Решение № 6140 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6140 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100500023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №147235/11.07.2020г., постановено по гр.д. №36437/2014г. по описа на СРС, 73 състав, е осъден ответникът „С.Ф.Б.“ ООД да заплати на ищеца „М. И КО“ ООД следните суми: на основание чл.258 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД – 1132,29 лева, представляваща неплатената част от възнаграждението по договори за строителство от 05.06.2009г. с анекс от 11.02.2009г., от 16.07.2009г., от 24.07.2009г. и от 12.08.2009г., по които са издадени 18 бр. данъчни фактури в периода 17.11.2009г. – 28.07.2010г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.07.2014г. до изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 220,08 лева – обезщетение за забава за периода 31.07.2012г. – 26.06.2014г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК – 357,95 лева за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като са отхвърлени исковете за разликите над уважените части до пълните предявени размери от 5404,63 лева за иска по чл.258 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и 1050 лева – по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът „М.

И КО“ ООД да заплати на ответника „С.Ф.Б.“ ООД сумата от 1056,10 лева за 1 направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника „С.Ф.Б.“ ООД, чрез пълномощника адв. Р. Д., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част същото е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не били обсъдени възраженията и доводите на ответника, заявени в отговора на исковата молба, нито позоваването на търговската практика между страните по делото. Не били ангажирани от ищеца доказателства, оборващи защитните възражения на ответника, че между страните не е имало други правоотношения освен тези по процесните четири договора, че всички издадени фактури са само в изпълнение на тези четири договора, че всички СМР са извършени през 2009г. и 2010г. и са заплатени от възложителя, като плащанията по фактурите били извършвани както по банков път, така и в брой. Не били обсъдени и събраните гласни доказателства във връзка с установената търговска практика между страните, включително и относно системата на изравняване и преразпределение на дължими и платени суми, фактуриране и разплащания.

Не била обсъдена и признатата от ищеца съществуваща между страните търговска практика на авансови и окончателни плащания на възложените и приети с отделни констативни протоколи СМР, която наложила извършването на окончателно изравняване и преразпределение едва след приключване на продължителното изпълнение на договорите за строителство. При тази практика често оставали „неразпределени“ към междинните констативни протоколи суми от авансовите плащания и с тях били прихващани подлежащи на изпълнение задължения. Не било обсъдено в цялост заключението на ССчЕ относно приетите като доказателства по делото и неоспорени от ищеца РКО, както и банковото извлечение за извършени разплащания. От тях се установявало, че към ищеца са платени суми в общ размер на 333475 лева по банков път и в брой, а фактурираните СМР били на обща стойност 301976 лева, от което следвало, че извършените плащания са на стойност, надвишаваща издадените фактури. Плащанията били извършени само по процесните четири договора, тъй като между страните не съществували други правоотношения. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да 2 бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „М. И КО“ ООД, чрез пълномощника адв. Г. Г., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се доводи, че между страните са били налице множество правоотношения по договори за извършване на СМР, включително и устни, като всички възложени работи са били приети от възложителя с подписани двустранни протоколи. Въз основа на протоколите за приетата работа възложителят е изготвял своя вътрешна справка, протокол, които е наричал „наряди“ и ги е посочвал като основание за заплащане в представените РКО.

Всички получени суми по представените РКО били дължими за извършени СМР и не представлявали извършени плащания без основание, а напротив свидетелствали за качествено извършена работа, която е приета от възложителя. Представените РКО не се отнасяли до процесните четири договора, като съдът присъдил дължимия остатък въз основа на отразените в счетоводствата на двете дружества записвания. Било установено по делото, че страните са били в трайни облигационни правоотношения по множество договори за СМР, по които ищецът бил изпълнител. От събраните гласни доказателства се установило, че са останали неуредени парични отношения между страните. Вещото лице не установило осчетоводяване на надплатени суми по процесните четири договора, поради което твърденията на въззивника били неоснователни и недоказани. Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 3 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За основателността на иска за заплащане на възнаграждение по договор за изработка ищецът като изпълнител, който претендира заплащане на възнаграждение, следва да докаже следните предпоставки: че е налице между страните валиден договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца да извърши възложената му работа, както и, че същата е приета от ответника.

В тежест на ответника е, ако се докажат посочените предпоставки, да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение в уговорените от страните срокове.

В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че между тях са съществували договорни правоотношения по договори за възлагане на СМР, че възложените дейности по процесните фактури са извършени от изпълнителя, както и, че възложителят е приел извършените СМР. С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството пред двете съдебни инстанции, спорно между тях е дали е заплатено в пълен размер дължимото възнаграждение по сключените договори за СМР, съгласно издадените фактури. Ищецът поддържа, че са останали неразплатени суми, а ответникът твърди, че задълженията са платени изцяло. Представени са по делото РКО за извършени плащания в брой, извлечения от сметка във връзка с направени разплащания по банков път и е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че съгласно счетоводните регистри на ищеца са останали незаплатени суми по процесните фактури в размер на 2479,61 лева, а съгласно счетоводните регистри на ответника неразплатените суми по фактурите са в размер на 1132,29 лева. Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната 4 редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Доказателствената сила на счетоводните книги се основава на факта, че счетоводните записвания са извършени въз основа на други писмени доказателства, надлежно оформени, съобразно изискванията на съответните подзаконови нормативни актове, оправдателни документи. В случая в счетоводствата и на двете дружества е отразен останал неразплатен остатък по процесните договори за изработка и издадените въз основа на тях фактури, като искът е уважен от първоинстанционния съд, съобразно отразяванията в счетоводните книги на ответника, в които е отразено задължение в по-малък размер, от този, отразен в счетоводството на ищеца. Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК (решение № 84 от 23.05.2014 г. по гр. д. № 3361/2017 г. по описа на ІІІ г. о., ВКС, решение № 210 от 19.19.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. по описа на ІV г. о., ВКС, решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. по описа на IV г. о., ВКС и др.) при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.175 от ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. В случая отразяването в счетоводството на ответното дружество на неразплатен остатък по процесните фактури в размер на 1132,29 лева представлява признание за неизгоден за страната факт, който съдът цени на основание чл.175 от ГПК.

Следва да се отбележи също така, че вещото лице по ССчЕ е извършило проверка на извършените плащания в брой и по банков път, съобразно представените РКО и доказателства за извършени плащания по банков път, като в табличен вид са посочени датите на извършените плащания, тяхната стойност и основание за плащането. Поради това, и с оглед установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че записванията в счетоводните книги на двете дружества са извършвани въз основа на писмени доказателства за извършени плащания, съдът приема за установено, с оглед признатия от ответника с осчетоводяването му неразплатен остатък по процесните фактури в размер на 1132,29 лева, че предявеният иск е основателен и доказан до този размер, както е приел и първоинстанционният съд.

5

Поради изложеното и предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №147235/11.07.2020г., постановено по гр.д.

№36437/2014г. по описа на СРС, 73 състав.

ОСЪЖДА „С.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на „М. И КО“ ООД, ЕИК ****, разноски за въззивното производство в размер на 800 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :