Решение № 260042 от 05.04.2021, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /05.04.2021г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На двадесет и девети март 2021 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Секретар:Ирина Василева като разгледа докладваното съдията Милен Стойчев в.гр.д.№46 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Национална здравно-осигурителна каса-гр.София, ЕИК *********, действуващ чрез проце-суалния си представител гл.ю.к. Ц.Й. против решение №600001/13.01.2021г., постановено по гр.д.№407/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД е осъден да заплати на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение-Попово“ ЕООД-гр.Попово, ЕИК ********* сумата от 24 528.00 лв., представля-ваща доплащане на стойността на предоставена болнична медицинска дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода месец януари 2019 год. - април 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 2448.72 лв., за периода от 26-то число на съответния месец, следващ отчетния до завеждане на иска - 19.03.2020 год., както и направените по делото разноски в размер на 2797.93 лв, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.С доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, както и за недо-пустимост относно сумата 1080 лв.-непретендирана стойност на меди-цинско изделие за м.февруари 2019г., въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове.

По реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК писмен отговор от въззивае-мата страна не е постъпил.В съдебно заседание процесуалният й предста-вител адв.Ц.И. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалва-ната част.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.59 от ЗЗО за сумата от 27 429.60 лв. е обоснован с обстоятелствата, че ответникът, позовавайки се на нищожни, поради противоречие със закона, договорни клаузи относно т.нар.“месечни лимити“, не е изпълнил задължението си на възложител по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 22.05.2018г. да заплати договорената, извършената и отчетена медицинска дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода м.януари-м.април 2019г., при което му дължи стойността й, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 551.60лв. до предявяване на исковата молба.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва иска с възражения, че претендираната сума е извън фи-нансовата рамка на договорената медицинска дейност, гарантирана от бюджета на НЗОК и определена съобразно изискванията на норматив-ната регламентация.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Видно от исковата молба, обстоятелствената част на същата съдържа твърдение на дължимост от ответника на сумата 1080 лв. за м.февруари 2018г., представляваща стойността на вложени медицински изделия, която претенция е включена и в т.2 от петитума за сума в общ размер на 12 172 лв. за м.февруари 2019г., поради което не е налице произнасяне по непредявен иск от страна на първоинстанционния съд, решението и в тази му част е процесуално допустимо и гражданско-правния спор следва да бъде разгледан по същество.

С договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №250181/22.05.2018г. и анекси към същия, ответникът възложил на ищеца оказването на болнична помощ на ЗЗОЛ, здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 и лицата по §9, ал.1 ЗБНЗОК/2018г. по клинични пътеки от приложение № 9 на Наредба №3/2018г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, срещу заплащане, съобразно чл.3, ал.1, т.3 в обеми и цени по в чл.19 от дого-вора и до 25-то число на следващия отчета месец-чл.46 от договора.

От неопроверганото с други доказателства заключение на назначе-ната съдебна комплексна счетоводно-медицинска експертиза се устано-вява, че посочените медицински дейности в процесните периоди са извършени в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм за съот-ветната клинична пътека, при съобразяване на медицинските стандарти и отговарят на изискванията за заплащане от НЗОК, както и са отчетени в съответствие с договора и утвърдените от НЗОК ежедневни и месечни електронни отчети, като за процесния период м.януари-м.април 2019г. дейността по КП е на стойност 938 529 лв., платена до размер на 883 032 лв., а разликата от 24 528лв. до пълния размер за дейностите не е запла-тена, поради надвишаване на лимита, при следваща се мораторна лихва в размер на 2 448.72 лв.

Спорът е относно дължимостта на посочената „надлимитна сума“.

