Решение № 781 от 07.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120106668 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, срещу М. Г. Г. с ЕГН **********, също с адрес: гр. Бургас, ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, с която се претендира от съда да обяви недостойнството на ответницата да наследи майка си С. /С./ Т. Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на **** г., поради скриване на саморъчното й завещание. Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата заявява, че страните са сестри и единствени законни наследници на тяхната майка. В наследството от нея придобили апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, и 22.05 кв.м. ид.ч. от дворното място, където е изградена сграда, в която попада апартамента. Поради неразбирателствата между тях относно съдбата на имота, в който живеела ищцата, ответницата завела дело за делба, което било отменено и върнато за ново разглеждане, поради неучастието й в производството.

След това било образувано друго дело за делба и такава била допусната при равни квоти. Така или иначе впоследствие ищцата открила завещанието на майка си, съгласно което тя получава 2/3 от апартамента, а сестра й 1/3. Излага, че това саморъчно завещание на майка й било скрито умишлено от сестра й, като ищцата го намерила на 20.02.2021 г. в гардероба в наследствения апартамент, заедно с окомплектованите други документи на ответницата - за развода й, документи от 1 делбеното дело, две нейни бонови книжки и ПИН кодовете по две от нейни банкови карти. След това се посъветвала с адвокат и незабавно към нотариус за обявяване на саморъчното завещание и вписването му. Поради това и подала въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас за допусната делба, където ответницата оспорила автентичността на завещанието, депозирала възражение за давност и искане за възстановяване на запазената си част от наследството.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който иска се оспорва като неоснователен, като се заявява, че до представянето на завещанието от сестра й в хода на обжалване на решението по гр.д. № 5855/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, тя не е виждала завещанието и не е знаела за неговото съществуване, като не никога не е прибирала или крила сред свои документи това завещание. Наред с това се твърди, че то е съставено за целите на делбеното производство, както и че майката на страните никога не е писала и подписвала завещание. Анализират се и изнесените в исковата молба доводи по отношение на неговото откриване, като се прави заключението, че ответницата няма интерес да пази подобен документ сред своите книжа цели 18 години. Наред с това се сочи, че при представянето му ищцата въобще не е изложило къде и как го е намерила, като това не се установява и при обявлението му при нотариуса. Също търси присъждане на разноските по делото.

Заявява изрично, че завещанието е недействително, поради което го оспорва изцяло, като излага ,че не е автентично и вярно и при съставянето му не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Депозира насрещен иск, като се заявява, че който съзнателно си служи с неистинско завещание е недостоен, поради което и иска на това основание да бъде обявено недостойнството на ответницата да наследи своята майка, поради това, че съзнателно си служи с неистинско завещание.

В отговора се по насрещния иск Д. Г. заявява, че твърденията, че завещанието е съставено за нуждите на делбеното дело, били неверни, както и че същото е автентично и вярно, като е написано и подписано от тяхната майка. Отделно от това се заявява, че наследодателката е била с ясно съзнание и не е губила разсъдъка си, като това била нейната воля.

Правното основание на главния иск е чл. 3, б. в“ предл. 2-ро, хипотеза 2 от Закона за наследството /ЗН/, а на насрещния иск е чл. 3, б. в“ предл. 3-то от ЗН.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че общият наследодател на страните С. /С./ Т. Г., с ЕГН 2

**********, е починала на **** г., като нейни законни наследници са дъщерите й – страните по делото. Приживе по време на брака си с Г.Г. родителите на страните са придобили правото на собственост върху апартамент находящ се в гр. Бургас, ул.

„***“ № *, ет.*, ап.*, със застроена площ 82.50 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: север – калкан на сграда, югстълбище и апартамент на Х. и Е. В., изток-улица и запад – дворно място, представляващ самостоятелен имот с идентификатор *****.1.26 по кадастралната карта на гр. Бургас, с нотариален акт от **** г. След смъртта на Г.Г. на **** г. той се наследява от съпругата си и децата си, като съпругата притежава към този момент 4/6 идеални части /1/2 от прекратената съпружеска имуществена общност съгласно чл. 28 от СК и 1/6 по наследяване от съпруга си съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН/ и всяка от страните по 1/6 идеална част съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Представено по делото е саморъчно завещание от 21.01.*** г., с което С. Т. Г. завещава 1/2 от нейния дял от 4/6 идеални части т.е. 1/3 идеални части от процесния апартамент на своята дъщеря Д. Г. Г., а другата 1/2 от нейния дял от 4/6 от апартамента по равно на дъщерите си т.е по 1/6.

Съгласно протокол от **** г. на нотаруис С. Д. е обявено саморъчното завещание, оставено за съхранение в дома, представено от Д. Г. Г..

Ищцата е ангажирала и гласни доказателства. В показанията на свидетеля Г. Н.

