Решение № 142 от 17.05.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 17.05.2022 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ..........… в публично заседание ……..…..… на двадесет и девети април ....................................................................…………..……..…………… през

2022/две хиляди двадесета и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………….

Павлина Петрова ....…….……….………..…... като разгледа докладваното от .....……………..…. съдията

Виктор Атанасов ......................... административно дело №38 ..... по описа за ...................... 2022 година ........................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с раздел І/първи/ на глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Х.Е.А. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за призоваване и уведомления - ***, против Решение №2153-08-44 от 27.01.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №О-08-999-00-********** от 13.12.2021 год., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката Х.А. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за това. На първо място счита, че неправилно административният орган е достигнал до извода, че не е осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е упражнявала дейността, за която била регистрирана - земеделски стопанин. Твърди, че за да достигне до този извод, административният орган неправилно и недопустимо се е позовал на предположения, че дейността по косене на трева е продължителен процес, изискващ подготовка на почвата, торене, поливане, прибиране на реколта и др. и на това единствено основание е стигнал до извода, че липсвала идентичност между качеството на „земеделски стопанин” и „осигурено лице”.

Сочи, че по силата на чл.10 от

КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност и продължава до прекратяването й. В жалбата се сочи, че Х.А. е регистрирана като земеделски стопанин, считано от 2021 год., за което са внесени дължимите осигурителни вноски и че като земеделски стопанин, същата е упражнявала реално дейността, за която е регистрирана, а твърденията, че липсвали данни за реално полаган труд и за извършени разходи по косенето на тревата, били неоснователни и неподкрепени с писмени доказателства, установяващи тези твърдения по безспорен и категоричен начин. Излага се довод, че в изпълнение на задълженията си по закон, административният орган преди постановяване на обжалвания акт не е извършил обстойна проверка и не е събрал доказателства в насока за извода, обективиран в обжалвания акт, а именно - че Х.А. не е полагала труд. Твърди се, че същата има качеството на осигурено лице, а от там има право и на парично обезщетение при бременност и раждане. Твърди се, че в тази насока, органът по изплащане на обезщетенията, а от там и директорът на ТП на НОИ, не са преценили конкретната обстановка при постановяване на обжалвания акт, не била извършена подробна проверка относно това, дали Х.А. реално е извършвала дейността, за която е регистрирана, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата й, насочена срещу

Разпореждане №О-08-999-00-0001667954/13.12.2021 год., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. В жалбата се сочи, че правилно административният орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО, във вр. §1, ал.1, т.З от ДР на КСО, по силата на които, качество на „осигурено лице” има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е достигнал до извода за „липса на качеството на осигурено лице”, както и за липса на „реално осъществяване на дейност”, касаещо Х.А., в резултат на което и неправилно е достигнал до крайния извод, обективиран в обжалваното решение. Твърди се в жалбата, че мотивите на административния орган за липса на реално осъществявана трудова дейност са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства и че тези твърдения почиват на предположения и целят увреда на осигуреното лице. Твърди се, че след като не е приел доводите, обективирани в подадената срещу Разпореждане №О-08-999-00-0001667954/13.12.2021год. жалба, както и след като неправилно е приел, че Х.А. не е осъществявала реално дейността, за която е регистрирана, административният орган постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна. На основание изложеното, в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-44 от 27.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ

- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Е.А. срещу

Разпореждане №О-08-999-00-0001667954 от 13.12.2021 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Кърджали, както и моли да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело в полза на жалбоподателката.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Х.Е.А. от ***, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. Счита същият за неправилен и незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата. Твърди, че видно от събраните доказателства в хода на производството, се установило по безспорен начин, че Х.А., в качеството си на земеделски стопанин, е упражнявала реално труд, а твърденията на административния орган, че дейността й била формална и с цел получаване на средства, се явявали предположения. Излага довод, че в изпълнение на задълженията си по закон, административният орган следвало извърши обстойна проверка относно обстоятелството, полагала ли е Х.А. труд като земеделски стопанин, а не да изгражда изводите си на база предположения. Сочи, че правилно административния орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО, във вр. с §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, по силата на които, качество на „осигурено лице” има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е достигнал до извода за липса на качеството на „осигурено лице”, както и за липса на „реално осъществяване на дейност”. В становището моли също, на жалбоподателката да бъдат присъдени и разноските, сторени в настоящата инстанция, така както е посочено в приложените договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно по ЗАдв. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.

З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че от материалите по делото безспорно се установява, че Х.Е.А. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и не е имала качеството на регистриран земеделски стопанин, съгласно дефиницията на §1, т.1 от ДР на КСО.

Сочи, че в този смисъл има постановени решения на настоящия съд – Решение №53/22.02.2022 год. по адм.дело №351/2021 г.; Решение

№65/04.03.1022 год. по адм.дело № 352/2021 г. и

Решение №103/06.04.2022 год. по адм.дело №302/2021 год. С оглед на изложеното и като се вземат предвид съображенията, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли също така, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на НОИ, а в случай, че съдът уважи жалбата, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Х.Е.А. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-825#1 от 27.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, като е получено лично от нея, срещу подпис, на датата 01.02.2022 год., видно от представено по делото заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод

*** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.15/. Жалбата против решението, естествено, не е подадена по установения ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт се оспорва, а направо в Административен съд - Кърджали, на датата 04.02.2022 год., като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№247 от 04.02.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.2/.

От това следва, че жалбата е подадена на 3-я/третия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената справка 22А – Деклариран вид осигурявяне от самоосигуряващи се лица/л.38/, жалбоподателката Х.Е.А. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо се лице

– земеделски производител, за фонд

„Пенсии” и фонд „ОЗМ”/„Общо заболяване и майчинство”/, с начало на осигуряването - 13.01.2021 година.

Административното производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса „***”, Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 09.12.2021 год./л.21/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 05.10.2021 год. до 15.11.2021 год., на жалбоподателката Х.Е.А. Към това удостоверение е бил приложен и болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 09.11.2021 год. от „***” ЕООД, на жалбоподателката Х.Е.А., с период на временната неработоспособност от 05.10.2021 год. до 15.11.2021 год., общо за 42 календарни дни/л.22/.

Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”, а като причина за временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен 42 дни „свободен с право да напуска населеното място в рамките на РБ” режим на лечение, както и е определена дата за явяване на преглед – 15.11.2021 година.

За преценка правото на обезщетение на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, с писмо Изх.№9101-08-676 от 11.08.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.37/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които посочените в писмото единадесет лица, в т.ч. и жалбоподателката Х.Е.А., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.