Определение № 62 от 29.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Враца, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500035 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника му адв.З. Ц., против Определение № 9/05.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 5714/2025 г. по описа на РС-Враца, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4140/17.12.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 5714/2025 г. по описа на РС-Враца, и е прекратено производството по делото като недопустимо.

В жалбата се поддържа, че това определение е неправилно, поради противоречие с нормите на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че производството по ч.гр.д.№ 5714/2025 г. по описа на РС-Враца е образувано въз основа на подадено чрез ЕПЕП от кредитора „Йеттел България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Ц. Т. Г. с ЕГН **********.

Твърди се, че в мотивите на обжалваното определение заповедният съд неправилно е приел, че заявлението е подадено срещу длъжник Ц. Т. Г. с ЕГН ********** и след извършена служебна справка е констатирал, че това лице е починало преди подаване на заявлението - на 05.04.2017 г., поради което е налице липса на правен субект на страната на длъжника.

Жалбоподателят счита, че от представените в заповедното производство писмени доказателства е видно, че заявлението е подадено срещу физическо лице, идентифицирано с ЕГН **********. Намира, че районният съд е достигнал до неправилен фактически и правен извод, тъй като не е съпоставил резултата от служебната справка с данните от заявлението и приложените към него писмени доказателства. Навежда доводи, че при наличие на различен ЕГН не може да се приеме, че е налице липса на правен субект, респ. неотстранима нередовност на заявлението. Изтъква, че дори и да се приеме наличие на неяснота относно идентификацията на длъжника, заповедният съд е следвало да даде указания за отстраняване на 1 нередовност по реда на чл.129, ал.2 ГПК, а не да обезсили заповедта и да прекрати производството.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд със задължителни указания по надлежното извършване и продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски в настоящето производство.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, при следните съображения:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано на 16.12.2025 г. по заявление на "Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. Т. Г., с настоящ адрес в гр.София, общ.Столична, обл.София (столица) и постоянен адрес: ***. В заявлението не е посочен ЕГН на длъжника.

При описанието на обстоятелствата, от които произтичат претендираните парични вземания се сочат: Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022 г. и Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022 г. Тези договори са приложени към заявлението и от тях е видно, че потребител по същите е Ц. Т. Г., с ЕГН **********.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 5714/2025 г. по описа на РС – Враца, по което е издадена Заповед № 4140/17.12.2025 г., с която длъжникът Ц. Т. Г., настоящ адрес **********, е осъдена да заплати на кредитора "Йеттел България" ЕАД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление **********, сумите: 79,94 BGN, представляваща главница - Вземания по Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022г. и Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022г. за периода от 15.11.2022 г. до 14.01.2023 г., ведно със законната лихва за период от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 420,32 BGN, представляваща неустойка - Неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022г. и Договор за мобилни услуги № *** от 09.03.2022 г., ведно със законната лихва за период от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN, адвокатско възнаграждение в размер на: 480,00 BGN.

Впоследствие по същото дело е постановено обжалваното Определение № 9/05.01.2026 г., с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото като недопустимо. От мотивите на този съдебен акт е видно, че заповедният съд е извършил служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., при която е констатирал, че длъжникът Ц. Т. Г., с ЕГН **********, е починала на 05.04.2017 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е налице липса на правен субект на страната на длъжника, срещу когото да бъзе издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Районният съд е приел, че в случая, не се касае до отстранима нередовност на заявлението, а до липса на първоначална процесуална легитимация и предвид характера на порока – изначална липса на надлежна страна, производството е недопустимо, с оглед на което следва да 2 бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, а производството – прекратено.

Настоящият съдебен състав намира, че това определение е постановено в нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК предвижда, че з аявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

В случая в подаденото заявление са били посочени имената и адреса на длъжника - Ц. Т. Г., с настоящ адрес в гр.София, общ.Столична, обл.София (столица) и постоянен адрес: ***, в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК. Действително в същото не е посочен ЕГН на длъжника, но такова изискване не се и съдържа в посочената законова разпоредба като условие за редовност на исковата молба, респ.заявлението по чл.410 ГПК.

Съобразно изложеното в заявлението, претендираните вземания произтичат от договори, сключени с потребител, поради което и в изпълнение изискванията на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението са приложени тези договори. От същите ясно е видно, че потребителят Ц. Т. Г. е с ЕГН **********.

Районният съд не е приел, че липсата на посочен в заявлението ЕГН на длъжника представлява нередовност на заявлението, и не е дал указания за отстраняване на такава нередовност, съобразно изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а е издал Заповед за изпълнение № 4140/17.12.2025 г. , с която е уважил заявлението изцяло.

Остава неясно защо заповедният съд е извършил служебна справка относно гражданския статус на длъжника след издаването на заповедта за изпълнение, както и защо такава справка е извършена по отношение на длъжник със същите имена – Ц. Т. Г., но с различен ЕГН – **********.

Действително в заявлението не е посочен ЕГН, но в договорите, от които произтичат вземанията и които са посочени в издадената заповед за изпълнение като основание за дължимост на паричните вздемания, е извършена идентификацията на длъжника Ц. Т. Г. с ЕГН **********.

Така извършените незаконосъобразни процесуални действия от заповедния съд са довели и до неправилност на изводите му, че длъжникът Ц.

Т. Г. е починала преди подаване на заявлението и е налице изначална липса на надлежна ответна страна.

При извършените от настоящия съдебен състав служебни справки, както в ЕИСС чрез достъп до външни системи, така и по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че съществува лице Ц. Т. Г., с ЕГН **********, което е български гражданин и няма данни за настъпила смърт на същото.

При тези съображения, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в рамките на настоящето производство разноски за държавна такса в размер на 7,69 евро.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 9/05.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 5714/2025 г. по описа на РС-Враца, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4140/17.12.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 5714/2025 г. по описа на РС-Враца, и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА Ц. Т. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК: ***, сумата 7,69 евро, представляваща направени в настоящето производство разноски за държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4