– зълва на ищцата, разказва за характера на ответницата и отношенията й към хората, което съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като тези обстоятелства са ирелеванти за спора. От тях се установява също така, че М. и мъжът на Д. са живели заедно в наследствения апартамент, който освободили, когато Д. се върнала от САЩ през месец май, 2020 г., където тя изкарала своята карантина. След това в апартамента останали да живеят Д. и съпруга й, като по-късно й споделили, може би към края на месец февруари 2021 г., че са намерили документ, който прилича на завещание, сред документите на М., които се намирали в нейната стая на апартамента.

От показанията на свидетеля И. И. – съпруг на ищцата, се установява, че на 20.02.2021 г. съпругата му търсела в апартамента нещо, като той я попитал за какво рови и станало ясно, че търси една черна кожена чанта, в която баба С. държала документи, но така и не я открили. В процеса на търсенето обаче намерили хартиена торбичка в гардероба на М., доколкото си спомня на „А1“ в гардероба в стаята на М..

Там имало различни документи – решението от бракоразводното й дело, решението по делбата, две бонови книжки и др. Сред тях открили и един плик, който бил скъсан и вътре имало нещо написано на ръка, което приличало на завещание, но те тогава още не знаели, че е завещание. По него имало поправки, дописвания, /каквито липсват в представеното такова по делото/ приличало на чернова за нещо – но за какво, не знаели. И той, и Д., останали безкрайно учудени и изненадани. Н. – приятелка на Д.

3 също присъствала, когато открили този документ. Свидетелят знае, че след това жена му се е допитала до адвокат, който й е казал, че това е завещание и без значение, че е написано на ръка. Свидетелят, който известно време е делял едно жилище с М., излага, че се е случвало да я заварва да рови в гардероба в тяхната стая. Баба С. починала през *** г., като свидетелят живеел там от преди това. М. дошла да живее там през 2011 г., след като се развела, като живяла там някъде до 2021 г., но вече се била изнесла окончателно, когато открили завещанието.

За установяване автентичността на процесното завещание по делото са изпълнени две експертизи. От заключението на вещото лице Н. Р., допълнено с изявленията му в съдебно заседание, се установява, че подписът в завещанието за завещател е изпълнен от С. Г., но не целият ръкописен текст на завещанието е изпълнен от едно и също лице, като всъщност от изявленията на експерта се налага извода, че при ползването на част от сравнителния материал се налага извода, че текста е изпълнен също от С. Г., а при друга част от него, че не е изпълнен от нея. Т.е. на практически вещото лице не дава категоричен отговор дали завещание е написано от завещателя, поради което и съдът е допуснал повторна експертиза. От заключението на вещото лице И. М., което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси, се установява, че процесното завещание не е написано и подписано от С./С.

Т. Г..

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 3, б. „в“, предл. 2-ро, хипотеза 2 от ЗН не може да наследява като недостоен този, който е скрил завещанието на своя наследодател, а съгласно предл. 3то и този който съзнателно си е служил с неистинско завещание.

В случай с оглед естество на главния иск следва завещанието, което е скрито, да бъде автентично, за да породи правни последици, тъй като ако то не е такова, изначално не поражда правни последици. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.

22 от ЗН завещанието може да бъде нотариално или саморъчно. Императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от закона предвижда, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В случая се установи, че процесното завещение не е написано и подписано от завещателя, при което се налага извода, че не отговаря на предвидена в закона форма за действителност т.е. е нищожно и неавтентично, при което само на това основание главния иск следва да бъде отхвърлен. Друг е въпросът, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, то да е било скрито от ответницата, макар да се твърди, че е намерено сред документи в нейната 4 стая. Логически необосновано е тя съзнателно да е намерила и скрила завещание и да го съхранява в дома, където живеят нейната сестра и съпруга й, след като вече се е изнесла от него.

По отношение на насрещния иск съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства относно това, че ответницата по него съзнателно си служи с неистинско завещание. Безспорно представяйки го за обявяване, а в последствие в съда Д. Г. си е послужила със завещанието, но липсват доказателства относно субективния елемент на цитирания фактически състав, а именно знанието, че то е неистинско. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението в тази насока следва да се отбележи, че съдебната практика дори приема, че за основателността на този иск следва да са налице както обективната, така и субективната страна на деянието, представляващо и престъпен състав по чл. 316 НК. Установяването на това обуславящо спорното право обстоятелство изисква наличие на влязла в сила присъда или решение, постановено в производство по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не се твърди и установява да са налице. /решение № 203/02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 790/2009 г., II г. о., ГК/. при наличие на чл. 24, ал. 1, т. т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, както правилно е приел въззивният съд. Като не са представени такива доказателства, твърдението за недостойнство за наследяване е останало недоказано.

С оглед естество на спора и предвид отхвърлянето на двата иска съдът намира, че разноските по делото следва да оС.т в тежест на страните така, както са направени.