С оглед правната регламентация по Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗЗдр, ЗЛЗ, ЗБНЗОК, ЗЗД, НРД и други законови и подзаконови норма-тивни актове, субекти на провоотношенията по индивидуалния договор от 22.05.2018г. са: 1.Възложителят НЗОК, финансиращ медицинската дейност, организирайки управлението и разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване в рамките на бюджета на неговото осъществяване, т.е. ограничен от задължителните правила за разходване на средствата; 2. Изпълнителят на медицинската помощ, осъществяващ публичноправното задължение на държавата по чл.52, ал.1-2 от Консти-туцията на РБ, задължен да оказва качествено, непрекъснато, своевре-менно и достъпно за пациента медицинско обслужване, носещ админи-стративна, гражданска и наказателна отговорност в противния случай и 3.Потребителите на медицинската услуга, в чиято полза е сключен дого-ворът и които срещу задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски имат право на достъпна медицинска помощ, при спазване на принципа на равенство и право на избор на изпълнител, както и при липсата на задължение за доплащане на получената помощ.При така констатираната конкуренция, както на права, така и на задължения, предвид изискванията на чл.15, ал.3 от ЗНА за прилагане на Конститу-цията и другите нормативни актове от по-висока степен, предпочитание следва да бъде отдадено на висшия интерес за опазване живота и здра-вето, защитен чрез конституционно закрепеното право за задоволяване медицинската потребност на здравноосигурените лица в чл.52 от основ-ния закон.В тази насока, следва да се има предвид тълкуването на Конституционния съд на РБ на понятието „достъпна медицинска по-мощ“, което съгласно решение №32/1998г. по к.д.№29/1998г. означава „възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия, и еднакви възможности за ползване на лечението“, а съгласно решение №2/22.02.2007г. по к.д. №12/2006г., кон-ституционната разпоредба „гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата“. В решение №3/08. 03.2016г. по к.д.№6/2015г. се приема, че законодателят може да определя обем на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване и нейното разделяне в един или повече здравни пакети, т.е. допустимо е ограничение до определени по вид, обхват и обем здравни дейности, но при спазване на принципите на основния закон, сред които основополагащ е принципът на равенство в чл.6, ал.1 от Конституцията, изразяващ се в еднакво третиране на всички лица.

При тези доводи, договорните клаузи, предвиждащи лимити на разходите за реализацията на законоустановените здравни пакети са нищожни, тъй като са в пряко нарушение на чл.6 от Конституцията на РБ, респ. на чл.4, ал.1-2 и чл.5, т.5 от ЗЗО, поради това, че ограничават правата и поставят в риск живота и здравето на пациенти, потърсили медицинска помощ след разходване на определените за месеца средства. Тези нищожни клаузи не пораждат целените с тях правни последици, като същевременно не препятстват и не опорочават останалата част от договора-чл.26, ал.3 от ЗЗД, обуславящо извод, че изпълнителят на медицинската дейност има право да получи заплащане на извършената в съответствие с КП болнична помощ за м.януари-м.април 2019г., а ответ-никът е задължен да заплати пълната стойност на договорената, реално извършена и отчетена болнична медицинска дейност, поради което предявеният иск е доказан по основание до присъдения размер от 24 528 лв., ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 448.72лв. за периода от 26-то число на съответния месец до датата на предявяване на иска-19.03.2020г. В този смисъл и решение №161/16. 02.2021г. по т.д.№1916/2019г. на ВКС, IIт.о.-„Уговорените в индивидуал-ния договор клаузи, с които не се разрешава на изпълнителя да отчита дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец и се дава право на възло-жителя да не извършва плащане на изпълнителя, са нищожни, като противоречащи на императивни правни норми.“ Предвид горното, решението на първоинстанционния съд е поста-новено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част, като на въззиваемата страна се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №600001/13.01.2021г., постановено по гр.д.№407/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в в частта му, с която ответникът Национална здравно-осигурителна каса-гр.София, ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение-Попово“ ЕООД-гр.Попово, ЕИК ********* сумата от 24 528.00 лв., представляваща доплащане на стойността на предоставена болнична медицинска дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода месец януари 2019г.-април

2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 2448.72 лв., за периода от 26-то число на съответния месец, следващ отчетния до завеждане на иска-19.03.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 2 797.93 лв, на осн.чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Национална здравно-осигурителна каса-гр.София, ЕИК ********* да заплати на „Многопрофилна болница за активно лече-ние-Попово“ЕООД-гр.Попово, ЕИК ********* направените във въззив-ната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.

В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Вър-ховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.