Решение № 8814 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8814 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110158806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Ц. П. К. срещу „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ – София (УДВГД – София) към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от ответника с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, и възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Началник, железопътна гара Iк в ЖП гара Курило Iк“, с код по НКПД 13245018, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 10794,92 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от м.08.2024 г. до м.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Ищецът работил при ответника по трудов договор, на длъжност„началник гара Курило“, като със заповед № 1981/01.06.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.06.2020 г. на 1 основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. С влязло в сила Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., по ГД № 27668/2020 г., постановено по ГД № 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, II ГО, потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021 г., по ВГД № 2283/2021 г., по описа на СГС, въззивен II-Б състав, потвърдено с Решение № 50016 от 21.02.2023 г., постановено по ГД № 5141/2021 г. по описа на ВКС, дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № 2412/18.04.2023 г. на директора УДВГД София към ДП „НКЖИ“ ищецът бил възстановен на предишната длъжност „началник гара Курило“, считано от 18.04.2023 г. Със заповед № 4787 от 11.08.2023 г. на директора на УДВГД София на ищеца било възложено да заема длъжността „портиер“ в ЖП гара София изв.к. къв РЦ София за срок от 11.08.2023 г. до 24.09.2023 г. вкл. Със заповед № 5607 от 25.09.2023 г. ищецът продължил да заема същата длъжност от 25.09.2023 г. до 15.10.2023 г., както и със заповед № 6779 от 16.10.2023 г. за срок от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г. С допълнително споразумение към трудов договор от 18.04.2023 г. № 24001483/01.07.2024 г. на служителя била определена основна заплата в размер на 1937 лева. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено едностранно от работодателя, считано от 06.08.2024 г. с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 1445/15.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работа, изразяващи се в психологически дефицит в познавателната сфера, двигателната и психомоторната сфера, както и в личностната сфера, във връзка с издадено психологическо удостоверение № 865/15.09.2023 г. на Психологическа лаборатория - жп. транспорт към Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ - гр. София (НМТБ „Цар Борис III“ София) със заключение „Не се допуска за Началник железопътна гара в ДП НКЖИ“.

Излагат се съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било извършено незаконосъобразно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени качествата, които липсвали на служителя. Не било посочено и до неизпълнение или до неефективно изпълнение на кои конкретни трудови задължения е довела липсата на тези качества. Твърди се, че не било налице трайно състояние налипсата на качества. Сочи се, че от възстановяването си ищецът извършвал работа при работодателя на длъжност „портиер“, а не на възстановената 2 длъжност „началник гара“, която е могъл да продължи да изпълнява или работодателя е следвало да му предложи да заеме друга подходяща за ищеца длъжност, съобразена с неговото образование и квалификация. Вместо това работодателя прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищеца, понеже между ръководството при работодателя и ищеца бил налице конфликт.

Била налице злоупотреба с право от страна на работодателя на основание чл. 8 КТ. Твърди се, че е следвало да се предвиди възможност резултатите от изследването да бъдат подложени на последващ контрол, респ. това поставяло под съмнение правилността на проведените психологически изследвания.

Ищецът бил провел психологически изследвания в психологиска лаборатория към Медицински център „Св. Панталеймон“ ООД в гр. София и в Център по психология и психотерапия в гр. София, за внимание, памет, концентрация, интелект, мислене, личност, депресивност, с окончателни заключения за наличие на психологическа годност на ищеца. На ищеца бил извършен преглед от лекарска камисия на ТЦЛЕК /Протокол № 43 от 01.02.2024 г./ и ТОЛЕК /Карта № 1371 от 05.12.2023 г./ към Национална многопрофилна болница транспортна болница „Цар Борис III“ към Министерство на транспорта и съобщенията от 05.12.2023 г. и 01.02.2024 г., със заключение от прегледите: годен за длъжността началник гара. Ищецът се ползвал от законовоопределената защита при уволнение по чл. 333 от КТ, тъй като същият е представил на работодателя Експертно решение на ТЕЛК № 92604 от 07.08.2023 г. и решение на ТЕЛК № 00784 от 16.10.2023 г. /по искане на работодател/, с което му е определена 94 % трайно намалена работоспособност, с оглед на което работодателят бил длъжен да отправи искане за разрешение до съответната Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ), което не било сторено от него.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.

Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на двумесечния срок за това. По отношение на основателността оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че в акта за прекратяване на трудовото правоотношение не били индивидуализирани качествата на служителя, които му липсвали. Оспорва, че ищецът е заемал длъжността портиер и че работодателят е следвало да 3 предложи на работника друга подходяща длъжност. Оспорва твърдението, че резултатите от изследванията в НМТБ „Цар Борис III“ София били неправилни. Оспорва твърдението, че в случая работодателят бил длъжен да иска предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от съответната дирекция „Инспекция по труда“.

Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да установи законността на уволнението, в това число, че уволнението е извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било при условията на заместване или по делегация при надлежно овластяване, както и наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ към момента на упражняване потестативното право на ответника работодател едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установи, че между страните по делото е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник, железопътна гара Iк в ЖП гара Курило Iк“, с код по НКПД 13245018, както и че същото е прекратено на 06.08.2024 г. с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г., както и че лицето подписало този акт на работодателя е разполагало с работодателска власт да стори това.

По делото не е спорно, а и от представения акт за прекратяване на трудовото правоотношение се установи, че последното е прекратено на 06.08.2024 г. Исковата молба е постъпила в съда на 04.10.2024 г. По правилата 4 за броене на сроковете, регламентирани в чл. 72 ЗЗД двумесечният срок по чл.

358, ал. 1, т. 2 КТ изтича на 06.10.2024 г., т. е. двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ обективно не е могъл да изтече. При това положение релевираното от ответника в тази насока възражение се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда в това число попадат исхимичната болест на сърцето и захарната болест (захарен диабет).

От представеното Експертно решение № 784/16.10.2023 г. на ТЕЛК „УМБАЛ Св. Анна – София“ АД се установи, че ищецът страда именно от исхемична болест на сърцето и захарен диабет (захарна болест).

При това положение се налага категоричен извод, че ищецът се е ползвал от закрилата, регламентирана в разпоредбата на чл. 333 КТ.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че ответникът два пъти е поискал от Инспекцията по труда предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – първото с вх. № 23107626/25.09.2023 г. и второто с вх. № 24013290/05.02.2024 г., като от писмо изх. № 23084581/27.09.2023 г. и писмо изх. № 24009095/12.02.2024 г. се установи, че Инспекцията по труда и по двете искания е отказала да даде предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Отказът на Инспекцията по труда е окончателен и работодателят е бил длъжен да се съобрази с него. В този смисъл е и практиката на ВКС (например Решение № 60092 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2020 г., IV г. о., ГК; и много други). Въпреки, че ответникът работодател е получил изричен отказ от инспекцията по труда, той не се е съобразил с него, макар да е бил длъжен, и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.

Доколкото по делото не се установи наличието на дадено от инспекцията 5 по труда предварително разрешение, напротив установи се, че същата е отказала да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца това само по себе си представлява основание за отмяна на уволнението и спорът не следва да се разглежда по същество (така Решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК).

Независимо от горното съдът намира за необходимо да добави и следното.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. В мотивите към тази точка е посочено, че фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимо е работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества. Същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване.