Определение № 810 от 13.09.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. София, 13.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Иван Стойчев

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600968 по описа за 2022 година

Производството пред САС е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата на осъдения Ц.И. М. срещу определение на МОС от 23.08. по нчд№418/2022г., с което съдът:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Ц. И. М., роден на ***год. в гр. ***, с постоянен адрес с. ***, обл. ***, ул."***" № ***, български гражданин, женен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по НОХД №34/2021год. на ОС-Монтана общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, с остатък 9 месеца и 24 дни.

Производството пред МОС е протекло по реда на чл. 437, ал.2 НПК .

За да приеме молбата на осъдения за неоснователна първият съд изложил следните съображения:

Л.св. Ц. И. М. е осъден с одобрено Споразумение от 26.02.2021год. по НОХД № 34/2021год., на ОС-Монтана, за престъпления по чл. 142, ал.2, т.2 и т.7 НК, по чл. 198, ал.1 НК и по чл. 214, ал.2, т.1 НК, за които му е определено едно общо наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален режим "Общ". Преди това л.св. М. е осъждан, без ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Л.св. М. е започнал да търпи определеното му общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода на 01.03.2021год., като до момента е изтърпял фактически 1 година, 5 месеца и 22 дни, от работа 6 месеца и 29 дни, от предварителен арест 7 месеца и 15 дни, или общо е изтърпял 2 години 8 месеца и 6 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 9 месеца и 24 дни.

При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, която е приложима по отношение на него.

1

От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.

155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив го определя като среден с 58 точки. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от вреди за обществото е среден и се обуславя от характера на настоящите престъпления користно-насилствен. В първоначално изготвения план на присъдата, са заложен следните цели: подобряване уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите и формиране на ясни реалистични цели и задачи; участие в културно-масови дейности, викторини и спартакиади.

При изготвената ревизия на риска от рецидив същият се запазва среден, с намаление в числовата стойност 7 пункта на 51 точки. При тази ревизия рискът от вреди се запазва за всички категории.

Актуално изготвената оценка на риска от рецидив показва, че същия остава в средни граници и е 51 точки.

С дефицити остават следните зони:

Отношение към правонарушението - продължава да отрича да има вина, не осъзнава напълно мотивите, довели до правонарушението. Все още смята присъдата за несправедлива - осъден е за грабеж, отвличане и опит за принуда;

Образование и обучение - има завършен 3-ти клас, слабо грамотен, изпитва затруднения при четене и писане;

Умения за мислене - към момента не успява да намери адекватен начин за решаване на проблемите, което се отразява на последствията от предприетите действия.

По време на престоя в ЗООТ"Враца" от 08.04.2021год. до 31.05.2021год. е работил на обект "Земеделско стопанство", а от 31.05.2021год. до момента е ангажиран е трудова дейност на работен обект "Охрид".

Има съхранени контакти със семейството си - съпруга и трима сина.

Награждаван е четири пъти в периода 29.09.2021год. до 07.07.2022год. с различни по вид награди. До момента не е наказван.

Рискът от вреди за служителите на затвора и останалите лишени от свобода е нисък, а рискът от вреди за обществото се запазва среден.

Л.св. Ц.М. е съгласен с предложените цели и задачи в плана на присъдата, но същите не са изпълнени в пълен обем. В последното препланиране на присъдата от 01.04.2022год. като задача е залегнала "включване в групови мероприятия, свързани е ресоциализиращи дейности, изискващи поемане на повече отговорности". Тази задача изисква и преминаване през специална групова програма, каквато реално М. не е преминал. Друга задача, заложена в препланирането е "осмисляне на правонарушението и осъзнаване на негативните последици от продължаване на престъпната дейност". Л.св. М. все още не осъзнава напълно мотивите и причините, довели го до правонарушението, за което е осъден - продължава да отрича вината си. Всичко това показва, че корекционната и възпитателна работа с л.св.

2 следва да продължи в условията на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание към спазване на законите и добрите нрави. Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед липсата на мотивация за промяна и корекция в миналото му.

В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент по отношение на л.св. Ц.М. е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на молбата на л.св. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 9 месеца и 24 дни.

САС напълно се солидаризира с изложените дотук мотиви на МОС, а възраженията срещу тях изложени във въззивната частна жалба намира за неоснователни.

Вярно е, че като условие за сключване на споразумение по реда на чл. 371 т.2 от НПК, осъденият е признал пред съда вината си, но това не пречка да декларира пред служителите на пенитенциарната администрация, че всъщност не е виновен, в какъвто смисъл са и техните становища.

Четирите заповеди за награждаване са отразени в мотивите на МОС и са зачетени в полза на осъдения, но съвкупният им анализ с останалите доказателства правилно е довел първоинстанционния съд до краен извод за липса на достатъчни доказателства за поправяне.

Вярно е, че МОС погрешно посочил намаление на риска от рецидив от 3 пункта, вместо реално отчетеното 7 пункта. Но това разминаване не е толкова съществено, че да повлияе на крайните изводи на съда, още повече, че вероятно се касае за техническа грешка.

Съдът от първа инстанция не е упреквал М., че не се включва в групови мероприятия и специални програми за ресоциализация, а само коректно е отбелязал, е такива са планирани и са оценени от затворната администрация като нужни за поправянето му.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на МОС от 23.08.2022г.. по чнд№418/2022г Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4