Решение № 614 от 06.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

РEШЕНИЕ

Номер 614 06.11. Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд XІII търговски състав

На 02.10.2019 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Мая Крушева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 984 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ.

Ищците

- Г.Й.Й. ЕГН ********** *** и Ц. Х. Т. ЕГН ********** с адрес *** твърдят, че на 10.11.2018 г. е било проведено в гр. Пловдив oбщо събрание на ответното сдружение - „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“ с дневен ред:

1.

Обсъждане и приемане Устав на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“;

2.

Освобождаване на Председателя и избор на Председател;

3.Освобождаване на Управителния съвет и избор на нов Управителен съвет;

4.

Освобождаване на Контролния съвет и избор на нов Контролен съвет;

5.

Разни.

Сочат, че са членове на ответното дружество, като по отношение на първия от тях въпросът за членството му е разрешен с влезли в сила съдебни решения, посочени в исковата молба. Твърдят, че взетите решение на това събрание са незаконосъобразни, тъй като самото свикване е било извършено незаконосъобразно.

Сочат, че за свикването на общото събрание на сдружението е била обнародвана покана в Държавен вестник, съобразно изискванията на устава на сдружението, което обаче не отговаря на законовите изисквания - поканата да бъде обявена в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. Отделно от това твърдят, че на проведеното на 10.11.2018 г. общо събрание не са участвали надлежно избрани делегати. Сочат, че новият устав, приет на проведеното събрание съдържа разпоредби, противоречащи на закона и конкретно чл.1, ал.1 изр., поставящо изискване за членовете на тракийското дружество да не членуват в други тракийски дружество, който се определя от ищците като противоречащ на чл. 4, ал.3 ЗЗД и абсолютно противоконституционен и дискриминационен. Като противоречаща на закона е определена и ал.5 на чл.5 от Устава, с която ответникът се обявява за правоприемник на други дружества, фондове и пр., без да са налице доказателства за това. Според ищците разпоредбата на чл.3, ал.2 от Устава противоречи на чл.3, ал.3 от ЗЮЛСЦ, с която е предвидена възможност за юридическите лица с нестопанска цел да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, а не и за предвидената „стопанска дейност в обслужващата сфера, инвестиране, проектиране, строителства, отдаване под наем“. Твърдят, че от правомощията на ОС е изключена възможността да приема и изключва членове, което е в противоречие със закона, а същевременно е предвидено приемането и изключването на членове в чл.12 и чл.13 от устава да е правомощие на УС, което е в противоречие с чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ. За противно на закона сочи и приетото в чл.12, ал.3 от устава, което счита, че противоречи на чл. 25, ал.5 и ал.6 от ЗЮЛНЦ както по отношение възможността за съдебен контрол, така и относно сроковете за оспорване на съответните решения.

Според ищците несъобразен с чл. 22, ал.4 от ЗЮЛНЦ е и текста на чл. 13 от устава. Твърдят, че след като е предвидено делегатско представителство, то в Устава следва да се съдържат норми за представителството, за да се преценява дали същото е надлежно осъществено, респ. дали е налице кворум. Сочат, че подаденото заявление за пререгистрация на ответното дружество и извършената въз основа на него пререгистрация, не отразява действителния състав на УС, тъй като в заявлението като член на УС е било посочено починало към този момент лице.

Като аргумент за незаконосъобразност на общото събрание се посочва и това, че то е свикано от УС, който не е бил вписан, поради спиране на вписването му в търговския регистър и наличие на висящо съдебно производство, с което е оспорена законосъобразността на избора му. Въз основа на изложеното ищците молят решенията, взети от Общото събрание, проведено на 10.11.2018 г. при посочения дневен ред да бъдат отменени.

Претендират разноски.

Ответникът

- „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Димитър Талев № 49 с депозирания от него отговор оспорва изцяло предявените искове. Оспорва членствените права на ищците, като твърди, че членственото правоотношение с тях е прекратено автоматично, поради неплащане на годишен членски внос за периода от 2013 г. вкл. до 2017 г., съгласно чл. 13 от Устава. По отношение на ищеца Й. твърди, че е налице прекратяване на членството му и поради изключване, наложено му от УС. Счита, че за ищците не е налице правен интерес от атакуване на взетите решения. В отговора си ответникът е изложил и аргументи, с които обосновава тезата си за неоснователността на предявените по делото искове и конкретно твърди, че събранието, проведено на 10.11.2018г. е законосъобразно свикано, което се установява и от мотивите на решение № 667 от 19.12.2018г. ТО – ХХ т.с., постановено по т.д. № 927/2018г.. По отношение на решенията, взети на проведеното на 10.12.2018г. събрание и касаещи промяна в Устава на сдружението сочи, че са изцяло съобразени със закона. Претендира разноски, изразяващи се в присъждане на юристконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба, депозирана по делото, ищците възразяват срещу направеното оспорване на членствените им права. Поддържат твърденията си, заявени в първоначалната искова молба.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражение за недопустимост и неоснователност на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

По допустимостта:

Предявените искове са с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНСЦ - решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. В ал. 6, в редакцията на закона към момента на подаване на исковата молба е предвидено, че споровете по ал. 4 могат да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

Изложеното до тук и за преценка допустимостта на предявените искова налага да се даде отговор на въпроса дали исковeте са предявени от членове на сдружението или негов орган в посочения вече срок.

