Решение № 234 от 07.10.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. М., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20241600100247 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането и е образувано по искова молба на „З.“ АД, ЕИК ***, подадена чрез юрк. С. Л. срещу Р. Ц. Р. от с. Б., обл. М., с която е предявен осъдителен иск за заплащане сумата от 208403,87 лева.

Ищецът твърди, че ответникът на 21 март 2017 г. в с. С., обл. М., виновно причинил пътнотранспортно произшествие, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 56/2019 г. на ОС – М.. При движение с несъобразена скорост и без да притежава свидетелство за управление на МПС при управление на мотоциклет „ХХХ“, модел „ХХХ“ с ДКН *** изгубил контрол над превозното средство, навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал пешеходката М.Л., която получила тежки увреждания, довели до смъртта й.

Посочва, че за мотоциклета, управляван от Р., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество. В.И. и З.И. - синове на починалата Л. предявили иск срещу ЗК Л. за репариране на причинените им неимуществени вреди, като с решение по ГД № 7448/2018 г. по описа на СГС – 1-13 състав дружеството е осъдено да изплати обезщетение по 80000 лева на всеки един от тях.

Твърди, че срещу застрахователното дружество са образувани изпълнителни дела № 20208380402336 и № 20208380402335 при ЧСИ М.Б.. В тази връзка посочва, че по сметката на ЧСИ Б. на 27.07.2020 г. са преведени сумите от 113171,66 лева и 113262,86 лева. От платените суми пояснява, че по изпълнително дело № 20208380402335 е платил обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди в размер 80000 лв. – главница и 24246,38 лв. – лихва за забава, изчислена за периода от 02.08.2017 г. до 27.07.2020 1 г, а по изпълнително дело № 20208380402336 заплатената от него сума е сбор от 80000 лв. – главница и 24157,49 лв. – лихва за забава, изчислена за периода от 02.08.2017 г. до 23.07.2020 г.

При така твърдените обстоятелства моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 208403,87 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за репариране на претърпени от З. и В.И. вреди, вследствие настъпило на 21.03.2017 г. застрахователно събитие, причинило смъртта на майка им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение от 540 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ответникът заявява, че признава фактите, изложени в исковата молба, но счита иска за неоснователен. Ищцовото дружество, чрез своя процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска.

Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда от 23.04.2019 г. по НОХД 56/2019 г. по описа на ОС-М. съдът признал Р. Ц.

Р. за виновен в това, че на 21.03.2017 г. около 18,30 ч. в с. С., при движение с посока от гр. Л. към с. В., при управление на МПС-мотоциклет марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с ДК № ***, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 и чл. 150 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М.Л., като подсъдимият управлявал мотоциклета без да притежава необходимата правоспособност за този клас МПС – престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „б“ във вр. ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че наследници на починалата М. Л. са нейните синове – З.И., С. К. И. и В.И..

С решение от 11.03.2020 г. по г.д. № 7448/2018 г. по описа на Софийски градски съд „Л.“ АД е осъден на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати поотделно на В.И. и З.И. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка им М.Л., в размер на по 80000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 02.08.2017 г. до окончателното им изплащане.

Издадени са два броя изпълнителни листове от 16.06.2020 г., въз основа на които са образувани изпълнителни дела при ЧСИ М.Б., както следва: изп. д. № 20208380402335/2020г. с взискател З.И. и изп. д № 20208380402336/2020 г. с взискател В.И..

Във връзка с образуваните изпълнителни дела до „Л.“ АД са изпратени покани за доброволно изпълнение от 24.06.2020 г., с които дружеството е поканено да заплати следните суми, които са идентични и по двете дела, а именно: обезщетение за неимуществени вреди в размер 80000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2017 г., която е в размер 23535,58 лв.; 2500 лв. за адвокатски хонорар; 66,00 лв. такси към ЧСИ, както и сумата 6408,85 лв. дължима по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С платежно нареждане от 23.07.2020 г. застрахователното дружество е наредило да се заплати по сметката на ЧСИ Б. сумата от 113171,66 лв.

С платежно нареждане от 27.07.2020 г. дружество е наредило да се заплати по сметката на ЧСИ Б. сумата от 113262,86 лв.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема 2 следното:

Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

При този регресен иск активно материално легитимиран е застрахователят, платил обезщетение за вреди на пострадалото лице. За да се уважи така предявеният иск, застрахователят следва да докаже: наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между него като застраховател и делинквента като застрахован; осъществяване елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД; факта на плащане на обезщетението на пострадалото лице, както и че лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС.

В случая съдът намира, че визираните елементи от фактическия състав на правната норма са установени. Налице е влязла в сила присъда на Окръжен съд-М., която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. От нея по несъмнен начин се установява противоправното поведение на ответника Р., изразяващо се в причиняване на смърт на М.Л., вследствие на ПТП, както и факта, че същият е управлявал МПС, за което не притежава необходимата правоспособност за управление. Безспорно е установено, че вследствие управлението на това МПС са произлезли вреди, като във връзка с деликтната отговорност на водача-ответник е ангажирана отговорността на ищеца като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти се установяват от решението на СГС, с което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищцовото дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди на синовете на починалата М. Л.. При това не е спорно, че към момента на осъществяване на деликта между застрахователното дружество и делинквента Р. е била налице валидно сключена застраховка „ГО“. Видно от приложените платежни нареждания застрахователното дружество е изплатило присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и дължимите законни лихви. Относно заплатените вреди и лихвите в изпълнителното производство страните нямат спор, включително и относно размера. В допълнение към всичко това следва да се отбележи, че тези факти се признават от ответника. Неговото признание напълно кореспондира с приобщения и анализиран от съда доказателствен материал.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 500, ал.

2, пр.1 КЗ и виновния за ПТП неправоспособен водач Р. Ц. Р. дължи на застрахователя заплатените от последния суми в общ размер от 208403,87 лева.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разходите, които ищецът е направил в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е направил разходи в размер от 8336,20 лв., представляващи заплатена държавна такса.

Основателността на иска е предпоставка на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 НЗПП да бъде присъдено и поисканото от ищеца юрисконсултско възнаграждение, което обаче по разбиране на настоящия съдебен състав следва да е в размер от 300 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, провеждането само на едно открито съдебно заседание и признанието на фактите от страна на ответника.

Въз основа на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Р. Ц. Р. с ЕГН ********** от с. Б., обл. М., ул. „П.“ № ** да заплати, на основание чл. 500, ал. 2, предложение първо от КЗ, на „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.“ № ***, сумата от 208403,87 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за претърпените от В.И. и З.И. неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 21.03.2017 г. застрахователно събитие, причинило смъртта на майка им, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Ц. Р. с ЕГН ********** от с. Б., обл. М., ул. „П.“ № ** да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „С.“ № ***, сумата от 8336,20 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство, както и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________

4