Решение № 83 от 19.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело № 20221800900022 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Ищецът „Н.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Иван Страцимир“ № 2, представлявано от Б.П., чрез адвокат Д.Т. от ВАК е предявил иск срещу ХР. ХР. Б., ЕГН ********** от с. Ш., общ. С., ул. „32-ра“ № 5, за признаване за установено съществуване на вземането в общ размер на 59 431,12 лева, представляващо неплатени задължения по два договора за заем, както следва: 29500,00 лева – неплатена главница по договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г. ; 2 228,89 лева–лихва върху сумата по главницата, изчислена към датата на прекратяване на договора 15.11.2019 г.; 5 211,67 лева – наказателна лихва по същия договор; 17 700 лева – договорна неустойка съгласно същия договор; 147,50 лева – законна лихва по договор за заем № 191-ИХ от 20. 06. 2018 г. върху главницата, за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК; 2 500 лева неплатена главница по договор за заем № 188-ИХ от 19.06.2018 г. ; 188,89 лева – лихва върху главницата по договора № 188-ИХ от 19.06.2018 г.; 441,67 лева - наказателна лихва по договора; 1 500 лева - договорна неустойка по същия договор; 12,50 лева – законна лихва върху сумата – главница по договор № 188-ИХ от 19.06.2018 г. за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1305/2019 г. на Районен съд – гр.С..

В исковата си молба ищецът посочва, че с ответницата ХР. ХР. Б. сключили два договор за заем - № 191-ИХ-20. 06. 2018 г. от 20.06.2018 г. за предоставена сума в размер на 29 500 лева и № 188-ИХ-19. 06. 2018 г. от 19.06.2018 г. за сумата 2 500 лева, които дружеството прекратило едностранно, поради неплащането им от страна на заемополучателя, като за станалите изискуеми и неплатени задължения ищецът се снабдил 1 със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1305/2019 г. на Районен съд – гр. С..

От страна на длъжника в законоустановения срок постъпило писмено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което за ищеца възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземането му срещу ответницата.

Ищецът посочва, че съгласно договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г. предоставил на ответницата сумата от 29 500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент – 20 %, като заемополучателят следвало да заплаща ежемесечно само дължимата лихва, в размер на месечна вноска от 491,67 лева на всяко 21-во число на месеца с първа вноска на 21.07.2018 г., а главницата в пълния размер се дължала в края на срока, уговорен между страните за изтичане на договора. Твърди се, че след 21.06.2019 г. длъжникът преустановил плащанията и съгласно чл. 2.7 от договора при забава в погасяване на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на срока, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателя има право да прекрати договора за заем и да иска предсрочно погасяване на цялата сума по договора. Твърди се, че изявлението за прекратяване на договор и покана за доброволно изпълнение с предсрочна изискуемост на вземанията били връчени лично на ответницата на 04.11.2019 година.

Ето защо, по цитирания договор ищецът претендира сумите 29 500 лева – главница по договора; 2 228,89 лева – лихва върху главницата в размер на 20 % годишна база;

5 211,67 лева – наказателна лихва за забава 5 %, считано от датата на настъпване на забавата 21.07.2019 г. до датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 г.; 17 700 лева – договорна неустойка в размер на 60 % от сумата – главница; 147,50 лева – законната лихва по договора върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и законната лихва върху главницата от 21. 11. 2019 г. до окончателното изплащане.

По силата на сключения между страните договор за заем № 188-ИХ от 19. 06. 2018 г. ищецът предоставил в заем на ответницата сумата от 2 500 лева, при фиксиран лихвен годишен процент – 20 %. По същия договор длъжникът следвало да изплаща ежемесечно съгласно погасителен план към договор дължимата лихва в размер на 41,67 лева – месечна вноска, платима ежемесечно до 21-во число, с първа вноска на 21.07.2018 г., а главницата в пълния размер била дължима в края на срока, уговорен между страните за изтичане на договора. Твърди се, че длъжникът платил само първите дванадесет вноски за дължима лихва, след което преустановила плащанията, поради което ищецът обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо и прекратил едностранно договор, което изявление и покана за доброволно изпълнение заемополучателят получил лично на 04.11.2019 г.

По втория договор за заем ищецът претендира сумата 2 500 лева – главница, 188,89 лева – лихва в размер на 20 % на годишна база; 441,67 лева – наказателна лихва за забава 5 % на месечна основа, считано от 21.07.2019 г. до 04.11.2019 г.; 1 500 лева – договорна неустойка в размер на 60 % върху сумата – главница, както и 12,50 лева – законна лихва по 2 договор за заем, считано от датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

По отношение направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузите от договорите, регламентиращи наказателни лихви и неустойки, ищецът счита, че с подписването на договорите страните са се споразумели, че при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен дел или при частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в погасителния план, заемодателят ще начислява лихвен процент в размер на 5 % месечно върху заемната сума.

В чл. 2.7. от договора страните се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане на срока за плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума, както и да претендира неустойка в размер на 60 % от нея.

