Присъда № 6 от 11.03.2021, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 6/08.03.2021г. по НОХД № 27/20 21г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х. Н. Х., ЕГН ********** за това, че:

За времето от 05.08.2020 г. до 19.08.2020 г. в с. Раковски, общ. Разград, на два пъти в условията на продължавано престъпление, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства (МПС) - товарен автомобил „Форд Транзит“ с per. N ***, на стойност 5650.00 лева, от владението на А. Л. З. от същото село и лек автомобил “Фолксваген Голф“ с per. № ****, на стойност 2930.00 лева, от владението на Д. Г. З. пак от с. Раковски, без тяхно съгласие с намерение да ги ползва, като е последвала повреда и на двете МПС за „Форд Транзит“ на стойност 637.00 лв., а за “Фолксваген Голф“ на стойност 824.20 лева и то е било изоставено без надзор, деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,22 на хиляда и отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, понеже вещите не са били под постоянен надзор, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

И

ЗА времето от 05.08.2020 г. до 19.08.2020 г. в с. Раковски, общ. Разград, на два пъти в условията на продължавано престъпление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 19-1075-001055/11.09.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Разград, влязло в сила на 15.10.2019 г., е извършил такова деяние - управлявал МПС - товарен автомобил “Форд Транзит“ с per.

№ *** и лек автомобил “Фолксваген Голф“ с per. № ****, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.

343в, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Х. за престъплението по чл. 346, ал.2 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, да приложи разпоредбата на чл.58а от НК като го редуцира / намали/ с една трета.

За деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, съдът да наложи наказание „ лишаване от свобода“ в размер на пет месеца, след редукцията по чл. 58а от НК, като на основание чл. 23 от НК да определи едно общо наказание на подсъдимия в размер на по – тежкото от двете, а именно – „ лишаване от свобода „ в размер на една година, като на основание чл. 69, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок в размер на три години.

В тежест на подсъдимия да бъдат възложени и разноските по делото.

Защитата на подсъдимия – адв. А. М. Н., пледира, че след редукцията на 1 предвидените в НК наказания за процесните престъпления по реда на чл. 63 от НК и двете наказания са без законово определен минимум. Счита, че са нелице предпоставките както по чл. 58а, така и по чл. 55 от НК, като последният се явява по – благоприятен за подсъдимия и съдът определяйки наказанията за двете престъпления да ги замени с наказание „ обществено порицание „. Така определено наказанието се явява съответно на извършените деяния и справедливо в максимална степен. Навежда доводи за липса на субективната страна, при осъществяване на двете деяния, доколкото подсъдимият неумишлено се напивал и при занижени задръжки отивал вземал коли и разбива къщи.

Подсъдимия Х. Н. Х. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание, не желае да ходи в затвор.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. Н. Х. е роден на ****. в гр. Разград, български гражданин, с основно образование, ученик в 10 клас в ПГТС „Христо Смирненски“ - гр. Разград, неженен, неосъждан, постоянен адрес: с. Р. ******, ЕГН **********.

Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Родителите на подс. Х. от дълги години пребивавали в чужбина, като той живеел при баба си и дядо си в с. Раковски, общ. Разград. Той бил неправоспособен водач на моторни превозни средства, тъй като никога не му е издавано свидетелство за управление на МПС.

С Наказателно постановление № 19-1075-001055 от 11.09.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Разград, подс. Х. бил наказан за това, че управлява пътно превозно средство без да е правоспособен водач (административно нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/). НП е влязло в сила на 15.10.2019 г. Ha 04.08.2020 г. подс. Х. празнувал рождения ден на негов приятел Г. - Г. в с. Раковски, общ.

Разград и всички употребявали алкохол. Около 22.30 часа подсъдимият се обадил на приятеля си - св. И. Ш. и го поканил да се присъедини към тях. Последният веднага се съгласил, като още докато говорел с приятеля си по телефона му направило впечатление, че същият е употребил значително количество алкохол. Известно време след като момчетата продължавали да празнуват и да се черпят с алкохол, подс. Х. казал на св. Ш., че ще отиде до къщата на А. - св. Ал. З., живуща в с. Раковски, общ. Разград, ул. „*****, за да вземе микробуса й и да го покара малко. Обяснил му, че знае къде тя и синът й - св. Д. З. държат ключовете за автомобилите си, а именно закачени на едно прозорче от външната страна на къщата, понеже много пъти бил ходил в тях, за да им помага по работа. Св. Ш. го посъветвал да не го прави, но обвиняемият не го послушал - под въздействие на изпития от него алкохол, той бил твърдо решен да покара някоя от техните коли.