Активната легитимация на ищците Г.Й. и Ц.Т., съдът приема за установена, като отчита формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в законна сила решение по т.д. № 406/2017г. по описа на ПОС, с което са отмени взети от ОС на ответното сдружение решения, проведено на 10.06.2017г. и съобразява, че възраженията на ответника, че Й. е изключен като член на сдружението с протокол № 4 от 11.05.2015г. на УС са преклудирани от същата. След като с влязло в законна сила съдебно решение, предмет на което са били оспорени решенията, взети на ОС на сдружението, проведено на 10.06.2017г. е признато членственото качество на Г.Й., то въпроса за изключването му с протокол от 11.05.2015г. няма как да бъде обсъждан.

Следващите твърденията на ответника са, че членственото правоотношение на Г.Й. и Ц.Т. е прекратено, автоматично, поради невнасяне на членски внос, най - късно към края 2017г. и с приложението на чл.13, ал.1, т.5 и ал. 3 от Устава.

Разпоредбата на чл. 22, ал.1 ЗЮЛНЦ посочва основанията за прекратяване на членството, а ал. 2 на същата разпоредба сочи, че ако уставът не предвижда друго, решението за изключване се взема от ОС при поведение, което прави понататъшното членство несъвместимо. Казаното означава, че следва да се даде отговор и на въпроса какви са предвижданията на устава по отношение на прекратяване членствените права.

Няма спор между страните, че до 2012г. действащ е устава на сдружението приет през 2004г., според чл. 13, от който членството в „Тракийско дружество Войвода Руси Славов“ се прекратява с 1. едностранно волеизявление; 2. със смъртта или поставяне под пълно запрещение; 3. с изключване; 4. с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел; т.5 отпадане, поради неплащане на членски внос и 6. При липса на дееспособност, като ал. 2 от същия текст предвижда уреждането при прекратяване на членството да става с решение на УС.

На

23.06.2012г. е проведено ОС на сдружението, на което са взети решения за промяна на текстове от устава, вкл. и чл.13, ал.2, които решения са били оспорени от Г.Й. с предявен от него иск и отменени от съда с влязло в законна сила на 05.02.2015г. съдебно решение, постановено по т.д. № 638/2012г. по описа на ПОС, което решение има действие по отношение сдружението, органите му на управление и членовете от влизането му в сила.

На

29.03.2014г. е проведено ОС на сдружението, на което са взети решения промяна на чл.13, ал.2 от устава като е посочено, че след думата членство се добавя с „изключване“, а след думата „съвет“ се добавя текстът „като решението може да се обжалва пред ОС“. На същото събрание е взето и решение за създаване на нова ал.3 на чл. 13, според текста на която „Отпадането поради невнасяне установените имуществени вноски настъпва автоматично към края на съответната календарна година“. Коментираните решения по иск на Г.Й. са били отменени с влязло в законна сила на 17.02.2017г. съдебно решение, постановено по т.д. № 268/2015г. по описа на ПОС, което от тази дата и има действие по отношение на сдружението, органите му и членовете на същото.

На

09.04.2016г. е проведено ОС на сдружението, на което е взето решение да бъдат потвърдени решенията, взети на 29.03.2014г., които решения по иск на Г.Й. са били отменени с решение, постановено по т.д. № 248/2016г. по описа на ПОС, което е влязло в законна сила на 16.04.2018г., от който момент е задължително за сдружението, органите и членовете на същото.

По партидата на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от АВ, на 19.04.2018г. е вписан актуален устав на същото, в който и конкретно в чл. 13, ал.3 е предвидено отпадането, поради невнасяне на установения членски внос да настъпва автоматично към края на съответната календарна година.

Изложеното до тук означава, че към датата на която са взети оспорените в настоящото производство решения и конкретно тези, на проведеното на 10.11.2018г. ОС следва да се съобрази редакцията на устава, съобразно отразеното по партидата на дружеството на 19.04.2018г., а предвид твърденията на ответника, че членственото правоотношение е отпаднало автоматично, поради неплащане на членски внос за 2017г., най – късно към края на 2017г. следва да се зачете и влязлото в законна сила на 17.02.2017г. съдебно решение по т.д. № 268/2015г. по описа на ПОС, с което са отменени взетите на 29.03.2014г. решения. Не може да се приеме, че членственото правоотношение на ищците е прекратено автоматично с приложение ал.3 на чл. 13 от устава, тъй като от една страна това основание е предвидено с измененията на устава от 29.03.2014г. и е актуално до влизане в сила на решението, с което това изменение е отменено - 17.02.2017г. т.е. към края на 2017г. действащия устав не предвижда подобно автоматично „отпадане“, а от друга страна за посочения период от събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. М.А., които съдът кредитира като подкрепени от тези на св. Л.Ч., а и от събраните писмени доказателства, вкл. и тези представени от ответника – л. 313 и сл. се установява категорично, че членовете на сдружението имат проблем с внасянето на членския внос, тъй като им е отказвано плащането му, което е наложило и внасянето му по банков път.

Към датата на провеждане на ОС от

10.11.2018г., на което са взетите решенията, оспорени в настоящото производство актуална е редакцията на устава, публикуван в ТР на 19.04.2018г. и конкретно чл. 13, ал.3 от същия, който предвижда отпадане, поради невнасяне на установения членски внос, което „отпадане“ настъпва автоматично към края на съответната календарна година. Това предвиждане обаче е без особено значение, тъй като към датата на провеждане на оспореното ОС не е изтекла календарната години, за да се приеме, че към тази момент членственото правоотношение на ищците е било автоматично прекратено, а освен това по делото са налице данни, че същите са внесли дължимия за 2018г. членски внос по банков път – л.78-80.