Решение № 252 от 06.11.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Монтана, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20231600500291 по описа за 2023 година

Производството е по реда

Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). на чл.

258 и сл. от

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, срещу Решение № 216 от 26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 189/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав, с което въз основа на предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е признато за установено по отношение на Й. Й., съществуване на вземане на „В. и к.“ ООД-гр. *, произтичащо от незаплатена от длъжника Й. Й. консумирана питейна вода, в размер на сумата от 2293,58 лв., представляваща главница и сумата от 300,68 лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2160 по описа на Районен съд-гр. Лом за 2022 г.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно. Излага се, че имотът на 1 посочения административен адрес е наследствен на жалбоподателя. Оспорва се изводът на съда за наличие на реално потребление на питейна вода, тъй като се твърди, че жалбоподателят не живее в имота и не го ползва. Сочи се още, че имотът не се обитава от никого.

Въз основа на така изложеното въззивникът моли за първоинстанционното съдебно решение. отмяна на

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „В. и к.“ ООД гр. *, действащо чрез своя процесуален представител юрисконсулт Н. В., е подало отговор на въззивната жалба. Излага се подробно становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в крайния акт съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства . Счита се, че по делото са приложени достатъчно писмени доказателства, от които се изяснява, че жалбоподателят е абонат на „В. и к.“ ООД -гр. *и като такъв той или лица допуснати до имота, са използвали услугите по водоснабдяване и канализация. Намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Въззиваемото дружество м о л и съда да постанови решение, с което първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, с изискуемото съгласно чл. 260 и чл.

261 от ГПК съдържание, поради което е допустима за разглеждане.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.

Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано 2 по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „В. и к.“ ООД-гр. * , в качеството му на кредитор срещу Й. Й., в качеството му на длъжник , за следните суми:

2293,58 лв.-главница за периода от 18.11.2019 г. до 20.12.2021 г., 300,68 лв.лихва за забава за периода от 19.12.2019 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-22.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както 51,89 лв. разноски по делото.

Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 1327 от 23.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение, с което е възразил срещу издадената заповед.

Исковото производство пред Районен съд-гр. Монтана е образувано по повод на подадена, в законоустановения по чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, искова молба от „В. и к.“ ООД-гр. * , в качеството му на ищец, представлявано от законния си представител-управителя В.И., срещу Й.Й., в качеството му на ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С първоинстанционното съдебно решение № 216 от 26.06.2023 г., постановено по гр. д. № 189/2023 г., Районен съд-гр. Лом е уважил изцяло предявения установителен иск, като е признал за установено, по отношение на Й. Ц. а Й. Й. консумирана питейна вода в размер на сумата от 2293,58 лв., представляваща главница и сумата от 300,68 лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2160 по описа на Районен съд-гр. Лом за 2022 г.

Ответникът е осъден да заплати и направените в заповедното производство разноски в размер на 51,89 лв. и направените в исковото производство разноски в размер на 89,85 лв.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че единственият спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е свързан с установяване на обстоятелството посоченото в писмените доказателства количество вода , предоставено от 3

„В. и к.“ ООД-гр. *, реално потребено ли е от въззивника или лица допуснати до имота, въз основа на което за абоната да е възникнало е задължение за претендирания период и в претендирания размер.

От фактическа страна по делото се установява, че страните са в облигационно правоотношение, което има за предмет предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги . В съответствие с нормативната уредба уреждаща тези отношения, която не предвижда сключване на индивидуален договор между потребител и оператор, същото е възникнало автоматично с присъединяването на имота към водопреносната мрежа. От момента на присъединяване въззиваемото дружество, като оператор се е задължило да доставя на въззивника, като потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и абонат на дружеството, питейна вода, при публично известни общи условия, с обект на потребление с абонатен № *и с административен адрес с. *, ул. „*“ № *. Въззивникът е задължен да заплаща паричната стойност на потребеното количество вода, отчетено от монтиран водомер.