Пред дома на св. З., подс. Х. пристигнал около 00:15 часа, вече на 05.08.2020 г.

Прескочил оградата, взел ключовете за товарния й автомобил „Форд Транзит“ с per. № ***, след което се върнал обратно на улицата, понеже същият бил паркиран там. Отключил вратата, влязъл вътре, но първоначално не запалил двигателя, понеже се притеснявал да не 2 се събудят св. З. или сина й. Освободил го от скорост, но колата не помръдвала. Тогава излязъл от нея и видял, че задната гума е подпряна с камък. Махнал го, качил се и в този момент автомобила тръгнал надолу. Подсъдимият се опитал да овладее движението на колата, но малко след това се блъснал със задната му част в стената на двора на църквата, която се намирала на същата улица пред дом № 8. От удара пострадала ръката му, като от порезната рана протекла кръв, част от която попаднала върху волана, таблото, предната седалка и предната лява врата на автомобила. Подс. Х. запалил двигателя на автомобила и го привел в движение. Задните гуми обаче „зафорсирали“ в затревената площ като малко след това автомобила излязъл на уличното платно, но отново се върнал назад и започнал да боксува понеже подсъдимият забравил да освободи ръчната му спирачка. Междувременно св. З. се била събудила, чувайки силния удар отвън и станала, за да провери какво се случва.

Видяла, че микробуса го няма пред дома им и веднага събудила сина си. После погледнала през прозореца и го видяла, че е по-надолу по улицата, както и че някой се опитва да го изкара от затревената площ, където се намирал. Веднага се обадила на ЕЕНСП 112 и казала какво се случило. Св. З. излязъл навън, отишъл до товарния автомобил и видял, че съшият е блъснат в задната му лява част, като били увредени блок-светлините, калника, колоната, бронята, вратата и камерата. Погледнал в купето и видял, че то е опръскано с кръв в областта на шофьорското място и предната седалка, ключовете били в контакта, скоростният лост на първа скорост, а ръчната спирачка вдигната. После чул мъжки гласове и тръгнал надолу по улицата като след малко стигнал до подс. Х. и св. Ш., който пък бил тръгнал да търси приятеля си. Видял, че подс. Х. е силно уплашен, пиян и от ръката му течала кръв. Момчето отишло до св. З., признало му, че то било взело буса, за да го покара малко, но се блъснал. Междувременно обаче св. Ш. също се бил обадил на ЕЕНСП 112, заради пострадалата ръка на подсъдимия. Скоро пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, който откарал подс. Х. в спешното отделение на болничното заведение. Докато медицинският екип обработвал пострадалата му ръка, там дошъл дежурният автопатрулен екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Разград - свидетелите Р. З. Е. и Т. И. Х.. След като установили самоличността на подсъдимия, той им разказал как взел товарния автомобил (микробуса) и как не успял да овладее движението му при което се блъснал в тухлената ограда на друг имот, при което пострадала ръката му. Обяснил им, че след това успял отново да го приведе в движение за още няколко метра, а така също признал, че преди това е пил алкохол - бира и уиски. Полицейските служители изпробвали подс. Х. за употреба на алкохол с техническо средство- Алкотест дрегер 7510 с фабричен № 0169, електронната скала на който отчела 2.22 на хиляда концентрация на алкохол в издишвания въздух. Св. Х. издал на обвиняемия талон за изследване № 0023533 и му предложил да даде проба кръв, но последният отказал като изписал това собственоръчно в талона и се подписал. За това, че подс. Х. управлявал МПС след употреба на алкохол, от св. Х. му бил съставен АУАН № 232555/05.08.2020 г.

Полицейските служители извършили проверка в информационните масиви на МВР и установили, че подс. Х. е неправоспособен водач на МПС, тъй като никога не му е издавано СУ МПС. За така констатираното нарушение св. Еюбов му съставил АУАН № 588809/05.08.2020 г.

