Определение № 4767 от 06.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4767 гр. София, 06.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002104057 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на З. Г. Б., Е. Д. Д. и Д. Н. Д. срещу решение № 520 от 02.05.2025 г. по в.гр.д.№ 3248 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, с което е отменено решение № 2600000 от 08.01.2024 г. по гр.д.№ 4871 от 2014 г. на Пловдивския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия: за съставяне на проекто- разделителен протокол за делба на движимите вещи и след обявяването му за окончателен- за извършване на делбата чрез теглене на жребий.

В касационната си жалба З. Г. Б. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя следните правни въпроси:

1. Кой способ на делба следва да бъде прилаган в случай, че квотите на страните са различни, а делбеното имущество включва различни предмети с много различна стойност, вид и предназначение? По този въпрос се сочи противоречие с т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 1973 г., решение № 309 от 22.04.1999 г. по гр.д.№ 1182 от 1998 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Кои са критериите за извършване на делбата по чл.350 ГПК и чл.353 ГПК и кой от двата способа на делба има приоритет, когато дяловете на съделителите са различни и имуществото, което делят, е различно по вид, стойност и други индивидуализиращи го 1 характеристики (при картините това са период на създаване, жанр, стил, колорит, материали, размери и т.н.), но е възможно математически да се обособят равни по стойност, но не и по съдържание дялове? Имат ли значение при преценката на способа на делба личните отношения на страните към наследодателите, връзките им на произход, ангажираността им за запазване на наследството в рода, емоционалната им и житейска свързаност с предметите от наследството? По тези въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 1973 г., решение № 1252 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 4006 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр.д.№ 760 от 2000 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. При изразено искане от част от съделителите да им бъде разпределено имущество в общ дял, следва ли съдът да се съобрази с искането им, ако е налице хипотезата на чл.353 ГПК, или може да наложи разделяне докрай чрез жребий по чл.350 ГПК и всеки да получи индивидуален дял, ако и да не желае това? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 42 от 23.04.2019 г. по гр.д.№ 1550 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В касационната жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д. се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи и за преценка на събраните по делото гласни доказателства. Твърди се, че по тези процесуалноправни въпроси решението противоречи на следната практика на ВКС: решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т.д.№ 2501 от 2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50255 от 17.01.2023 г. по гр.д.№ 649 от 2022 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 4508 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. По приложението на чл.353 ГПК и по-конкретно, допустимо ли е съдът да разпореди делбата да се извърши чрез теглене на жребие, когато съставянето на еднородни и равностойни дялове се оказва невъзможно или много неудобно и какви са критериите при преценката за това? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмени отговори от 30.06.2025 г. и 28.08.2025 г. ответницата А. К. С.- Б. оспорва жалбите. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на вещи на стойност над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, 2 т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, съдът съобрази следното: С влязло в сила решение от 01.02.2018 г. на Пловдивския районен съд е допусната делба на движими вещи, останали в наследство от З.

Г. Б. и Г. З. Б., подробно описани в решението, като по отношение на движимите вещи от наследството на З. Б. е допусната делба между З. Г. Б. при квота 4/9 ид.ч., Ц. Г. Б. при квота 4/9 ид.ч. и А. К. С.- Б. при квота 1/9 ид.ч., а по отношение на движимите вещи, останали в наследство от Г. Б.- между З. Г. Б. при квота 1/3 ид.ч., Ц. Г. Б. при квота 1/3 ид.ч. и А. К. С.Б. при квота 1/3 ид.ч. В хода на делото е починала съделителката Ц. Б. с квота 4/9 ид.ч. от наследството на З. Б. и 1/3 ид.ч. от наследството на Г. Б. и на нейно място са конституирани нейните наследници: Д. Н. Д. и Е. Д. Д.- М.. Прието е, че в този случай делбата следва да се извърши, като делът, който се припада на съделителката Ц. Б., следва да се отреди общо на нейните наследници, за което е налице и изричното им съгласие.