По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че въззиваемото дружество притежава качеството на „В и К оператор“ по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 198о от Закона за водите. Същото има за предмет на дейност предоставяне на услуги по водоснабдяване и канализация, при публично известни общи условия на договорите, срещу заплащане за територията на обл. *.

По отношение на съществуването на качеството на потребител на вода на въззивника, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), която дефинира като „потребители“ собствениците и лицата с валидно учредено вещно или договорно право на ползване върху имот, дори, когато имотът фактически се обитава и от други лица. По делото не е спорно, а и от въззивника е направено признание във въззивната жалба, че през процесния период, по силата на наследствено правоприемство, е собственик на имот в с. *, ул. „*“ № *, за който се отнася партидата на В и К и е начислена претендираната сума. След като същият не възразява, че е собственик на 4 имота, в който са отчитани предоставените услуги, съдът приема, че той е потребител и абонат на въззиваемото дружество към процесния период.

С оглед конкретиката на разглеждания казус, за да се приеме, че за абоната е налице задължение на посоченото основание и размер, в тежест на въззиваемия е да установи, че претендираното количество доставена питейна вода е начислено при спазване на процедурата предвидена в чл. 32 от Наредбата, в която хипотеза се твърди да е начислена процесната сума.

Водоснабдителните и канализационни услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение. Отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител. Следва също да е издадена фактура, която да отразява отчетеното от водомера количество вода, вписано в карнетните листи.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че поставеният от въззивника въпрос касаещ това, че е извършена неправомерна смяна на водомера от служител на дружеството и показанията на новопоставения водомер са в по-големи от действителните според него размери, вече е бил предмет на друго дело, по което има постановен краен съдебен акт и което е приключило окончателно. Настоящият съд, по аргумент от разпоредбите на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК, е обвързан от съдебно решение № 117, влязло в сила на 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 72/2023 г., на Окръжен съд-гр.

Монтана. Въпросите, които са били негов предмет са решени окончателно, и настоящият съд е длъжен да съобрази силата на присъдено нещо, което прегражда възможността за повторното им разглеждане.

От приложените писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява, че водомерът на обект с абонатен номер *е подменен планово. Видно от протокол № *(л. 29 от първоинстанционното дело), на 11.09.2017 г., е извършен демонтаж на стария водомер и монтаж на нов оборотен водомер. Посочената дата на смяна на водомера съответства и на отразената такава в карнет книгата (л. 7 от първоинстанционното дело), в която е записано, че на 11.09.2017 г. отчитащото устройство е сменено, като е монтиран и пломбиран нов оборотен водомер. Новопоставеният водомер е 5 цифров и при неговото монтиране показанията му са били 228 м3, което също е отразено в карнет книгата, поради което отчитането е започнало именно от това трицифрено число нататък.

Въззивният съд счита, че представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че отчетените количества вода са реално ползвани. По делото е представено заверено копие от карнет книгата (л. 5-8 от първоинстанционното дело) за партида с абонатен номер *и потребител Й.Й., с адрес на водоснабдения обект: с. *, ул. „*“ № *. Видно от същата, за отчетите, извършени на 20.10.2021 г., в карнетите има manu propria (собственоръчно) положен от Й. Й. подпис, което е и изискването на подзаконовата нормативна уредба съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, която предвижда, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени с подписа на самия потребител. Карнетът представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Той има характер на частен свидетелстващ (удостоверителен) документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. С положения подпис на 20.10.2021 г. на абоната в карнета, последният е удостоверил верността не само на текущото, но и на всички предходни отчитания. В този случай както в гражданскопроцесуалната теория се сочи частният свидетелстващ документ има висока доказателствена стойност, поради това, че издателят му удостоверява неблагоприятни за себе си факти (С., Ж. „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 282). Доколкото, карнетният лист удостоверява неизгодни за потребителя факти, то същият се ползва и с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в него отговаря на действително доставеното количество вода.