68,ал.1,т.1 КТ. Не била налице и хипотезата на чл.

325,ал.1,т.3 КТ, т.к. ТПО се превърнало в безсрочно, за което се излагат подробни доводи. Посочва, че трудовият договор на ищеца бил за работа, която няма временен или сезонен характер. Изпълняваната длъжност съществувала и преди сключване на трудовия договор на ищеца и продължавала да съществува и след изтичане на срока му. В самия трудов договор нямало посочено изключение по смисъла на Пар. 1, т.8 КТ.

Към момента на сключване на допълнителното споразумение , договорът е бил вече безсрочен и тази клауза – недействителна. Дори и да се приемело, че договорът е срочен, то работодателят можел да сключва договор със срок за изпитване само веднъж за една и съща работа. Била заобиколена разпоредбата на чл. 70 от КТ. С оглед незаконосъобразността на издадената заповед ищецът претендира и да бъде възстановен на заеманата длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.

Моли за уважаване на претенциите,както и за присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът посочва, че страните действително са били в ТПО, както и че същото е било прекратено на соченото основание от работодателя.

Оспорва изцяло останалите изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Излага 1 собствени съображения, поради които счита уволнението за законосъобразно.Посочва, че към датата на възникване на ТПО ищецът не е притежавал професионална квалификация „*******“, ето защо работодателят е сключил с него трудово договор на осн. чл. 68,ал.4 КТ, чийто срок бил съобразен с характера на извършваната работа. В случая преди изтичане на срочния трудов договор с ищеца било сключено допълнително споразумение, което определяло нов срок. Налице били технологични и нормативни причини обусловили срочността на трудовия договор. Твърди се още, че длъжността на ищеца не е продължила да съществува като пълна бройна след 01.11.2025 год. На следващо място ответникът посочва, че счита трудовия договор , сключен с ищеца за недействителен- чл. 74,ал.1,т.1 от КТ, като сключен в противоречие със закона, при начална липса на нормативно изискуемата за заемане на длъжността ******* т.к. ищецът не е притежавал изискуемата се по закон квалификация.Посочва се, че ищецът е действал недобросъвестно.Изискванията за заемане на длъжността били разписани в Наредба № 15/22.07.2019 год. Поради недействителност на трудовия договор недействително било и допълнителното споразумение.

Поради всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В с.з. ищецът лично и чрез упълномощен представител моли за уважаване на исковете.

Ответникът се представлява от процесуален представител, който претендира отхвърляне на претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № ***/27.10.2023 год., ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „*****************“. В същия е вписано, че е сключен на осн. чл. 68,ал.1,т.1 КТ, вр. чл. 68,ал.4 КТ , за срок до 31.10.2024 год.

От находящите се в приетото в цялост ЛТД на работника писмени доказателства се установява, че на 30.10.2024 год. е сключено ДС към посочения трудов договор, , като на осн. чл. 68,ал.1,т.1 КТ, вр. чл. 68,ал.4 КТ , вр. Пар. 1, т.8 ДР на КТ /необходимост от още време за преценка труда на педагогическия специалист / страните са се споразумели срокът на трудовия договор да бъде продължен до 31.10.2025 год.

ТПО между страните е прекратено с приложената заповед 158/28.10.2025 год., на осн. чл. 325,ал.1,т.3 КТ считано от 01.11.2025 год., поради изтичане на уговорения срок.

От приетата служебна бележка № *******/05.10.2023 год. се установява, че към посочената дата ищецът е бил записан като специализант в курс за придобиване на професионална квалификация „*******“ в БСУ – гр. Б..

Представена е и служебна бележка № *******/22.01.2026 год. видно от която ищецът е завършил успешно курса за придобиване на професионална квалификация „*******“, протокол ***24.10.2024 год. от държавен изпит, както и копие от свидетелство за професионална квалификация рег. № *****/20.11.2024 год.

Установява се още от представените от ищеца писмени доказателства, че към 2

27.03.2026 год. същият няма регистрирани действащи трудови договори, като с разпореждане от 22.11.2025 год. на ТП на НОИ – гр. Я. му е отпуснато обезщетение за безработица за периода 14.11.2025 – 10.05.2026 год.

В подкрепа на твърденията си по ОИМ ответникът е представил копие от заповед № *****/12.09.2023 год. в едно с щатно разписание; Поименно щатно разписание от 15.09.2023 год. на персонала на ПМГ „*******“ гр. Я., Заповед № ***/10.11.2023 год. в едно с щатно разписание; Поименно щатно разписание на ПМГ „*******“ от 01.12.2023 год.; Заповед № *****/18.08.2025 год. в едно с щатно разписание; Поименно щатно разписание от 01.09.2025 год.; Заповед № ***/29.10.2025 год. в едно с щатно разписание; Поименно щатно разписание от 01.11.2025 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен са ОСИ по чл.344, ал.1 т.1- 3 от Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно, възстановяването му на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер общо 13 979, 94 лв. /7147, 83 евро/ , за периода 01.11.2025 – 01.05.2026 год.

По иска с правно основание чл. 344,ал.1, т.1 КТ:

В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение.

В решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. и др. е предвидено, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.

Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок.

В практиката на ВКС се приема, че началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал.

3 и 4 КТ, като първата група включва включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен предмет на дейност на работодателя, който те подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко месеца и се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Другата хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

Видно от процесния трудов договор от 27.10.2023 год. длъжността на ищеца е „******* **********" и тя няма временен или сезонен характер, в което и да е българско училище, вкл. и в ответното.Работата на ******* е част от постоянния и основен предмет на дейност на работодателя, т.е. част от преподавателската дейност.

Тази работа не може да се окачестви като временна, тъй като няма случаен и 3 еднократен характер. Затова за длъжността "*********** " не може да се сключва срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 3 от КТ. Допустимо е , обаче да се сключи такъв договор по чл. 68, ал. 4 от КТ. Именно това е втората хипотеза приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който, срочния договор може да се сключи за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ. Съгласно легалното определение "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В съдебната практика се приема, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да установи съществуването му./така решение РЕШЕНИЕ № 302 ОТ 17.01.2017 Г. ПО ГР. Д. № 1656/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др./

В случая конкретни причини обусловили сключването на трудовия договор от 27.10.2023 год. като срочен по смисъла на чл. 68,ал.4 от КТ , вр. § 1, т. 8 ДР на КТ не са посочени в договора, а по смисъла на чл. 68,ал.5 КТ -трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. След като по силата на посочената разпоредба , възникналото трудово правоотношение между страните се смята за такова за неопределено време, то последващото сключено н а 30.10.2024 год. ДС към трудовия договор съставлява изменение на трудовото правоотношение - превръщане на безсрочното трудово правоотношение в такова за определен срок. В разпоредбата на чл. 119 от КТ е предвидено изискване изменението на трудовото правоотношение между страните да става само по изрично писмено съгласие на страните. В практиката си ВКС приема, че съгласно чл. 67,ал.3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно изискванията на чл. 119 КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение от общите правила за изменяване на трудовия договор, предизвикано от нуждата работниците да бъдат защитени от едно приело широко разпространение недобросъвестно поведение на работодателите, е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните /РЕШЕНИЕ № 53 ОТ 19.03.2014 Г. ПО ГР. Д. № 2907/2013 Г., Г. К., ІV Г. О.