Решение № 344 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900749 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, против решение № 702/02.12.2024 г. по т.д. № 576/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 15 състав, с което след отмяна на решение № 747/27.05.2024 г. по т.д. № 1730/2023 г. на Софийски градски съд, настоящият касатор е осъден да заплати на ищеца “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, на основание чл.

499, ал. 4 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40 000 лева - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д.Н.П., 16 640,72 лева - законната лихва върху тази главница от датата на плащането (07.10.2019 г.) до датата на предявяване на иска (21.09.2023 г.) , сумата от 200 000 лева , представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д.Г.П. от 120 000 лева, на М.Т.К. и Д.Г.П. от по 40 000 лева, и 83536,96 лева - законната лихва върху тази главница от датата на плащането (01.10.2019 г.) до 21.09.2023 г., във връзка със смъртта на Н.Т.П. в резултат на ПТП от 26.11.2016 г., причинено от 1

Б. А. А. при управление на лек автомобил “Форд Мондео” с временен рег. № 005B860 в нарушение на ЗДвП.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира се, че в резултат на настъпилото на 26.11.2016 г. произшествие са предявени множество претенции от увредени лица, както и от наследници на починали лица, като в разглеждания случай с влязло в сила решение от 06.08.2019 г. по в.гр.д. № 5773/2018 г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение от 17.11.2020 г. по т.д. № 2882/2019 г. на ВКС, II т.о., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на Д.П. и Т.П. (починал, с наследници Д.П., М.К. и Д. П.) застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди.

Изтъква се, че по настоящото дело застрахователят не претендира новонастъпили факти и обстоятелства, които да опровергават установената по съдебен ред фактическа обстановка, а претендира възстановяване на платените суми, позовавайки се на решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. № 855/2022 г. на ВКС, в мотивите на което съдът приема, че застрахователното покритие за въпросното събитие не е налице и задължението да обезщети пострадалите лица носи Гаранционният фонд. Сочи се, че други състави на касационната инстанция не са допуснали делата до разглеждане. Изразява се несъгласие с тълкуването и прилагането от въззивния съд на разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ, тъй като, според касатора, същата касае предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя на виновния водач или пред Гаранционния фонд, възникнал спор между фонда и застрахователя относно това кой дължи да обезщети увреденото лице, доброволно плащане от застрахователя на обезщетението, изясняване на фактите след извършеното плащане, за да се определи отговорността за събитието. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като въпреки предявените на 26.05.2017 г. от увредените лица претенции пред застрахователя, последният е отказал изплащане на застрахователни обезщетения; в хода на уреждане на претенцията застрахователят не е повдигнал спор пред ГФ относно задължението за обезвреда; едва след осъждането му (от съда, който е приел наличие на застрахователно покритие по процесната полица) и проведено 2 публично изпълнение за събиране на присъдените обезщетения застрахователят е изпратил покана до фонда, получена на 25.04.2023 г. (т.е. 6 години след завеждане на претенцията). Развиват се подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за горепосочения автомобил с временен рег.

№ 005В860. Акцентира се, че към момента на настъпване на процесното ПТП същият е бил с монтирани временни номера, за които е била сключена между “Мартин - Йоанна” ЕООД и ЗК “ЛЕВ ИНС” АД задължителната по закон застраховка; към събитието полицата по застраховката не е била прекратена, нито застрахователят е предприел действия за обявяването й за недействителна; временните номера са предадени доброволно от управителя на “Мартин - Йоанна” ЕООД на водача Б. А., съответно лекият автомобил не е бил предмет на кражба, грабеж или друго престъпно деяние. По тези съждения се оспорва изводът на апелативния състав за липса на застрахователно покритие, основан единствено на неправилно използване на регистрационните табели (в нарушение на подзаконов нормативен акт – чл. 30 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г.). Счита се, че в случая не е изпълнена хипотезата на чл. 493, ал. 2, т. 1, б. “а” КЗ и застрахователят не може да се освободи от отговорност, съответно не може да бъде ангажиран Гаранционният фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “г” КЗ, като ирелевантно за носената от ищцовото дружество отговорност е обстоятелството дали временните регистрационни табели са използвани съгласно цитирания текст от наредбата. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил всички доводи и възражения на ответника. При разрешен със сила на пресъдено нещо спор между увреденото лице и застрахователя, по недопустим начин в последващия процес е установена отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетението и е освободен застрахователят от последиците на постановеното осъдително решение. Оспорва се възприетото от въззивния съд, че е обвързан от мотивите на решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. № 855/2022 г. на ВКС, като се изтъква, че същото не се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и фонда, липсва идентитет – различни са страните, основанието и предметът на делото.

