Решение № 183 от 01.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Добрич, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500220 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Л. Т. Ч. от гр.С. и Е. П. Ц. от гр.Б.,общ.Столична срещу решение №16/23.02.2024 г. по гр.д.№435/2023 г. на Генералтошевския районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивниците главен иск срещу Община-гр.Генерал Тошево да се признае за установено по отношение на Общината правото им на собственост в равни идеални части върху поземлен имот-дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ***-*** в квартал 1 по подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с пл.

№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание Решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-Генерал Тошево и Решение №144/29.07.1997 г. по гр.дело №206/1997 г. на Районен съд-Генерал Тошево,респ. е отхвърлен предявен при условията на евентуалност иск на въззивниците срещу Община-гр.Генерал Тошево да се признае за установено по отношение на Общината правото им на собственост в равни идеални части върху поземлен имот-дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ****** в квартал 1 по подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал 1

Тошево,идентичен с пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание наследство от Т. К. Ч.,бивш жител на гр.Добрич,починал на *** г.Въззивниците намират първоинстанционното решение за недопустимо,поради което настояват за обезсилването му.Решаващите мотиви на съда били в насока за липса на правен интерес на ищците от предявяване и на двата иска,като при този извод исковете били отхвърлени като неоснователни.Липсата на правен интерес при установителните искове обуславяла тяхната недопустимост и прекратяване на производството с определение.Извършеното от районния съд отхвърляне на исковете водело до установяване със сила на пресъдено нещо,че ищците не са собственици на предявените основания,което не кореспондирало с мотивите на обжалваното решение,обосноваващи прекратяване на производството по делото с определение.По същество решението било неправилно,като се настоява за отмяната му и уважаване на главния или евентуалния иск,респ. за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.Били допуснати съществени процесуални нарушения-непълен доклад по делото,несъдържащ указания кои права и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях,за кои факти не се сочат доказателства.Допуснато било процесуално нарушение и относно доказателственото искане на ищците ответната Община да представи оригинална скица за процесния имот по преписката на ОСЗ-гр.Ген.Тошево на основание чл.18 ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ,като районният съд приел представената от Общината скица без да се произнесе относно последиците за ищците.Обжалваното решение било необосновано,тъй като съдът обсъдил избирателно събрани доказателства с цел да мотивира крайния си извод,а не обсъдил всички доказателства по делото в съвкупност.Липсвала оценка на фактите налице ли е завършен ФС по реституцията,породило ли е вещноправни последици реституционното решение,в достатъчна степен ли е индивидуализиран имотът по решението,изпълнила ли е Общината задълженията си по чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ.Изводът на съда относно положения върху скицата от 11.07.2023 г.,издадена от ответната Община,печат за идентичност на имота по скицата с имот пл.№283 по предходен план,вписан в решението по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС,като обосноваващ липсата на правен интерес от воденото производство бил погрешен.Печатът за идентичност не бил годно доказателство за 2 установяване идентичността на имотите,доколкото решението по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ не представлявало титул за собственост.Възстановяването на собствеността в границите на урбанизирани територии приключвало с решение на ОСЗ,чрез което се постига индивидуализацията на имота въз основа на удостоверението и скицата по чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ.Липсвал извод на съда относно силата на решението на ПК-гр.Ген.Тошево,което според въззивниците било валидно и имало конститутивно действие въпреки неиздаването на скица по чл.13 ал.6 от ППЗСПЗЗ,защото от съдържанието му можело да се установи кой е възстановеният имот.Сочат се недостатъци при индивидуализацията на реституирания имот-следствие от съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и непълното и неотговарящо на законовите изисквания удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ,издадено от Общината.Правният интерес на ищците се извеждал именно от непрецизното описание на имота по конститутивното решение и опасността имотът да продължи да бъде включван в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Въззиваемата Община-гр.Ген.Тошево не е подала отговор на жалбата и не изразява становище по допустимостта и основателността на същата и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 28.02.2024 г.,а жалбата е подадена на 12.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.03.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Относно неговата допустимост и законосъобразност съдът ще изложи съображения и изводи по-нататък в изложението.

Гр.д.№435/2023 г. на Генералтошевския районен съд е образувано по 3 повод искова молба вх.№3110/05.12.2023 г.,с която са предявени от Л. Т. Ч. с ЕГН ********** от гр.С.,*** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** от гр.Б.,общ.Столична,*** срещу Община-гр.Ген.Тошево обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК и евентуално съединени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК,както следва:

1./главни положителни установителни искове,с които се настоява да се признае за установено по отношение на ответната Община,че двамата ищци са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от двамата ищци е собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14 000 кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-гр.Генерал Тошево и решение №144/29.07.1997 г. по гр.д.№206/1996 г. на Районен съд-гр.Генерал Тошево;

2./евентуални положителни установителни искове,с които се настоява да се признае за установено по отношение на ответната Община,че двамата ищци са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от двамата ищци е собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14 000 кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание наследствено правоприемство от Т. К. Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.

Изложено е в исковата молба,че ищците са наследници по закон на Т. К.

Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.Наследодателят им получил в дял по силата на съдебна спогодба по ч.гр.д.№7/1943 г. на Добричкия околийски съд дворно място от 14 дка,находящо се в с.К.,Ген.Тошевска околия,при съседи:наследници на П. П. Й.,дол,каменна кариера,наследници на М. Ц.

Г..По предявен от наследника Л. Т. Ч. иск на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ било постановено по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС решение №144/29.07.1997 г.,с което било признато правото на наследници на Т. К. Ч. на възстановяване на собствеността върху дворно място от 14 дка,съставляващо имот с пл.№283 в кв.6 по плана на с.К.,общ.Ген.Тошево.С решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево,постановено на основание чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ,било възстановено правото на собственост на наследниците върху нива от 14 дка в землището на с.К.-имот с 4 пл.№283.С писмо изх.№1519/26.05.1999 г. ПК поискала на основание чл.18ж ал.1 изр.2 от ППЗСПЗЗ съдействие от Община-гр.Ген.Тошево за изпълнение на решението по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС и на решението на ПК по цитираната преписка,като Общината следвало да издаде скица на имота,който бил в строителните граници на с.К..Отговор от Общината обаче не постъпил.През 2001 г. Общината предприела действия по частично изменение на регулационния план на селото от 1990 г.,като образувала *** в кв.1 по плана на селото с площ от 14 000 кв.м.По искане на ищците от юли 2023 г.

Общината издала скица №347/11.07.2023 г. на ***-*** в кв.1,като положила върху нея печат за идентичност между имот с пл.№283 по решението на ПК и *** в кв.1 по ПУП на с.К..Ответната Община не изпълнила задължението си по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ.Предвид неяснотата на статута на процесния имот към датата на постановяване на решението на ПК и неяснотата дали издадената заповед за частично изменение на плана е в изпълнение на решението на ПК се породил за ищците правен интерес да предявят настоящите искове за установяване на правата им върху имот с пл.

№283,идентичен на ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,на основание реституционното решение на ПК-гр.Ген.Тошево.При условие на евентуалност,ако се приеме от съда,че фактическият състав на реституционното производство не е завършен поради бездействието на Община-гр.Ген.Тошево и че не са налице изключенията по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ,се настоява за установяване правата на ищците по силата на наследствено правоприемство от Т. К. Ч..Изложени са доводи,че към момента на учредяване на ТКЗС процесният имот съставлявал част от пл.№283-целият с площ от 27 750 кв.м,ведно със сгради в него-собственост на наследодателя на ищците,както и че е бил в строителните граници на селото.Кооператорите запазвали собствеността си върху внесената от тях земя в нейните реални граници,когато се намирала в рамките на уличнорегулационния план на селището.Процесният имот не бил отнеман/отчуждаван от наследодателя на ищците,нито от наследниците му,които не били изгубили владението върху конкретно обособената част от 14 дка,съставляваща понастоящем *** в кв.1.Тъй като не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ,имотът не подлежал поради незаявяването му в срок за възстановяване на включване във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ,предвиждащ,че незаявените за възстановяване земи преминават в управление на Общината,а след изтичане на 10 години 5 стават общинска собственост.

Ответната Община-гр.Ген.Тошево не е подала отговор на исковата молба и не изразява становище по допустимостта и основателността на исковете и в хода на производството в първа и въззивна инстанция.

По главните положителни установителни искове,с които се настоява да се признае за установено по отношение на ответната Община,че двамата ищци са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от двамата ищци е собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14 000 кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-гр.Генерал Тошево и решение №144/29.07.1997 г. по гр.д.№206/1996 г. на Районен съд-гр.Генерал Тошево:

На първо място следва да се посочи,че първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение за отхвърляне на главните и евентуалните искове единствено по съображения за липса на правен интерес за ищците от предявяването им.Приел е,че с издаване от Общината на скица №347/11.07.2023 г. на *** в кв.1 по ПУП на с.К. административната процедура по възстановяване на собствеността на наследници на Т. Ч. върху процесния поземлен имот била приключила окончателно и ищците се легитимирали като собственици на имота,но вместо да уважи при този извод предявените главни искове,намерил,че за ищците липсва правен интерес от търсената защита,и отхвърлил главните и евентуалните искове.Независимо че изводът за липса на правен интерес от исковете е по правило обосновка за третирането им като процесуално недопустими,доколкото наличието на правен интерес при установителните искове е въздигнато от закона /чл.124 ал.1 от ГПК/ като абсолютна положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост,постановяването при тази мотивировка от първоинстанционния съд на решение по същество на спора не обуславя недопустимост на самото решение,а касае неговата правилност /законосъобразност/.Съдебното решение по същество на спора е недопустимо по смисъла на чл.270 ал.3 от ГПК,когато е постановено по недопустим иск,когато са нарушени правилата за родовата или местна подсъдност или при постановяването му по непредявен иск,а в случая нито една от горните 6 хипотези не е налице.Първоинстанционният съд е отхвърлил допустими главни и евентуални искове,т.е. решението му е постановено по допустими искове и именно по предявените искове.Въпрос по правилността на решението е дали изложените от съда мотиви обосновават постановения резултат по същество на спора.