Решение № 30 от 30.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сливница, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100175 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от К. М. А.Н., ЕГН ********** срещу „КРЕДИТ-ИНС“ АД, ЕИК 205997727, иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба се сочи, че на 27.04.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ДЗ010434 за предоставяне на сумата от 1000 /хиляда/ лева, със задължение да върне сума в общ размер на 2080 /две хиляди и осемдесет/ лева, включвайки сумата, която следва да върне в размер на 1360 /хиляда триста и шестдесет/ лева, ведно със сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща сума за гаранция.

Ищцата излага становище, че счита сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева за недължима, тъй като същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и че е сключена при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е налице несправедливо облагодетелстване от едната страна за сметка на другата и е нарушен принципът за ненакърняване на добрите нрави при сключване на облигационна сделка между страните, поради което се стига до нееквивалентност на престациите. Цитира съдебна практика. Заявява, че следва дружеството да направи оценка на кредитоспособността на заемателят и при отрицателна такава да откаже сключването на договора. Ищцата счита сумата за неравноправна, тъй като същата се явява в размер на над ½ от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и справедливост, заложен в разпоредбите на закона.

Ищцата заявява, че размерът на търсената сума за гаранция се явява 1 необосновано висок и клаузата за същата се явява неравноправна, тъй като таксата за „гаранция“ по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и така представлява сигурна печалба, като в този смисъл основната цел на така уговорената клауза е неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че с търсената сума се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради калкулирането на допълнителната печалба на кредитора.

В исковата молба се сочи, че в договора е посочен размер на ГПР, понисък от предвидения, като това представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и същото представлява нелоялна търговска практика, въвеждайки длъжника в заблуждения относно сумата по кредита.

Счита, че е нарушена Директива 93/12/ЕОО на Съвета от 05.04.1993 г., тъй като са налице неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

Въз основа на изложенията в исковата молба, за ищцата възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща „гаранция“ по сключения между страните процесен договор, като обяви същата за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, и на основание чл. 22 от ЗПК, и чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Претендира разноски. Представя доказателства по опис.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен и недоказан.

Заявява, че договорът за потребителски кредит е сключен, съобразно изискванията на разпоредбите на закона, като същият се явява сключен от разстояние между страните, като при сключването му ищцата е потвърдила самоличността си по телефона и се е съгласила с условията на договора, като след това й е изпратен договорът на посочения от нея имейл, и е потвърден от изпратения линк, след което сумата била преведена и получена на каса от ищцата. Счита наведените твърдения от ищцата относно сумата за гаранция за неоснователни и нелогични.

Твърди, че договорът се сключва от разстояние и условията за това са обективирани в общите условия на дружеството, които са общодостъпни в техния сайт, сключването на договора е изпълнено, съобразно тях, съгласно необходимите реквизити. Заявява, че сключването е изцяло съобразено с всички приложими нормативни документи.

Твърди се, че при заявката за договора ищецът е изявил желание за заем с осигурен поръчител и така се е задължил да заплаща възнаграждението за предоставен от дружеството-поръчител гаранция, по силата на сключен договор между страните за предоставяне на поръчителство от същата дата – 27.04.2022 г. с „БИНКЕЛ КОРП“ ООД и няма как да е налице злепоставяне на страните, тъй като това твърдение противоречи на чл. 7 от подписания между страните договор, тъй като страната може да се откаже от него в 14-дневен срок, при свое желание, дори без посочване на причина.

2

Ответното дружество твърди, че сумата за гаранция не представлява неустойка или обезщетение и не е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП, цитирана от ищцата. Клаузата се явява неизменна част от договора, като същият не може да се бъде сключен без нея, а ищцата е имала опция да предостави самостоятелно банкова гаранция, без да й бъде осигурена такава от дружеството и по този начин дружеството е спазило разпоредбите на законодателя, и не е въвело заемателят в заблуждение.

Заявява, че при оценката на кредитоспособността на заемателя се взима предвид винаги платежоспособността и кредитоспособността на същия. Сочи, че възнаграждението, дължимо от наредителя по банковата гаранция не следва да се включва към разходите по потребителския кредит, поради трайната съдебна практика и заложеното в нея становище, че повод за издаването на гаранцията е съществуването на сключен договор между страните за такава. Оспорва становището на ищцата за такса „гарант“, като счита, че същата не заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а отговаря на изискванията на закона, като е ясно посочен размерът на ГПР и същата би могла да се откаже от договора при запознаването с размера на ГПР. Заявява, че заемателят не е въведен в заблуждение, тъй като в заявката за подаване на искането за отпускане на кредит се съдържа преддоговорна информация, както и в представения й договор, и всичко е ясно и разбираемо написано в него. Заявява също, че няма противоречие или заобикаляне на закона в клаузите на сключения договор, поради което моли исковете да бъдат оставени без уважение, и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение срещу адвокатското възнаграждение.

Претендира разноски, представя доказателства.

Третото лице – помагач на страната на ответника - „Бикнел Корп“ ООД, не изразява становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010434 от 27.04.2022 г. се установява, че между ищцата К. М. А.Н., в качеството й на заемател, и „КРЕДИТ ИНС“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „КРЕДИТ ИНС“ АД е предоставило на ищцата сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, която ищата се е задължила да върне в срок от 12 месеца, на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 173.33 лева /сто седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите на заема от 49,7 %.

В чл. 8.1. от Общите условия на „Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, е уговорено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва във формата за кандидатстване. В случай, че кредитополучателят е посочил във формата за кандидатстване, че ще 3 предостави обезпечение, същият следва, в зависимост от посочения от него вид на обезпечението: 1) да предостави на кредитодателя банкова гаранция в срок до 14 /четиринадесет/ дни от подаване на заявката; 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 24 часа от падаване на заявката.

В чл. 4 от договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010434 от 27.04.2022 г. е било уговорено, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението си по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице /“Поръчител“/ като в отношенията между страните по Договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на действащите към момента на сключване на договора Общи условия. Сумата, която следва да заплати кредитополучателят за твърдяната услуга „гаранция“ от юридическо лице – поръчител, е вписана единствено и само в погасителния план, като същата е в общ размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, платима на всеки месечен падеж до погасяването на кредита с вноска от по 60 /шестдесет/ лева.

На следващо място, по делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 27.04.2022 г. между „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, с рег.

№ 155538/23.10.2014 г., със седалище и адрес на управление: Сейшели, гр.

Махе, ул. Оливиер Марадан, Сграда Оливиер Марадан Билдинг, ап. 2, представлявано от М.П.Д., като поръчителят „БИКНЕЛ КОРП“ ООД се задължава в чл. 1, ал. 1 от Договора да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред Кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за потребителски кредит, като за поемане на задълженията на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение, което не е посочено в този договор. В чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че възнаграждението се дължи в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. В посоченото Приложение са отразени 12 броя равни вноски със съответните падежи и размер от по 60 /шестдесет/ лева всяка и с общ размер от 720 /седемстотин и двадесет/ лева. Под договора липсват подписи на страните по тях, няма данни за електронното им подписване или за сключването им от разстояние.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

4

7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит "Екстра" № ДЗ010434/27.04.2022 г., за сумата от 1000 /хиляда/ лева. Установява се, също така, и наличието на твърдяната клауза, според която ищцата е обезпечила вземането по кредита чрез договор за предоставяне на поръчителство от одобрен от кредитора поръчител – юридическо лице, като относно отношенията между страните по Договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на действащите Общи условия. Представеният от ответника договор за предоставяне на обезпечение тип поръчителство, който да има за предмет обезпечаването на вземането по процесния Договор за кредит в полза на кредитора, не е подписан от страните по него, поради което съдът счита, че същият не е породил действието си – липсва съгласие на страните по него за това. Ето защо, следва да се приеме, че размерът на претендираното вземане е включен само и единствено в погасителния план, като същият не е включен нито в определената като дължима вноска по кредита в чл. 2.4, нито във формирането на годишния процент на разходите.