Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 12.02.2021, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 326/2020
Вид
Решение № 260012
Подписан
12.02.2021
Състав
ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ХЪРВАТЕВ, ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ, ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260012 гр.Силистра 12.02.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

2.ТЕОДОРА

ВАСИЛЕВА при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНЧХ дело №326 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №260326 от 01.10.2020г. постановена по НЧХД

№136/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия П.Г.А. за виновен в това, че на 01.01.2018г. около 05.00ч. в с.Ветрен, обл.Силистра, в съучастие като съизвършител със С.Г.Д. причинил лека телесна повреда на И.Р.И., изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Признал е подсъдимия С.Г.Д. за виновен в това, че на

01.01.2018г. около 05.00ч. в с.Ветрен, обл.Силистра, в съучастие като съизвършител със П.Г.А. причинил лека телесна повреда на И.Р.И., изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Осъдил е П.Г.А. да заплати на гр.ищец И.Р.И. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част.

Осъдил е С.Г.Д. да заплати на гр.ищец И.Р.И. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е подсъдимите П.Г.А. и С.Г.Д. да заплатят ДТ върху уважената част на гражданските искове и направените по делото разноски.

Недоволни от постановената присъда са останали подсъдимите П.Г.А. и С.Г.Д., които я обжалват чрез адв.Х., като считат, че не е доказано безспорно авторството на деянието за нито един от двамата подсъдими. Предвид на това, жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае за невинни двамата подсъдими, като отхвърли и предявените граждански искове.

Алтернативно, се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на наказанието и гражданския иск за подс.А., и намаляване размера на гражданския иск за подс.Д.. Редовно призовани, в съдебно заседание се явява единствено подс.А., за двамата подсъдими се явява и адв.Х., който поддържа подадената жалба. Според адв.Х. първоинстанционния съд не е направил добър и подробен анализ на свидетелските показания, които са били противоречиви. В правото му на последна дума подс.А. заявява, че не е справедливо да бъде осъден.

Редовно призован, частния тъжител И.Р.И. не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.Р., която счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Според адв.Р. е установен факт авторството, получените увреждания, последиците и причинно-следствената връзка.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

От фактическа страна е установено по делото, че на

31.12.2017г. вечерта, в къща за гости „Радо“ в с.Ветрен, обл.Силистра са се събрали да отпразнуват настъпването на новата 2018г. частния тъжител И. и свидетелите Василев, Петров, Русев, Неделчев, Г., Тодорова, Тодоров и Александрова. След полунощ на 01.01.2018г. към тях се присъединил и подс.Д., който бил приятел на св.Александрова. С него дошъл и подс.А., който му е втори братовчед. В около 05.00ч. св.Неделчев отишъл до тоалетната, където заварил подс.А.. Между двамата възникнал конфликт, при който Неделчев ударил шамар на подс.А.. А. се върнал в залата и седнал до масата, като през едно место седял и св.И.. До подс.А. се приближил св.Неделчев и му се извинил, като между тях се провел кратък разговор. Св.И. останала с впечатлението, че подс.А. заплашва св.Неделчев, поради което се изправил и обръщайки се към подс.А. му казал да не говори така на приятеля му Велислав. Св.Александрова усетила напрежението и тръгнала да повика подс.Д., който се намирал навън. През това време подс.А. се приближил до св.И. и му нанесъл силен удар с юмрук в носа, при което той паднал на земята. Двамата се сборичкали, като в това време пристигнал подс.Д. и извикал „Какво правите с братовчед ми!“. Междувременно свидетелите Василев, Г. и Русев се опитвали да разделят св.И. и подс.А., като всички били скупчени на близко разстояние. Подс.Д. налетял върху падналия И. и започнал да му нанася удари с юмруци. Останалите свидетели успели да разделят биещите се. Когато се изправил св.И. видял на огледало, че носът му е силно изкривен, подут и от него продължава да тече кръв. Тъжителя се разгневил силно и потърсил отново саморазправа с подс.Д., но останалите не му позволили. След това пострадалия бил отведен с линейка в ЦСМП в гр.Силистра.

При извършените на 01.01.2018г. преглед и рентгенография се установило, че на пострадалия И. е причинена тежка фрактура на носовите кости и размествания. Пострадалия посетил специализиран медицински кабинет по лицево-челюстна хирургия в гр.Варна. Извършена му е операция, която възстановила носа и външния вид на пострадалия, независимо от множеството счупвания.

