Решение № 23132 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23132 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110112292 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*************к“ АД искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на задължения по чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д.№ 41304/2022 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, твърдени като дължими по Договор за кредитна карта за физически лица Номер: CCIR-201-00280-2019/01.03.2019, а именно: сумата 1 737,12 лева – претендирана като главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 109,31 лева - договорна лихва ВЪРХУ РЕДОВНА ГЛАВНИЦА за период от 18.10.2021 г. до 28.07.2022 г., сумата 148,52 лева - мораторна лихва ВЪРХУ ПРОСРОЧЕНА ГЛАВНИЦА за период от 20.01.2022 г. до 28.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че 01.03.2019 г. между „*************к” АД, като кредитор и А. П. Г., като кредитополучател е сключен Договор № CCIR-201-002802019 за Кредитна карта за физически лица от с размер на разрешен кредитен лимит от 2000,00 лева и със срок за ползване и за погасяване на кредита до 28.02.2021 г.

Действието на договора е продължено автоматично за нов период на основание т. 6.1.

Излага твърдения, че дължимите месечни вноски за периода от 18.10.2021 г. до 15.12.2021 г. не са платени в срок, поради което , считано от 20.01.2022 г. дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т. 10 от Договор № CCIR-20100280-2019/01.03.2019 г. във връзка с т. 6.1 от договора и във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Ищецът поддържа, че размерът на непогасената част от задължението на потребителя възлиза на 1994,17 лева, от които 1737,12 лева незаплетена главница и 257,05 лева договорна лихва за периода 18.10.2021 г. до 28.07.2022 г. и към момента на подаване на исковата молба тези суми също не са изплатени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на 1 исковата молба от ответницата А. П. Г., с който оспорва предявените искове.

Поддържа, че е налице злоупотреба от страна на бА.та, която е обявила кредита за предсрочно изискуем. Излага доводи, че кредиторът сам се е лишил от средства за своевременно погасяване на задълженията, като е разходвал паричните средства на длъжника за плащане на задължения към НАП по наложен от НАП запор, като по този начин всички опити на ответника да заплаща своевременно задълженията си по кредитната карта са били осуетени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор № CCIR201-00280-2019 за Кредитна карта на физическо лице (л.4-7) се установява, че на 01.03.2019 г. между тях е сключен договор, по силата на който бА.та е предоставила на ищцата възможност чрез използване на банкова карта да усвои в рамките на 24 месеца кредитен лимит в размер до 2000 лева, а кредитополучателят се задължава да възстанови ползваните суми по кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска или минимално дължимата месечна сума, при месечен лихвен процент от 1,35 %. Съгласно чл.3.1.1 период на кредитни плащания е всеки календарен месец от първо до последно календарно число с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му, а периода на погасяване е от първо до петнадесето число на всеки текущ месец.

Съгласно чл. 6.1 от договора бА.та едностранно и многократно може, по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора, в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане на срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора.

Според чл. 7. 1. от договора за усвоената сума кредитополучателят заплаща на бА.та ежемесечно определената в т. 2. 1. лихва (1, 35 %), начислена ежедневно от датата на всяка трансакция, извършена в рамките на периода на клиентски плащания.

Съгласно чл. 7.1.1 когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния период на клиентски плащания, кредитополучателят заплаща на бА.та лихва за усвоен сума единствено за осъществените транзакции, представляващи теглене на пари в брой.

Дължимите лихви се капитализират, т. е. сумата на дължимата лихва се намалява размера на свободния кредитен лимит по картата на последния ден на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания, но върху капитализираните лихви не се дължи лихва за усвоената сума. Съгласно чл. 7.1.2 кредитополучателят не дължи лихва за осъществените безналични плащания с картата на ПОС терминал в търговски обекти и в интернет през предходния период на клиентски плащания, само когато погаси изцяло всички възникнали задължения до датата на издължаване, но не по – късно от 15 -то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания. Според чл.

7.2 когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния /отчетен/ период на 2 клиентски плащания, той дължи на бА.та: 7.2.1. – лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната транзакция до окончателно погасяване, 7.2.2. лихва за целия дълг, формиран от безкасови плащания /през предходни период на клиентски плашания/ до датата на частично погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия период на клиентски плащания. Тези лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, квто върху тях не се начислява лихва по т. 2. 1. от Договора.

Съгласно чл. 8. 1. кредитополучателят погасява задължението си в размера на начислените съгласно т. 2 от Раздел I на договора месечни лихви като оправомощава бА.та да ги събира за сметка на неусвоения кредитен лимит съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания. Според чл. 8.12, ако Кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на негово предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на бА.та не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-рия ден задължението по договора става предсрочно изискуемо.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (л.6365) усвоената и ползвана от кредитополучателя сума по процесния договор е в размер на 1900 лева и е изтеглена от банкомат на 01.03.2019 г. Дължимата главница по договора за кредитна карта е в размер на 1737,12 лева, като на 26.03.2024 г. е извършено погасяване на задължението за главница с плащане на сумата от 790,81 лева, поради което към настоящия момент задължението за главница възлиза на 946,31 лева. Дължимата от ответницата договорна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 28.07.2022 г. възлиза на 257,83 лева.

Доколкото процесният договор за кредитна карта за физически лица е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (01.03.2019 г.) приложение по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).

Регулирането на отношенията, породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от твърденията и доказателства по делото.

В настоящия случай, при прочита на съдържанието на процесния договор и съпоставянето му с законовите разпоредби, съдът намира, че същият не противоречи на императивни материалноправни норми, поради което валидно е породил своето правно действие и обвързва страните по него.

3

По отношение на иска за главница:

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасения размер на главницата по кредита е възлизал на 1737,12 лева, като на 26.03.2024 г. е погасена сумата от 790,81 лева, поради което към момента на изготвяне на експертизата дължимата сума за главница възлиза на 946,31 лева.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия случай, видно от представената покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ (л. 9, стр. първа ) се установява, че бА.та е упражнила правото си да обяви дължимите суми по договора за предсрочно изискуеми, поради неплащане от страна на ответницата, и това уведомление е получено от нея на 25.03.2022 г, видно от представената разписка (л. 9, стр. втора).

Предвид изложеното, съдът намира, че всички дължими суми по кредита са станали изискуеми от датата, на която уведомлението е достигнало до кредитопоучателя – 25.03.2022 г.

В тази връзка съдът намира, че съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по чл. 422 ГПК съдът взема предвид фактите, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлотворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение.

Под „удовлетворяване на вземането“ чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“ следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел сума на взискателя – кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото производство,са факти, свързани с доброволното погасяване на задължението от длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно погасяване на задължението“ се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметка на съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други изпълнителни способи – прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.