Определение № 403 от 24.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Монтана, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500275 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 414а, ал. 5 от ГПК, образувано по частна жалба на Т. Б. М. против разпореждане № 3590/19.06.2026 г. по ч. гр. д. № на Райнен съд - Монтана.

Жалбоподателката Т. Б. М. твърди в частната си жалба, че подала възражение в заповедното производство, като признала, че дължи на Етажната собственост на блок ХХХхх в гр. С. сумите по издадената заповед за изпълнение № 2018/09.06.2026 г. с изключение на сумата 83,34 евро - разходи за ремонт на асансьорни табла. С обжалваното разпореждане № 3590/2026 г. е осъдена да плати 200 евро възнаграждение за адвоката, представлявал заявителя в заповедното производство. В жалбата си срещу разпорежане № 3590 отново развива доводите си за недължимост на сумата: тя притежава апаратамент на втори етаж, а жилищата на първи и втори етаж в етажната собственост не използват асансьора, поради което и не дължат суми за ремонта и поддържката му. Относно сумата от 200 евро разноски излага становище, че следва да бъде намалена пропорционално според частта от вземането, която е признала и тази, която оспорва. Въвежда и аргумент, че тази сума за съдебно разноски следва да се разпредели между всички притежатели на обекти в етажната собственост.

Въззиваемата страна Етажна собственост на блок ХХХхх в гр. С. в писмен отговор на частната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че адвокатското възнаграждение се дължи от длъжницата въпреки плащането в срока за доброволно изпълнение, защото тя е станала повод за образуване на заповедното производство. Заповедта за изпълнение е влязла в сила относно сумата 83,34 евро и не са налице условия за оспорването й.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

1

По заявление на Етажна собственост на блок 262, вх. А, в ж. к. „ххх в гр. С. срещу Т. Б. М. е била издадена заповед за изпълнение № 2018/09.06.2026 г. по чл. 410 от ГПК за суми, представляващи общи разходи в етажната собственост в общ размер от 544,87 евро. На 17 юни 2026 г. длъжницата е подала възражение, в което е оспорила задължението от 83,34 евро разноски за ремонт на асансьорни табла, но е приложила писмени доказателства, че е платила цялата сума, за която е издадена заповедта за изпълнение, включително оспорените 83,34 евро, без разноските за адвокат в размер на 200 евро.

Заповедният съд е изпратил препис от възражението на заявителя, който е признал, че е получил плащането.

С разпореждане № 3590/12.06.2026 г. МРС е обезсилил заповедта за изпълнение относно задълженията към етажната собственост по повод поддръжката и управлението й, както и относно държавната такса, но е останала в сила частта за дължимите разноски в размер на 200 евро адвокатски хонорар. Съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист за адвокатското възнаграждение.

Съдът намира обжалваното разпореждане за неправилно в частта, с която МРС е обезсилил заповедта за изпълнение относно сумата 83,34 евро – разноски за ремонт на асансьорни табла.

Длъжницата Т. М. е подала на 17 юни 2026 г. възражение, че е платила доброволно, но относно сумата 83,34 евро е възразила, че въобще не дължи такова вземане на ЕС. В един документ тя е обективирала две възражения – такова по чл.

414а от ГПК за извършено доброволно плащане в срока за изпълнение, даден със заповедта, и възражение по чл. 414 от ГПК, че въобще не дължи част от вземането.

След като заявителят е признал плащането, МРС е следвало да обезсили само за безспорната част от дълга и да даде указания за предяваване на иск за установяване съществуването на оспорената част.

Извършеното от длъжницата плащане и на оспорената част не я лишава от възможността да заяви, че не дължи. Чрез плащането тя предотвратява принудително изпълнение срещу себе си, но при въведени доводи за недължимост съдът е бил длъжен да се произнесе по възражението, а не да обезсилва заповедта и в тази част.

Заповедното производство цели да установи безспорността на вземането, затова когато длъжникът въвежда твърдения за недължимост, не е налице безспорност и заявителят следва да установи съществуването на задължението.

МОС приема, че разпореждане № 3590/19.06.2026 г. следва да бъде отменено относно сумата 83,34 евро и делото върнато на заповедния съд за изпълненеи на процедурата по даване указания на заявителя.

Относно разноските съдът намира частната жалба за недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Разноските са присъдени със заповедта 2 за изпълнение, постановена на 9 юни 2026 г. и съобщена на длъжницата на 17 юни 2026 г. На основание чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана в частта за разноските, срокът за подаване на частната жалба е едноседмичен. Длъжницата е следвало да обжалва заповедта за изпълнение в срок до 24 юни 2026 г. С подаването на възражение по електронна поща на 17 юни 2026 г. тя е пропуснала да оспори присъждането на разноски. Едва с частната жалба от 30 юни 2026 г. срещу разпореждане № 3590/19.06.2026 г. за обезсилване на заповедта за изпълнение тя е обжалвала присъдените разноските, поради което в тази част нейната частна жалба е недопустима и МОС я оставя без разглеждане.

Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателката за съразмерно намаляване на хонорара във връзка с недължимостта на сумата 83,34 евро ще бъдат предмет на обсъждане от исковия съд в производството по чл. 422 от ГПК (съгласно т.

12 от ТР № 4/2014 г. на ВКС).

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3590/19.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2642/2026 Г. по описа на Районен съд - Монтана в ЧАСТТА, с която е обезсилена Заповед за изпълнение № 2018/09.06.2026 г. в ЧАСТТА относно сумата 83,34 евро, представляваща разноски за смяна на асансьорните табла, ведно със законната лихва за периода от 09.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Връща делото на Районен съд – Монтана за разглеждане на възражение от длъжницата Т. Б. ХХХ за недължимост на сумата 83,34 евро и предприемане на действия по чл. 415 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Т. Б. М., ЕГН **********, от гр.

С., Район С. ж. к. „ХХХ, бл. 9, ап. 29, против разпореждане № 3590/19.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2642/2026 г. по описа на Районен съд - Монтана в ЧАСТТА за разноски от 200 евро адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба, пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3