От изготвената СМЕ е видно, че на пострадалия вследствие на нанесения му побой са причинени контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние след мануална репозиция на носните кости, хематом в областта на носа, лява буза, горна устна, долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от режещите им ръбове, които наранявания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Това е дало възможност на първоинстанционния съд да установи всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимите, които от своя страна имат значение за ангажиране на наказателната им отговорност.

В тази връзка въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.

Доводът на защитата за недоказаност на авторството на деянието, поради липсата на достатъчно безспорни доказателства са правени и пред първата инстанция, която е дала ясен и категоричен отрицателен отговор, съобразен с общите принципи на процесуалното право.

В този смисъл, правилно СсРС е приел, че безспорно е установено авторството на деянието, времето и механизма на извършването му.

Доказателствената съвкупност налага единствения логичен извод, че описаните телесни увреждания /лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК/ са в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимите А. и Д., и ударите които те са нанесли на пострадалия И..

Установената фактическа обстановка се потвърждава както от показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетелите Неделчев, Василев, Г., Александрова, Тодоров, Петров и Русен. Тези показания /излагащи индивидуалните възприятия на всеки един от тях/ са логични, последователни, непротиворечиви и се подкрепят категорично от заключенията на изготвените СМЕ-и. Техните сведения касаещи основния факт на доказване, съответства на тяхното индивидуално позициониране спрямо мястото на конфликта, динамичността на обстановката, състоянието на всеки свидетел /предвид повода на събирането/, като всеки един от тези фактори обуславя нееднаквото възприемане на обстоятелствата и действията от отделните свидетелите.

В тази връзка, некоректно и произволно се използват словосъчетанията „струпване на много хора“ и „масово сбиване“, с цел изопачаване в определена насока на фактическите констатации. В действията обиктивиращи изпълнителното деяние на конкретния престъпен състав, са участвали единствено св.И., като пострадал, и подсъдимите А. и Д., като извършители.

Действията и участието на останалите свидетели присъствали на инцидента, са насочени към разделяне на биещите се, и нямат отношение към съставомерните последици.

Въззивната инстанция намира, че доказателствения анализ е направен в контекста на фактите и доказателствата, подлежащи на доказване в рамките на производството и имащи значение за делото. Освен че е правилен, СсРС аргументирано е оценил доказателсвените източници, като е изложил съображенията си за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Правилната интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се споделя от въззивната инстанция, която счита, че не е необходимо да преповтаря изцяло доказателстевния анализ в своето решение. Още повече, че както бе посочено, съдържащите се във въззивната жалба възражения са идентични с тези, направени пред първата инстанция.

Според настоящата инстанция, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за престъплението по чл.130, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 НК, тъй като за да е налице съизвършителство между две лица в извършване на едно обществено опасно деяние, в случая нанасяне на лека телесна повреда, е необходимо да съществува връзка между деянията на двамата съучастница, както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно отношение е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие, достатъчно е всеки от извършителите да извършва дейност, каквато извършва и другия. Същественото е, че в субективно отношение е налице конкретен общ умисъл на дейците-всеки един от тях, при осъществяване на действията си трябва да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия извършител, и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици, в случая телесно увреждане на пострадалия.

Съжденията на защитата на подсъдимите, спортист ли е пострадалия и каква е неговата търпимност към травмите, е ирелевантна за конкретния случай, тъй като характера и тежестта на уврежданията и последиците от тях, са установени категорично от изготвените СМЕ-и.

Неоснователни са и възраженията досежно справедливостта на наложените наказания и присъдените обезщетения.

В тази връзка следва да се посочи, че с оглед наличните за това предпоставки, подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и им е определена значително по-леката по вид административна санкция-глоба. Същата е определена в размер малко над предвидения от закона минимум, а именно по 1500 лева за всеки един от тях /необяснимо защо защитата приема, че за подс.Д. глобата е в минимален размер/, поради което тази санкция не може да бъде приета за несправедлива. Първоинстанционния съд е оценил съществуващите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и адекватно е определил размера на наказанието, съобразен с подбудите и мотивите на извършеното деяние, с обществената му опасност и тази на извършителите.