Около 10-12 август 2020 г. св. А.З. и синът и св. Д.З. заминали за Федерална република Германия, където живеели и работели. Преди това обаче св. З. паркирал един зад друг товарния автомобил „Форд Транзит“ с per. № *** и собствения му лек автомобил с per.

№ ***** (немски транзитни номера) в двора на имота им, под навеса (сайванта), който се намирал непосредствено след външната врата (порта) на имота. Двете моторни превозни 3 средства оставил с отключени врати, а акумулаторите им демонтирал и прибрал в кухненското помещение на къщата.

Ключовете за автомобилите закачил на гвоздей в същата стая. Единият акумулатор бил сив на цвят марка „Варта“ 77 амперчаса, а другият бил тъмносин, също марка „Варта“, но 72-73 амперчаса. Първият акумулатор бил доста използван, поради което бързо се изтощавал, заряда му падал и ставал негоден за ползване по предназначение.

На 18.08.2020 г., около 20.00 часа, подс. Х. и св. Ш. били седнали пред магазина на С. в с. Раковски, общ. Разград и пиели бира. По- късно се преместили пред дома на подсъдимия, където продължили да пият бира до около 01.00 часа (вече на 19.08.2020 г.), когато св. Ш. си тръгнал и се прибрал в тях. Подс. Х. обаче решил отново да покара някой от автомобилите на семейство З.и, тъй като знаел, че те вече не са в Република България.

Отишъл до имота им, прескочил оградата и влязъл в двора. Там имало три автомобила освен горепосочените два още един микробус, зелен на цвят с per. № РР 3626 АХ, който от дълго време изобщо не бил в движение. Затова подс. Х. огледал първите два и установил, че са отключени, но без акумулаторни батерии. В товарния автомобил намерил една отвертка и я взел, за да може с нейна помощ да проникне в къщата, където предполагал, че са акумулаторите и контактните им ключове. Действително открил същите в кухненското помещение на къщата, където влязъл след като отворил напъвайки дограмата на един от прозорците с помощта на отвертката. От там взел сивия на цвят акумулатор без да предполага, че същият бил доста ползван и ключовете на автомобилите. След това излязъл в двора, където монтирал акумулатора на лекия автомобил, понеже той бил паркиран зад микробуса и непосредствено пред входната врата (портата), на която освободил резето и отворил, за да може да излезе. Привел Фолксваген Голфа в движение, излязъл на улицата (ул. „Родопи“) и потеглил. Малко след това завил по ул. „Огоста“, но именно тогава загубил контрол над управляваното от него МПС и се блъснал в порутената каменна ограда на недействащата джамия на селото, като предните гуми на автомобила се качили върху падналите на земята камъни. Подс. Х. се опитал на няколко пъти да извади колата давайки на задна скорост, но двигателят угаснал и той вече не можел да я приведе в движение. Часът вече бил около 03.00 - 03.30. Подсъдимият се уплашил, отишъл до дома на св. Ш. и го събудил. Казал му, че бил направил „една беля“ и го помолил да отиде с него до старата джамия и да му помогне. Св. Ш. се съгласил и когато отишли до мястото видял сребриста кола забитата в камъните на падналата ограда. Освен това разпознал, че това е колата на „Тунито“, а именно на св. Д.З.. Подс. Х. седнал вътре, а св. Ш. започнал да я бута в предната част, но колата не помръдвала. Подсъдимият казал на приятеля си, че в дома на З.и има още един акумулатор и го помолил да отидат и да го вземат. Св. Ш. обаче му отказал и се прибрал в дома си. Подс. Х. се върнал до дома на св. З. и по-гореописания начин отново влязъл в кухненското помещение, откъдето взел втория, тъмносин акумулатор. Върнал се при блъснатия автомобил, на който монтирал синия акумулатор, а сивия такъв, след като го демонтирал преди това сложил на пода на автомобила между предна лява и задна лява врата. Успял да запали двигателя на автомобила, но не и да го освободи от мястото, където се намирал. Затова го изоставил там и се прибрал в дома си. Вследствие на удара по л. а. се повредили облицовката на предната броня, лявата кормилна щанга, основата (ПВЦ) на преден десен калник, предните ляв и десен калник, ремъка за динамото и камерата.