Решение № 24 от 05.05.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Попово, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Административно наказателно дело № 20253520200179 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано след отмяна с решение № 1345/04.08.2025 г. по КАНД № 179/2025 г. на Административен съд – Търговище, на решение № 29/13.02.2025 г. по АНД № 242/2023 г. по описа на Районен съд – Попово и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване указанията, дадени в мотивите на решението на ТАС.

Подадена е жалба от С. Й. С. от гр. К., чрез пълномощник: адв. С. К. С. от ДАК, против НП № 38-0006475/24.10.2023 г. на Директора на РДАА – гр. Р., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗдвП.

Искането в жалбата е наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник: адв. С. К. С. от Адвокатска колегия – Добрич.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, изпратено заедно с административно-наказателната преписка по издаване на процесното наказателно постановление, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и е направено искане същото да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателя, в случай, че същият надвишава минималния предвиден размер.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – Попово, редовно уведомена, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема следно от фактическа страна:

НП № 38-0006472/24.10.2023 г. на Директора на РДАА – гр. Р. е издадено за това, че на 12.09.2023 г., в гр. Попово, вт. път II-51, в района на КАТ – Попово, в посока Б.-П., на 1 отбивка на около 200 метра от автоматично преброителен пункт, С. Й. С. е управлявал товарен автомобил (влекач) *****, рег. № ***** от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке **** с рег. № *** от кат. 04, като извършвал обществен превоз на товари – царевица, на територията на РБ по маршрут П.-В., видно от пътен лист № 8107557/12.09.2023 г. и с товарителница № 0041539/12.09.2023 г., като при проверката е установено, че водачът на МПС отказва да изпълни нареждане на органите за контрол, отказва да предостави за проверка документи за извършвания превоз (пътен лист и товарителница, СУМПС и СРМПС), което осуетява възможността за извършване на проверка. След подаден сигнал на телефон 112 и изпратен екип на МВР служителите на МВР са предоставили документите на контролните органи.

Няма спор по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства: НП № 38-0006472/24.10.2023 г. на Директора на РДАА – гр. Р., заверени копия на акт за установяване на административно нарушение № 01502/12.09.2023 г., разпечатка от тахограф, пътен лист № 8107557/12.09.2023 г., свидетелство за управление на МПС на С. Й. С., справка за нарушител, както и от гласните доказателствени средства, събрани посредством показанията на св. И. Д. И. и св. И. С. И., се установява, че на 12.09.2023 г. жалбоподателят С. С., който е правоспособен водач, е потеглил от гр. Пордим за гр. Варна с товарен автомобил (влекач) *****, рег. № *****, с прикачено към него полуремарке **** с рег. № ***, натоварен с царевица, като превозът, който осъществявал, е обществен.

На същата дата актосъставителят И. Д. И. и св. И. С. И. участвали в екип от инспектори към РДАА – гр. Р., на които било възложено да извършват попътни проверки.

Около 13:00 ч., в района на КАТ – Попово, по пътя Б.-П., актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта забелязали управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Водачът на товарния автомобил също ги забелязал, рязко отбил вляво на пътното платно, спрял и изключил двигателя на автомобила. Няма спор, че контролните органи не са подавали сигнал на водача да спре автомобила, тъй като разС.ието е било голямо. Веднага след спирането на автомобила контролните органи отишли при жалбоподателя и му поискали документи, свързани с превоза, както и документи на автомобила, но водачът категорично отказал да им представи каквито и да било документи. Тогава св. Д. позвънил на 112, дошъл екип на полицията от трима полицаи. Те извършили проверка на водача и с тяхно съдействие контролиращите органи получили и необходимите и за тяхната проверка документи. Тогава те установили и че камионът е претоварен и съставили на жалбоподателя два броя актове – един за претоварения камион, както и АУАН № 01502/12.09.2023 г., въз основа на който е издадено процесното оспорено НП. Жалбоподателят подписал съставения му АУАН с възражения, че не подлежи на проверка, тъй като автомобилът е аварирал.

Същевременно, по указание на органите на МВР, водачът преместил камиона на собствен ход на по-безопасно място.