По делото е приета тройна съдебно-оценъчна експертиза, по която са изготвени два варианта за делба на произведенията на З. Б. (във вариант 1 се формират девет самостоятелни дяла на приблизително еднаква стойност, а във вариант 2 се формират 3 дяла- два дяла от 4/9 за З. Б. и наследниците Ц. Б. и един дял от 1/9 за А. Б.), както и два варианта за делба на произведенията на Г. Б. (във вариант 1 се формират три дяла на приблизително еднаква стойност, а във вариант 2 се формират два дяла- общ дял за З. Б. и наследниците на Ц. Б. и самостоятелен дял от 1/3 за А. Б.). Вещите лица са заявили, че образуваните дялове са равностойни.

Районният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на движимите вещи между съделителите съгласно чл.353 ГПК, като е приел, че съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно и много неудобно.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд, който да състави проекто- разделителен протокол за делбата и след обявяването му за окончателен- да извърши делбата чрез теглене на жребий. Съдът е приел, че не са налице обстоятелства, при които тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Цитирал е практика на ВКС (решение № 140 от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 7627 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о.) , според която тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, които се различават съществено по стойност, освен ако съотношението между квотите на съделителите и броя на вещите позволява при жребия да се тегли повече от един дял, както е в случая. Приел е, че изброените в т.5 от ППВС № 7 от 1973 г. хипотези, при които тегленето на жребие е много неудобно, не са налице по делото:

1. Нямало доказателства за установен начин на ползване на определени допуснати до делба картини, а за подобрения се говорело само при недвижимите имоти; 2. Нямало доказателства и че при предявяване на иска за делба съделителите са извършили фактическо разпределение на допуснатите до делба вещи помежду си и 3. Тегленето на жребий не би довело до нецелесъобразно разпределение на вещите, до усложнения в отношенията между съделителите или до неудобства в изравняване на дяловете.

Въззивният съд е счел за неправилен извода на първата инстанция, че е налице „неудобство“ 3 при теглене на жребия, тъй като при заявеното от ищците желание да получат общ дял, „би се стигнало до предоставяне възможност единствено на ответницата да изтегли дял (за нейната 1/9 ид.ч.) и това би поставило ищците в неравностойно положение, тъй като въпреки че притежават по-голяма квота, те не биха имали възможност да изберат дялове, които да определят ценни за тях вещи“. В случая от приетото по делото заключение на вещите лица се установявало, че до делба са допуснати множество картини и други движими вещи, от които за наследството на З. Б. са образувани 9 равностойни дяла, а за наследството на Г. Б.- 3 равностойни дяла. С оглед квотите, при които е допусната делбата, от наследството на З. Б. съделителят З. Б. може да получи 4 дяла, наследниците на съделителката Ц. Б. могат да получат 4 дяла, а съделителката А. Б. може да получи 1 дял, а от наследството на Г. Б. съделителите могат да получат по един равностоен дял. Съдът е посочил, че според вещите лица всички дялове са равностойни, а заявените желания на ищците и държането на вещите не са основание за разпределение на определени картини в техен дял, тъй като не представлява „неудобство“ по смисъла на чл.353 ГПК. Затова е достигнал до извода, че делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий.

I. С оглед тези мотиви на съда не е налице соченото от жалбоподателите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен от касатора З. Б. въпрос (Кой способ на делба следва да бъде прилаган в случай, че квотите на страните са различни, а делбеното имущество включва различни предмети с много различна стойност, вид и предназначение?) не се констатира противоречие с посочената практика на ВКС:

1.1. В т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. е прието, че невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 ГПК (отм.) сега чл.353 ГПК, е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, а тегленето на жребий е много неудобно, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.

Това ППВС не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като даденото в него тълкуване на нормата на чл.292 ГПК (отм.) касае делба на недвижими имоти и няма отношение към делбата на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело.

1.2. В решения № 309 от 22.04.1999 г. по гр.д.№ 1182 от 1998 г. на ВКС, ГК, I г.о.,решение № 806 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 1511 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1580 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, когато дяловете на съделителите са различни и същевременно имотите са различни (с различна площ, от различна категория, вид и предназначение или с различна стойност). Тези решения на ВКС също касаят делба на недвижими имоти, а не делба на движими вещи, каквато се извършва по настоящото дело.

Те не биха могли да послужат като основание за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд и на още едно основание- тъй като представляват част от противоречивата практика на ВКС, която бе преодоляна с приемането на 4