Определение № 518 от 10.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. В., 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Л. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул.„П** срещу Разпореждане № 1433/01.07.2025 г. по ЧГД № 1502/2025 г, по описа на РС В., с което е върнато заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение на РС-В.. Жалбоподателят твърди, че с Разпореждане от 12.06.2025 г. Съдът разпоредил да внесе дължимата държавна такса /ДТ/, както и да приведе формата на заявлението с процесуалните изисквания на закона, като посочи срещу кого точно е насочено паричното изпълнение и да посочи периода на претендираната от заявителя лихва, което било изпълнено в срок.

С Разпореждане от 01.07.2025 г., на основание чл.129, ал.З от ГПК, РС - В. върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и прекратил производството по делото. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като делото бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд-В., като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК във вр.чл.274,ал.1,т.1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заявление от 10.06.2025 г. заявителят и настоящ жалбоподател Л. А. Г. , ЕГН ********** е сезирал РС-В. с искане за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжника „Б** ЕООД , с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.В., по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, посочени в заявлението, за което било образувано ч.гр.д.1502/2025 по описа на РС-В.. Съдът е констатирал, че не е внесена държавна такса и е указал на заявителя да внесе дължимата д.т. както и да приведе формата на заявлението с процесуалните изисквания на закона, като посочи срещу кого точно е насочено паричното изпълнение и да посочи периода на претендираната от заявителя лихва Разпореждането е получено от заявителя на 23.06.2025г., видно от приложеното 1 съобщение на л.22.

С молба вх.№7871 от 23.06.2025 г. заявителят е представил документ за платена д.т. и заявление, в което е посочен периода на претендираната лихва към кого е насочено искането за парично изпълнение с приложенията към него.

С Разпореждане от 01.07.2025 г., на основание чл.129, ал.З от ГПК, РС - В. върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 и прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията.

Въззивният съд , в настоящият състав намира, че обжалването разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На първо място неправилни са указанията на първинстанционния съд за внасяне на д.т. , каквато не се дължи. Предвидената възможност за работника и служителя да претендира дължимите суми за трудово възнаграждение се обхваща от понятието за трудов спор, съгласно нормата на чл. 357, ал. 1 КТ, поради което приложение намира и правилото на чл. 359 КТ, според което производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Тълкуването на закона в противен смисъл би довело до обезсмисляне на целите на закона, тоест аргумент се черпи от телеологическото тълкуване на правилата, като тук би могъл да се ползва и похватът reductio ad absurdum, доколкото ако работникът или служителят би предявил иск по общия ред, то той не би заплатил държавни такси, но би дължал такива за заповедното производство.

Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.5, буква „в“ от Закона за държавните такси по исковете, произтичащи от трудови отношения работниците не дължат държавни такси,т.е са освободени от такива.

С оглед на горното единственият логичен извод е, че работникът и служителят не дължат такса при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.

8 ГПК.

При така установените факти, установява се, че указанията на съда за внасяне на д.т., каквато не се дължи са неправилни.

Останалите нередовности по заявлението са били отстранени в срок, поради което не е налице неотстраняване и на останалите констатирани нередовности по заявлението.

С оглед изложеното по-горе, обжалваното разпореждане подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на РС-В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, В.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1433/01.07.2025 г. по ЧГД № 1502/2025 г, по описа на РС - В..

Връща делото на РС-В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. В., 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Л. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул.„П** срещу Разпореждане № 1433/01.07.2025 г. по ЧГД № 1502/2025 г, по описа на РС В., с което е върнато заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение на РС-В.. Жалбоподателят твърди, че с Разпореждане от 12.06.2025 г. Съдът разпоредил да внесе дължимата държавна такса /ДТ/, както и да приведе формата на заявлението с процесуалните изисквания на закона, като посочи срещу кого точно е насочено паричното изпълнение и да посочи периода на претендираната от заявителя лихва, което било изпълнено в срок.

С Разпореждане от 01.07.2025 г., на основание чл.129, ал.З от ГПК, РС - В. върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и прекратил производството по делото. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като делото бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд-В., като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК във вр.чл.274,ал.1,т.1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заявление от 10.06.2025 г. заявителят и настоящ жалбоподател Л. А. Г. , ЕГН ********** е сезирал РС-В. с искане за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжника „Б** ЕООД , с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.В., по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, посочени в заявлението, за което било образувано ч.гр.д.1502/2025 по описа на РС-В.. Съдът е констатирал, че не е внесена държавна такса и е указал на заявителя да внесе дължимата д.т. както и да приведе формата на заявлението с процесуалните изисквания на закона, като посочи срещу кого точно е насочено паричното изпълнение и да посочи периода на претендираната от заявителя лихва Разпореждането е получено от заявителя на 23.06.2025г., видно от приложеното 1 съобщение на л.22.

С молба вх.№7871 от 23.06.2025 г. заявителят е представил документ за платена д.т. и заявление, в което е посочен периода на претендираната лихва към кого е насочено искането за парично изпълнение с приложенията към него.

С Разпореждане от 01.07.2025 г., на основание чл.129, ал.З от ГПК, РС - В. върнал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 и прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията.

Въззивният съд , в настоящият състав намира, че обжалването разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На първо място неправилни са указанията на първинстанционния съд за внасяне на д.т. , каквато не се дължи. Предвидената възможност за работника и служителя да претендира дължимите суми за трудово възнаграждение се обхваща от понятието за трудов спор, съгласно нормата на чл. 357, ал. 1 КТ, поради което приложение намира и правилото на чл. 359 КТ, според което производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Тълкуването на закона в противен смисъл би довело до обезсмисляне на целите на закона, тоест аргумент се черпи от телеологическото тълкуване на правилата, като тук би могъл да се ползва и похватът reductio ad absurdum, доколкото ако работникът или служителят би предявил иск по общия ред, то той не би заплатил държавни такси, но би дължал такива за заповедното производство.

Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.5, буква „в“ от Закона за държавните такси по исковете, произтичащи от трудови отношения работниците не дължат държавни такси,т.е са освободени от такива.

С оглед на горното единственият логичен извод е, че работникът и служителят не дължат такса при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.

8 ГПК.

При така установените факти, установява се, че указанията на съда за внасяне на д.т., каквато не се дължи са неправилни.

Останалите нередовности по заявлението са били отстранени в срок, поради което не е налице неотстраняване и на останалите констатирани нередовности по заявлението.

С оглед изложеното по-горе, обжалваното разпореждане подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на РС-В. за продължаване на съдопроизводствените действия.