Решение № 260637 от 24.04.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.04.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА при секретаря Юлия Асенова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10006 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на настоящото производство са предявени от „А.И.“ ЕООД срещу Н.Ю.Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 19139,88 евро, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2610,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.01.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор № 206/12.06.2018 г. за периода от 12.06.2018 г. до 18.02.2019 г., като ответникът изпълнявал длъжността „Брокер на недвижими имоти“. Във връзка със заеманата длъжност при и по повод изпълнение на задълженията си ответникът получил пълен достъп до информация, представляваща търговска тайна за ищцовото дружество относно търговската му дейност-посредничество по отношение на сделки с недвижим имоти, търговски партньори, клиенти на дружеството и друга поверителна информация. Съгласно сключения договор страните били определили коя информация била поверителна за работодателя и следва да бъде опазвана от служителите му, а именно: всяка бизнес информация, включително но не само технологична информация и спецификации, търговски тайни, търговска информация и данни, меморандуми и кореспонденция, стратегически и бизнес планове, маркетингова и рекламна информация, информация за заплати и други обезщетения, както и всякаква друга информация, отнасяща се до интересите на работодателя. Съгласно Правилника за вътрешния ред на дружеството, с който ищецът бил запознат, служителите се задължават да не разпространяват на трети лица лични данни на клиенти, съконтрахенти или други служители в дружеството, както и информация относно имоти, оферирани от дружеството /описание на имотите, актове за собственост, скици, цени, снимков материал и т.н./, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, както и снимки на имоти, бланки на документи, използвани от служителите при изпълнение на служебните им задължения, като всички тези данни и документи се определяли като поверителна информация – търговска тайна и предоставянето им на трети лица или използването им за лично облагодетелстване е забранено, както по време на трудовите правоотношение, така и след прекратяването им. Служителите нямали право да присвояват, копират или изнасят от офиса на дружеството каквито и да е документи, които могат да съдържат информация, свързана с дейността на дружеството, негови клиенти, съконтрахенти или други служители, както и да използват /лично или чрез трети лица/ или разгласяват поверителна информация, станала им известна при упражняване на трудовите задължения, представляваща търговска тайна, както по време, така и след прекратяване на трудовите им правоотношения. Съгласно подписаната длъжностна характеристика ответникът е поел задължение да изпълнява всички вътрешни процедури, правила и заповеди, вкл. посочения правилник за вътрешния трудов ред.

Ответникът също така подписал Декларация за конфиденциалност и лоялност, като декларирал, че се задължава да не разгласява фирмена тайна и информация, свързана с работата на дружеството, трети физически или юридически лица, която му е станала известна във връзка с изпълнението на договорните му задължения; задължил се е да не изнася, укрива или унищожава документация и информация, свързана с реализиране предмета на дейност на дружеството, собственост на дружеството или трети лица, както и такива, които са необходими при разкриване на обективната истина и защите интересите на дружеството и неговите служители пред трети лица; декларирал е и, че през време на изпълнение на договорните си отношения с дружеството няма да развива конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, освен с изрично писмено съгласие от негова страна. Ищецът тварди също така, че ответникът е подписал и Декларация, която липсавала в трудовото му досие, съгласно която е уведомен, че всички оферти, които е набавил в срока на договора са изключителна собственост на ищеца, и че след прекратяване на тродувото правоотношение служителят няма право да привлича и да работи с тези оферти, нито лично, нито към друг работодател; декларирал е, че осигурените от него оферти са изключителна собственост на дружеството и се е задължил след прекратяване на трудовите си правоотношения да не осъществява контакт с лице собственик на оферта в „А.и.“ ЕООД, с цел привличането му като свой и/или като клиент за друг търговец, като се е задължил при нарушение на поетите от него задължение за въздържане от използване на поверителна информация, да заплати на дружеството всички претърпени вреди и пропуснати ползи.

Ищецът твърди, че още през време на трудовото правоотношение служителят нарушил тези свои задължения, като на 07.02.2019 г. ответникът регистрирал в

Търговския регистър фирма с наименование „И.“ ЕООД, което било нарушение на поетите от ответника задължения да не развива конкурентна на ищцовото дружество дейност. Без разрешение ответникът изнесъл от дружеството оригинални документи, съдържащи търговска тайна, а именно Декларация за конфиденциалност, подписана от него, Договори за посреднически услуги, сключени с клиенти на дружеството, Протоколи за огледи, снимки на имоти, които били рекламирани за продажба. Ответникът се възползвал от неправомерно придобитата от него информация за клиентите на ищцовото дружество, като се е свързал с клиент на ищцовото дружество и е договарял в полза на новоучреденото си дружество и/или в своя полза. По тови начин нарушил поетите от него задължения към ищеца и е осуетил сключването на договор и получаването на комисионно възнаграждение за следния недвижим имот: Еднофамилна жилищна сграда на два етажа с дворно място, находяща се в гр. Банкя, ул. *****.