Впоследствие, на 24.10.2023 г. е съставено и атакуваното НП № № 380006472/24.10.2023 г. на Директора на РДАА – гр. Р., оправомощен да съставя наказателни постановления съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на 2 оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Съдът, предвид вмененото му от закона задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства настоящият състав на съда приема за установено по категоричен начин извършването на нарушението, описано в обстоятелствената част на АУАН и оспореното НП, а именно – че водачът на МПС е отказал да представи на органите за контрол за проверка документите за извършвания превоз. Така, както деянието е текстово описано в НП, настоящият състав на съда приема, а и в същия смисъл са и указанията на ТАС, съдържащи се в мотивите на решение № 1345/04.08.2025 г. по канд № 179/2025 г., че нарушението покрива признаците на състав на нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – откаже да предаде документите си на органите за контрол, а не на състав на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 103 от ЗДвП – откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Тъй като в конкретния случай на водача не е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, като такива фактически констатации липсват и в оспореното НП, то на водача на МПС не може да се вмени във вина отказът да изпълни разпореждане на органите на контрол в тази насока. В същото време обаче, категорично е доказано в настоящия процес, че неизпълнението на разпореждането на контролните органи се изразява в това, че водачът е отказал да им предостави изисканите от тях документи, което изцяло покрива състава на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (в редакцията му ДВ бр. 9/2017 г.).

Настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят С. С. е имал качеството на „водач на МПС“ и към момента на проверката е подлежал на такава.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или извършва други форми на управление, посочени в закона. Тълкувайки горепосочената разпоредба, съдът приема, че качеството „водач“ е обвързано не само с момента на непосредственото управление, но и с действията, свързани с управлението.

В контекста на чл. 175, ал. 1, т.3 от ЗДвП следва да се приеме, че водач е онова лице, извършило конкретно действие по управление на МПС, по повод на което му е поискана проверка и то е отказало да предаде документите си на органите за контрол.

Законът не обвързва правния статут на водача единствено и само с непосредствения момент на управление, а го разширява и върху случаите, при които органите на реда установяват и контролират извършените от него действия. В противен случай би се създала правна възможност всеки нарушител да избегне санкция, напускайки автомобила си преди проверката. Фактът, че проверката е извършена, след като двигателят на автомобила е бил изгасен, не води автоматично до извод, че лицето е загубило качеството си на водач на МПС. Следователно жалбоподателят, като лице, което е управлявало процесното МПС непосредствено преди проверката, е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП и е бил длъжен да съдейства да му бъде извършена проверка, а отказът му съдът приема, че пряко 3 нарушава разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Съдът приема за неоснователен и доводът, че жалбоподателят не е подлежал на проверка, защото автомобилът бил аварирал. Няма нито едно събрано доказателство в подкрепа на възражението, че автомобилът е аварирал. Напротив, от показанията на свидетелите, които съдът приема за последователни, взаимно непротиворечиви и достоверни, се установява тъкмо обратното – автомобилът се е движил и в момента, в който водачът е възприел контролните органи, същият рязко е отбил вляво и е спрял, а впоследствие, след пристигането на органите на полицията, по тяхно разпореждане автомобилът е преместен лично от жалбоподателя на собствен ход на безопасно място, където да бъдат извършени проверките.

Макар и в случая деянието на водача да не е правилно правно квалифицирано и неправилно да е подведено под административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП във вр. чл. 103 от ЗДвП, допуснатото нарушение е отстранимо от съда посредством преквалификация на нарушението като такова по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В случая обстоятелствената част на НП съдържа описание на всички елементи на състава на нарушението. Нарушенията по т. 3 и т. 4 на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП са еднакво наказуеми, поради което няма пречка деянието да бъде преквалифицирано.

При индивидуализация на наложеното наказание, съдът взе предвид конкретните обстоятелства по случая и не споделя изводите на административнонаказващия орган да определи максимален размер на административните наказания. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се прецени поведението на водача да откаже да предаде документите си на органите за контрол именно с цел осуетяване на проверката, наложило намесата и на органите на полицията. Същевременно съдът намира като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на настъпили др. вредни последици, освен обстоятелството, че само по себе си, извършването на нарушението нарушава правния ред.

Проверката все пак е осъществена и на водача са съставени както актът, предмет на настоящото производство, така и акт за претоварения камион. Няма данни за висока обществена опасност на дееца. Следва да се има предвид и фактът, че като професионален шофьор, вероятно жалбоподателят изкарва прехраната си по този начин, с оглед на което и предвид тежестта на нарушението не е оправдано лишаването му от право да управлява МПС за максималния предвиден в закона и наложен от административнонаказващия орган размер.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда приема, че целите на наказанието – да окаже предупредително и превъзпитателно въздействие на виновния водач към спазване на установения в страната правен ред, както предупредително и възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото, биха били постигнали и чрез налагане на административно наказание глоба в размер на 76.69 евро (150.00 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.