Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19504 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10013/2025
Вид
Определение № 19504
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19504 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110110013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове от АПС БЕТА България ЕООД против Е. И. Т. с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми както следва - 250 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1153129 от 20.10.2018г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на АПС БЕТА България ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 35,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.10.2018 г. до 20.05.2019 г., сумата 136,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.10.2018 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 34497 от 01.11.2024 г., по ч.гр.д. № 12122/2024 г., по описа на СРС, 57 състав.

В исковата молба се твърди, че на 20.10.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1153129 от 20.10.2018 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 250 лв., с фиксиран лихвен процент 41.24% и ГПР 50%. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 7 месечни вноски, всяка от 40,79 лв., в срок до 20.05.2019 г. Договорът бил сключен при Общи условия. На 20.10.2018 г., ответникът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, което погасило задълженията по процесния договор, съответно се суброгирало в правата на удовлетворен кредитор. Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 02.03.2021 г., „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо длъжника на ищеца АПС Бета България ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията по посочената от него електронна поща. В случай че съдът приеме за ненадлежно така извършеното уведомяване, то ответникът да се счита уведомен за цесията чрез връчване на препис от исковата молба.

Ответникът не върнал дължимите суми, поради които ищецът предявил настоящите искове.

Претендира разноски.

Ответникът Е. И. Т. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 1153129 от 20.10.2018 г., с посоченото в исковата молба съдържание и последяващата цесия. Оспорва 1 се, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило в полза на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 250 лв. Оспорва се, че ГПР е действително в размер на 50 %, като се поддържа, че „Кредисимо“ ЕАД не е пояснило по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Сочи се, че освен възнаградителната лихва, като разход е следвало да се включи и възнаграждението за поръчителство. Тоест, нарушена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата от договора, касаеща ГПР, следва да се обяви за нищожна. В случай че в ГПР се включи възнаграждението за поръчителство, то размерът му би бил над допустимия максимум по закон. Поради изложеното, целият договор за потребителски кредит е недействителен, съответно дължима би била само чистата стойност /главницата/. Посочва, че страните по „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са свързани лица и сключеният договор за поръчителство представлява нелоялна търговска практика, в която насока излага подробни съображения. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите на главното вземане и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимата от него сума и наведеното възражение за давност.

Страните са представили писмени доказателства, които следва да се приемат.

Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на следните служебно поставени въпроси: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР, ако към него се включи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер 166,04 лв.? Да посочи размера на погасените по давност задължения за главници и лихви, считано пет години назад от датата на подаване на заявлението – 28.02.2024г. с оглед настъпването на падежа на всяка от съответните месечни вноски.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 12122/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със служебно поставените от съда в обстоятелствената част на определението задачи, при депозит в размер от 200 евро, вносими от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Любомир Бонов Бонев, на което незабавно да бъде съобщена задачата.

ОТДЕЛЯ като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване обстоятелствата, 2 че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 1153129 от 20.10.2018 г., съгласно който ответникът е получил сума в размер на 250 лв., която се съгласил да върне на 7 бр. вноски по 40,79 лв. в срок до 20.05.2019 г.; че на 20.10.2018 г., ответникът е сключил договор за поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, което се задължило да отговаря солидарно с длъжника Е. Т. спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения по договора за потребителски кредит, както и че между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и АПС БЕТА България ЕООД е сключен договор за цесия от 02.03.2021 г., по силата на който, процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2026г. от 11,10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца и препис от отговора.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото, като им разяснява, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3