Определение № 157 от 26.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000144 по описа за 2025 година С определение № 184/ 08.04.2025г. по т.д. № 139/ 2024г. по описа на ОС-Плевен е оставена без уважение молба вх.№4157/07.04.2025г. и вх. №4155/07.04.2025г. от „Скорпио" ЕООД, с която се иска да бъде освободено от внасянето на д.т. от 15лв. за частна жалба вх.

№2369/25.02.2025г. от „Скоприо“ ЕООД гр.Плевен против определение №39/27.01.2025г., постановено по т.д. №139/2024г. на Плевенски окръжен съд.

Срещу това определение в законоустановения срок е подадена частна жалба от „Скорпио“ ЕООД-гр.Плевен. Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Счита, че дори националното законодателство да не позволява освобождаване на юридическо лице от заплащане на такси и разноски, то Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана от Република България и имаща предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, позволява това при наличието на определени предпоставки, които в случая са налице. Моли да бъде отменено определението на ОС-Плевен.

ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваем акт, поради което е допустима.Същата е неоснователна по 1 следните съображения:

Видно от т.д. № 139/ 2024г. по описа на ОС-Плевен е, че същото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу „СКОРПИО“ ЕООД. Ответникът „Скорпио“ ЕООД-гр.Плевен е наопарвил искане по чл.219 ГПК за конституиране като трето лице-помагач на „Лонг ойл“ ЕООД, което искане е оставено без уважение от ОС-Плевен с определение № 39/ 27.01.2025г. Срещу това определение е депозирана частна жалба от „Скорпио“ ЕООД, която е оставена без движение с разпореждане на съда с № 120 от 26.02.2025г., с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВТАС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Съобщението с указанията е получено от „Скорпио“ ЕООД на 28.03.2025г., като в срока за изпълнението им е депозирал молба за освобождаване от внасянето на държавна такса за обжалване в размер на 15 лв. на осн.чл.83 ал.2 ГПК. В допълнителна молба е мотивирал искането си, като е посочил, че дружеството не разполага със средства да заплати таксата, и макар и българското законодателство да не предвижда освобождаване на юридически лица от заплащането на държавни такси, то ЕКЗПЧОС с оглед разпоредбата на чл.6 ал.1 от нея във връзка с правото на достъп до съд предвижда такова освобождаване.

С обжалваното определение съдът е приел, че молбата е неоснователна, тъй като българското законодателство не предвижда освобождаване от внасянето на държавна такса на юридически лица по чл.83 ГПК, както и че цитирането на нормата на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС е произволно и няма никакво отношение към дължимите според националното законодателство такси за водене на дело. Посочено е и че на страната е дадена възможност за достъп до справедливо и публично гледане на нейното дело в разумен срок от независими и безпристрастен съд, създаден в съотвествие със закона, като никъде в Конвенцията не се предвижда освобождаване от държавни такси, още по-малко на юридически лица.Предвид на това е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, 2 че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Действително, посочената правна норма е относима само за физически лица при наличието на предпоставките от т.1 до т.7 на чл.83 ал.2 ГПК, не може да се тълкува разширително и не намира приложение по отношение на юридическите лица, като изключение за търговските дружества не е предвидено. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци. Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита-подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, както е обърнато внимание за това в мотивите на обжалваното определение. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност /чл. 620 ТЗ/. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), цитирани и от частния жалбоподател в подадената частна жалба/. Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 § 1 от КЗПЧОС, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен съобразно специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. В практиката на Съда на ЕС е обсъждано правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от внасянето на такси и разноски за участието им като страни в общия граждански процес. Така съгласно Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, може да 3 обхваща правото на освобождаване от заплащане на таксите във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на таксите и разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В аналогичен смисъл са и решенията по дела С-279/09, С-69/14 и С-571/16. Съгласно практиката на ВКС, съобразена с тази на ЕСПЧ и на Съда на ЕС, съществува възможност молител със статут на юридическо лице да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски и да му бъде предоставена правна помощ при условие, че заплащането на таксата и разноските и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В настоящия случай, искането за освобождаване от внасянето на държавна такса за обжалване частният жалбоподател е аргументирал с твърдения за недостатъчно парични средства. При лежащата върху него доказателствена тежест, същият не установява някакви конкретни обстоятелства относно финансово-икономическото си състояние, обосноваващи основателността на искането за освобождаване от заплащането на такса. Предвид на това,не може да се приеме, че той се намира в състояние на невъзможност за заплащането им поради финансово затруднение.

4

Юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски или искащо предоставяне на правна помощ, следва да докаже твърденията си относно имущественото си състояние. За съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното /в този смисъл Определение № 60431/01.12.2021г. по ч.т.д. № 1786/2021г. на I т.о. на ВКС/. За съда съществува единствено възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публичните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца.

Същевременно, предвид правноорганизационната форма на частния жалбоподател /с регистриран капитал от 40 000 лв./, която предполага извършването на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, не може да се обоснове извод, че заплащането на такса в размер на 15 лв. ще съставлява непреодолимо препятствие на страната – търговско дружество да постигне признатата от закона легитимна цел на защита интересите на същото.

С оглед изложеното, молбата на „СКОРПИО“ ЕООД за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за обжалване поради липса на достатъчно средства за това , е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, както правилно е постановил ОСПлевен в обжалваното определение. Предвид на това, частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение, а определението като правилно следва да бъде потвърдено. Тъй като ОС-Плевен е изпратил на ВТАС за произнасяне частната жалба на „Скорпио“ ЕООД без да събере дължимата държавна такса от 15 лв., то следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати същата по сметка на ВТАС в полза на бюджета на съдебната власт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 5756/ 20.05.2025г., подадена от „Скорпио“ ЕООД-гр.Плевен, срещу определение № 184/ 08.04.2025г. по т.д. № 139/ 2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 184/ 08.04.2025г. по т.д. № 139/ 2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен

5

ОСЪЖДА „Скорпио“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Русе“ № 37а, ет.4, ап.3, ЕИК 114668936, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Велико Търново държавна такса за обжалване в размер на 15лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6