В случая от подписани протоколи за оглед на този имот, направената реклама на имота и дадения ID намер на оферта в системата на А.И., следвало извода, че със собствениците на този имот ищецът бил сключил договор за посреднически услуги. По силата на този договор ищецът се задължил да осъществява посреднически услуги по рекламиране и продажба на имота срещу уговорено възнаграждение в размер на обичайното такова, а именно 3% от офертната цена. Ищецът твърди, че ответникът използвал направените за сметка на ищеца снимки и реклама на имота, както и информацията за собственика и потенциалния купувач, по време на изпълнение на трудовото му правоотношение, и е реализирал сделка за посредничество, като на 28.03.2019 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, описаният имот бил продаден. По този начин ответникът причинил на ищеца имуществена вреда във формата на пропусната полза, представляваща нереализираното в полза на ищеца посредническо възнаграждение в размер на 6% от обявената и оферирана продажна цена, а именно 19139, 88 евро. Това било обичайно дължащото се възнаграждение по 3% и от двете страни по сделката. Ответникът дължал и мораторната лихва върху дължимото обезщетение за периода от 10.01.2020 г. до 16.09.2020 г. в размер на 2610,01 лв.

В депозирания писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е подписвал декларация за конфиденциалност и лоялност, както и оспорва да е подписвал посочената в исковата молба декларация, съгласно която всички оферти били изключителна собственост на ищеца. Твърди, че забраната за извършване на конкурентна дейност по време на действието на трудовия договор, както и след прекратяването му, е нищожна. Включването на подобни клаузи в трудовите договори било недопустимо, тъй като засягало негативно конституционно признатото право на труд на гражданите, правото им на избор на професия и място на работа. Тези уговорки, инкорпорирани в трудовия договор били нищожни, поради противоречие със закона – чл. 8, ал. 4 КТ. Ответникът поддържа също така, че не е работил по офертата за посочения недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, от продажбата на който се твърди да са причинени вреди на ищеца. Оспорва твърденията в исковата молба, че е изнесъл оригинални документи, съдържащи търговска тайна, както и че се е възползвал от неправомерно придобита информация. В тази връзка твърди също така, че детайлна информация за процесната оферта била публикувана на интернет страницата на А.И.и била общодостъпна, поради което същата не била конфиденциална. Ответникът оспорва твърденията, че ищецът е сключил договор за посредничество със собственика на имота. Оспорва също така твърденията в исковата молба, че е използвал или разгласил търговска тайна, в резултат на което клиенти да са напуснали ищеца и да са сключили договор с ответника.

Оспорва предявения главен иск и по размер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 206/12.06.2018 г., по което ответникът е заемал длъжност „Брокер недвижими имоти“. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 19.02.2019 г., видно от представена заповед на работодателя от същата дата.

Във връзка с работата си, ответника подписал декларация за конфиденциалност и лоялност, с която декларирал, че през време на действие на трудовия договор с дружеството ще изпълнява безусловно поетите от него с декларацията ангажименти и отгворности, както следва: няма да разгласява фирмена тайна и информация, свързана с работата на дружеството, трети физически и юридически лица, която му е станала известна във връзка с изпълнението на договорното отношение; задължил се е да не изнася, укрива или унищожава документация и информация, свързана с реализиране предмета на дейност на дружеството, собственост на дружеството или трети лица, както и такива, които са необходими при разкриването на обективната истина и защита интересите на дружеството и неговите служители пред трети лица; през време на изпълнение на договорните си отношения с дружеството, няма да развива конкурентна или сходна дейност с тази на дружеството, освен с изричното писмено съгласие от негова страна.

Автентичността на подписа, положен в процесната декларация за „декларатор”, е била оспорена от ответника и в тази връзка е било открито производство по реда на чл. 193 ГПК. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 193, ал.

3, изр. 2 ГПК тежестта за доказване на неистинността на оспорената декларация пада върху ответника, тъй като посоченият документ носи неговия подпис. От заключението на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се установява, че ръкописният текст „Н. А.“, изпълнен под положеният за декларатор подпис в процесната декларация е изпълнен от ответника Н.Ю.Н. /с предишно фамилно име А./, както и че подписът за декларатор също е положен от ответника Н.Н.. В този смисъл по делото не е проведено успешно доказване, поради което следва да се приеме, че оспорването не е доказано /чл. 194, ал. 2 ГПК/.

Видно от правилника за вътрешния трудов ред в „А.и.“

ЕООД служителят се е задължил да не разпространява на трети лица лични данни на клиенти /имена, телефонни номера, адреси за кореспонденция, e-mail, както и всякаква друга информация получена от клиентите на дружеството/, съконтрахенти или други служители в дружеството, както и информация относно имоти, оферирани от дружеството /описание на имотите, актове за собственост, скици, цени, снимков материал и т.н./ станали му известни при изпълнение на служебните му задължения, както и снимки на имоти, бланки на документи, използвани от служителите при изпълнение на служебните им задължения, като всички тези данни и документи се определяли като поверителна информация- търговска тайна и предоставянето им на трети лица или използването им за лично облагодетелстване е забранено, както по време на трудовото правоотношение, така и след прекратяването му. Служителят няма право да присвоява, копира или изнася от офиса на дружеството, без изрично съгасие на работодателя каквито и да е документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които могат да съдържат информация, свързана с дейността на дружеството, негови клиенти, съконтрахенти или други служители. Служителят няма право да използва /лично или чрез трети лица/ или разгласява поверителна информация, станала му известна при упражняване на трудовите му задължнеия, представляваща търговска тайна, както по време, така и след прекратяване на трудовото му правоотношение.