Претендира и присъждането на направените в заповедното производство разноски в размер на 1 189 лева – държавна такса и 2000,00 лева – адвокатско възнаграждение, както и тези, направени по настоящото производство в общ размер на 4469,00 лева (1189 – за държавна такса; 280 лева – за ССчЕ и 3000 лева – платен адвокатски хонорар).

С писмения отговор ответникът, чрез адвокат Б. оспорва исковите претенции като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, със съответните последици от това и присъждане на разноски за настоящото и заповедното производството в размер, определен от съда съгласно чл.38 от ЗА.

Ответницата не оспорва обстоятелството, че е сключила двата процесни договора с дружеството-ищец, но твърди, че не е настъпило основанието, на което основава претенциите си дружеството – настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Заявява, че вземанията на ищеца за наказателни лихви за забава, договорна неустойка и договорена лихва се основават на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, поради което твърди, че същите са недължими.

Ответницата твърди, че посочените суми – главници – 29 500 и 2 500 лева, действително били включени в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, от който се установявало, че заемополучателят сключил два договор за заем – договор за заем № 188ИХ от 19.06.2018 г. за сумата от 2 500 лева и договор за заем № 191-ИХ от 20.06.2018 г. за 29 500 лева, които суми били дължими в края на погасителния план – 21.06.2023 година.

Предвидено било заемодателят да ги претендира в пълен размер преди тази дата ако заемополучателят не внесе гаранционна вноска по двата договора или ако заемодателят обяви кредитите за предсрочно изискуеми, като се твърди, че гаранционните вноски по двата кредита бил внесени от нея в уговорените размери и срок, поради което не било налице неизпълнение от нейна страна, водещо до претендиране на отпуснатите суми на това основание.

3

Ответницата оспорва и настъпването на второто основание за предсрочна изискуемост на кредитите, тъй като твърди, че не е била уведомявана от кредитора за това обстоятелство, каквото задължение има в каквато насока е и задължителната съдебна практика. Твърди, че представените с исковата молба два броя уведомления не са подписани от нея, като оспорва същите и моли съда да задължи дружеството да представи същите в оригинал, в противен случай - да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Ответницата твърди, че като се има предвид, че предсрочната изискуемост на сумите по двата договора не е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, то изискуемостта им ще настъпил на 21.06.2023 година, поради което и претенциите били неоснователни. Посочва, че дружеството-ищец към момента вдигнало възбраните от имотите на ответницата и ипотеките върху тях заличени, от което също се установявало, че не е в неизпълнение на договорите.

Ответницата заявява, че сумите, представляващи договорни лихви за периода от 21.06.2019 г. до 04.11.2019 г., а именно 2 228,89 лева по договор за заем с главница в размер на 29 500 лева и 188,89 лева по договора за заем с главница в размер на 2 500 лева, същите били заплатени от нея преди да бъде уведомена за образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№ 1305/2019 г. на РС–С..

Посочва още, че съгласно договорите е следвало да заплати гаранционни вноски за първите дванадесет месеца, считано от сключването им, които тя внесла с платежно нареждане от 21.06.2018 г., като тези вноски служели за погасяване на сумите по погасителните планове до месец юни 2019 година. С друго платежно нареждане ответницата погасила и следващите шестмесечни вноски според плана в размер на 3 200,04 лева, съгласно платежно нареждане от 29.11.2019 г., с оглед на което вземанията на ищеца за договорни лихви били изцяло погасени.

Ответницата прави възражение за нищожност на клаузите в договорите, касаещи наказателните лихви и договорните неустойки, тъй като противоречат на добрите нрави.

Претендираните суми за неустойки, съответно 17 700 лева за договор за заем за 29 500 лева и 1 500 лева за договора за заем за 2 500 лева, счита за прекомерни, още повече, че договорите били обезпечени и с ипотека.

В заключение, ответницата моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на разноски за производството.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от представените с исковата молба, с отговора на ответника и от съдържащите се в ч.гр.д.№ 1305/2019 година, по описа на РС–С. доказателства, по силата на договор за заем № 191-ИХ -20-20.06.2018 година ищецът в качеството си на заемодател предоставил на ответницата ХР. ХР. Б. - заемополучател заемната сума в размер на 29500,00 лева, а въз основа на договор за заем № 188-ИХ-19.06.2018 година й била предоставена заемна сума в размер на 2500,00 лева.

Съгласно погасителния план заемополучателят ХР. ХР. Б. е трябвало да погасява по 491.67 лева месечно по първия договор за заем от 29500.00 лева и по 41,67 лева по втория договор за заем от 2500.00 лева.

4

Размерът на дължимата лихва съгл. чл. 2.2 б. ”б” и „ж” и „б” и „з” и по двата договора за заем, считано от датата на предоставяне на заемната сума - 21.06.2018 година до датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 година се изчислява както следва:

Според чл. 2.6, при забава в погасяването на дължимата вноска дори и с един просрочен ден или при частично погасяване на дължимата вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ в размер на 5% месечно начислена върху остатъчната заемна сума.