Определение № 5441 от 26.11.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2187/2025
- Вид
- Определение № 5441
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5441 гр. София, 26.11.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове:
Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002102187 по описа за 2025 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 339 /25.03.2025 г. по в.гр.д. № 382 /2025 г. на Софийския апелативен съд, 1 6 с-в, в частта, с която искът на Б. И. М. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен допълнително за сумата 10 000 лева над присъдените от първоинстанционния съд 10 000 лева.
Ответникът по касационната жалба на ПРБ Б. И. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Б. И. М. е подал и насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер 50 000 лева.
Касационните жалби са процесуално допустими: подадени са от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и са редовни.
Въззивното производство е образувано по жалба на Б. И. М. срещу частта на първоинстанционното решение, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер 50 000 лева.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:
1
Очертал е предмета на спора.
Приел е, че с представените по делото неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу ищеца наказателно производство, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба: воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда, потвърдена от горестоящата съдебна инстанция.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Въззивният съд е приел какви обстоятелства са установени от показанията на свидетеля Д. С. Д. – състудентка и личен лекар на ищеца.
От правна страна въззивният съд е приел следното:
Посочил е предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Приел е, че пренесеният във въззивната инстанция правен спор се съсредоточава до причинените на ищеца неимуществени вреди и техния размер, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на заместващото обезщетение.
Като се е позовал на установената практика на ВКС въззивният съд е посочил по вид обстоятелствата, които имат значение за прилагането на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Обосновал е приетия извод, че обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна.
Въззивният съд е посочил по вид обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни: тези, свързани с преживения от ищеца стрес от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е извършил. Съдът е отчел тежестта на повдигнатото от ищеца обвинение, продължителността на наказателното производство (10 години и 2 месеца), възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 48 години, в която се предполага, че човек е достигнал и се ползва от добър социален и професионален статус. Ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Съдът е съобразил общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план (тъй като еквивалентността при обезщетение на неимуществени вреди е изключена) съпоставката между страданията и парите. От свидетелските показания по делото се е установило, че ищецът е преживял тежко воденото срещу него наказателно производство. То е приключило в един сравнително дълъг срок. Ищецът не е бил с най-тежка мярка „задържане под стража“, но 2 наложеният запор върху банковите му сметки е създал допълнителни трудности за ищеца и за зависимите от него негови близки – брат с шизофрения и лежащо болна майка, което е довело до допълнителен стрес и психическо напрежение. От значение е начинът, по който обвинението се е отразило върху ищеца с оглед личността му – негативно, но без да са настъпили трайни психически или психологически изменения, както и на начина му на живот. Съдът е отчел обстоятелството, че вследствие на повдигнатото незаконно обвинение ищецът е страдал от безсъние, станал е неспокоен, нестабилен, започнал да бъде по-избухлив, у него се появили хипертонични кризи и повишаване на кръвното налягане в екстремни стойности. Воденото наказателно производство е било свързано с дейността на ищеца като лекар и се е отразило негативно на кариерното му развитие и на професионалния му живот, тъй като е бил отстранен от работа. Понижил се е професионалният му имидж, което е довело до прекратяване на участието му в Медико-диагностична лаборатория по ядреномагнитна резонансна диагностика „Русев“ ЕООД. Това от друга страна говори, че общественото доверие в него се е понижило. По делото е установено отражение на незаконно повдигнатото обвинение в личната му емоционална сфера. От значение е и притеснението, че не е могъл да помага пълноценно на близките си, които са имали специфични потребности. Изложеното обосновава по-висок интензитет на негативните емоции и отражение в неимуществената сфера по отношение на ищеца, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление в професионалната сфера. Спрямо ищеца е взета мярка за процесуална принуда - забрана да напуска страната по чл.68 от НПК, което допълнително е ограничило правата му до момента на отмяната и.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди.
Към м. ноември 2023 г. минималната работна заплата в страната е била в размер на 780 лева, като обезщетението следва да отговаря на жизнения стандарт в страната.
Така въззивният съд е приел извода за наличието на ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди над обичайните във връзка с особеностите на личния му живот и ангажираността му като професионалист и като е съобразил принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и задължителните указания, дадени с ППВС № 4 /23.12.1968 г. е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, което ще обезщети в най-пълна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди и ще съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на увреждането, възлиза на 20 000 лева.
3
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
В касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца; много е трудно да се разбере на какви основания въззивният съд е преценил, че обезщетението следва да бъде увеличено с още 10 000 лева; че въззивният съд не е изложил никакви мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените обстоятелства и причинените вреди, като не е посочил и значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение; че въззивният съд не е взел предвид някои обстоятелства, които имат значение за определяне на по-нисък размер – че досъдебното производство е продължило сравнително кратко време, а в основната си част наказателното производство се е развило в неговата съдебна фаза, в която ръководно – решаващ орган е съдът, а не прокуратурата. Не е спорна обстоятелството, че ищецът не е бил задържан. Неправилно въззивният съд е приел, че широката медийна разгласа на наказателното производство срещу М. е източник на неимуществени вреди. Въпреки изложените съображения и без да е ясно защо съдът е увеличил размера на присъденото обезщетение.
Във връзка с тези доводи Прокуратурата на РБ поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Следва ли съдът да определи неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД?
Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т.II от ППВС 4/1968 г., на т.3 и т.11 от ТР 3/22.04.2005 по тълк.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствен последица от увреждането, както и на т.19 от ТР 1 /14.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД?
Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД: определение № 50061/07.02.2023 г. по гр.д. № 2932/2022 на IV г.о. на ВКС и решение № 315/08.03.2023 г. по гр.д. № 2048/2021 г. на САС.
Настоящият съдебен състав намира въпросите за обуславящи. Но видно от 4 подробното изложение на правните изводи в мотивите на въззивното решение, те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които според закона и установената практика имат значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Изложил е мотиви за наличието на причинноследствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Въззивният съд е съобразил приетото в т. 11 (раздел ІІ от мотивите) на ППВС № 4 /23.12.1968 г. и последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД за това, че понятието справедливост е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да прецени, за да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
Въззивният съд е посочил примерно (по вид) обстоятелствата, които са визирани в установената практика на ВС и ВКС, които имат значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и е обсъдил конкретните такива обстоятелства, които са установени по делото и значението им за преценката на претърпените от ищеца неимуществените вреди и за определяне на необходимия размер на обезщетението (въззивният съд е отразил конкретното значение на установените обстоятелства за размера на конкретното обезщетение). Въззивният съд е съобразил размера на обезщетението с икономическата обстановка и стандарта на живот в страната.
По първия въпрос въззивният съд не е допуснал противоречие с разрешението в посочената т.3 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК за отговорността на държавата, тъй като по делото не е установено поведението на пострадалия да е причина за увреждането (по делото не е установено наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия).
По първия въпрос въззивният съд не е допуснал противоречие с разрешението в посочената т.11 от същото ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК, тъй като по делото не е установено ищецът да е бил частично оправдан.
Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8973e1b4-47a4-4d47-b186-6c084dc8e3f1