Заявява се оплакване и за необоснованост на обжалвания съдебен акт с аргумента, че въззивният съд не е обсъдил изложените от страните доводи и 3 възражения, нито е извел собствени мотиви относно наличието на застрахователно покритие. За да формира извода си за основателност на претенцията, решаващият състав се е позовал единствено на даденото разрешение в горецитираното решение на ВКС и е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователят не носи риска, тъй като временните регистрационни табели, поставени на процесното МПС, не са използвани съобразно нормативната рамка. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове.

От ответника по касация “Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД е депозиран отговор, в който се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Изразява се становище, че изводите на апелативния съд са съобразени с всички събрани по делото доказателства, а решението е постановено при спазване на законовите разпоредби и е обосновано. Излагат се доводи, че въпросът за валидността на полицата “Гражданска отговорност” № 22116002600835/06.10.2016 г. за лек автомобил Форд Мондео с временен рег. № 005В860, собственост на водача Б. А. А., виновен за настъпилото на 26.11.2016 г. ПТП на пътя Лясковец - Долна Оряховица, е разрешен с решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. № 855/2022 г. на ВКС, I т.о., с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че процесното МПС е управлявано в отклонение от изискванията и същото не е било собственост на търговеца, на който е издадена временна регистрационна табела, за която е сключена застраховката.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице – помагач Б. А. А. не е постъпил отговор на касационната жалба.

С определение № 2426/30.07.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: “Дали приложното поле на чл. 499, ал.

4 КЗ обхваща случаите, при които застрахователят е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице въз основа на влязло в сила осъдително решение по спор между последното и застрахователя, и дали предпоставка за реализирането на сочената хипотеза е наличието на повдигнат спор от застрахователя пред Гаранционния фонд в хода на уреждане на претенцията?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа изложените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното 4 решение. Сочи, че преформулираният от ВКС въпрос касае приложното поле на чл. 499, ал. 4 КЗ (след изменение от м. август 2025 г. - ал. 5), в която законодателят е предвидил, че действа при уреждане на претенциите, а не при възникнал последващ спор. В този смисъл претендира да бъде отменено въззивното решение, което би създало опасна практика, с оглед на възможността недобросъвестни застрахователи, които са продали риск, но отказват впоследствие да носят такъв, да прехвърлят тези негативни последици на Гаранционния фонд, който оперира със средствата на целия застрахователен пазар и на застрахованите лица. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител в проведеното открито заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца застраховател, за да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и уважи предявените искове с правно основание чл. 499, ал. 4 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е приел от фактическа страна, че от представената по делото влязла в сила присъда № 72/12.07.2019 г. по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново се установява, че на 26.11.2016 г., на пътя гр. Лясковец - гр. Горна Оряховица, около 01.30 часа, управлявайки лек автомобил “Форд Мондео”, с временен рег. № 005B860, в нарушение на Закона за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, Б. А. А. е допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента лек автомобил ВАЗ 2121, рег. номер ВТ 1577 ВТ, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил ВАЗ 2121 М.Н., Н.П. и Т. П., средна телесна повреда на Д.К. и на Т.К.. От полица № BG/22/11602600835 е видно, че е сключен застрахователен договор между “Мартин Йоанна” ЕООД и ЗК “ЛЕВ ИНС” АД за периода от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г. относно неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен внос придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела № 005В860. Представена е и фактура от 08.07.2016 г.

5 за продажба на лек автомобил “Форд Мондео”, от която се установява, че същият е закупен от Б. А. А.. Приложени са свидетелство за регистрация в Нидерландия, както и удостоверение за смяна на собственика от 27.10.2016 г.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори и се установява от приобщените писмени доказателства, че с влязло в сила решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС на Д.Г.П. е присъдено общо обезщетение в размер на 120 000 лева, а на Д.Г.П., М.Т.К. и Д.Н.П., в качеството на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Т.Н.П. - по 40 000 лева, ведно със законната лихва от 27.08.2017 г., както и че тези суми са заплатени от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, заедно със съответните лихви за забава и разноски по образуваните изпълнителни дела – изпълнително дело № 20197280400505 по описа на ЧСИ Д.К. и № 20198400400930 по описа на ЧСИ М.Ц.. Като спорни са отграничени въпросите дали решението, с което е присъдено обезщетение обвързва съда да приеме, че е установена дължимостта на сумата от застрахователя, дали нормата на чл.499, ал. 4 КЗ е приложима в случаите, при които удовлетворяването на пострадалите лица не е станало доброволно, а е резултат от приключило съдебно производство, с което застрахователят е осъден да заплати обезщетението, и дали сключената на основание чл. 483, ал. 5 КЗ застраховка по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите за временната регистрационна табела, поставена на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП, ангажира отговорността на застрахователя.