Решение № 6433 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6433 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100501066 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Я. С. Б. срещу решение № 23341 от 24.12.2024 г., постановено по гр. д. № 50246/2022 г. по описа на СРС, 34- ти състав, с което Я. С. е осъдена да заплати на И. Г. Р. по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2500.00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесени обиди на 08.11.2021г. и на 09.11.2021г. посредством приложение Вайбър: а именно:

„свино“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****", „бесна ****“, „**** долна“, „пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди след разпространени позорни и неверни обстоятелства относно личния живот на ищцата и нейното поведение чрез публикуване на коментар в интернет страницата https://www.bgmamma.com на 12.11.2021 г., с текст: „БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че децата ви са бити и им се предлагат мизерни условия и лоша храна, собственичката на детска градина Славейче- И. Г. Р. прелъстява и бащите на вашите деца. Моят мъж отиде да запише детето в ЧДГ Славейче и тя, която освен, че е семейна, има и син на 11 години, влиза в любовни отношения с ММ и започва да го води по 1 екскурзии, като лъже съпруга си че е с приятелки. До скоро съпругът й не подозираше за нейните забежки, но сам разбра цялата истина и в момента е в процес на развод. Скоро госпожата ще е съвсем свободна и тогава това няма да се счита за „аморално “ Един съвет мами, водете сами децата в градината и дръжте далеч вашите половинки!!!." ведно със законната лихва за забава, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност, непълнота и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се установява, че ответницата е автор на твърдените обидни думи и изрази, а изложените от районния съд изводи се основават на предположения. Навежда се, че в процесния случай написаното в публикацията представлява негативно мнение и оценка, като в същото време отговаря на действителното положение и обективната истина, поради което не е противоправно. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на причинно- следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата, каквото същата не твърди в исковата си молба, и обидното поведение спрямо нея. Оспорват се присъдените размери на обезщетенията като прекомерни и завишени. Излагат се твърдения за наличие на основания за отвод на съдебния състав, разгледал дело по същество, тъй като последният бил предубеден и съществували съмнение относно неговата безпристрастност. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност се иска намаляване на размерите на присъдените обезщетения.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца И. Г. Р., чрез своя процесуален представител адв. В., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна счита, че оплакванията на въззивника за неправилността на съдебния акт поради скрита предубеденост на съдията били неоснователни, тъй като в хода на цялото производство по никакъв начин не били налице обективни основания за отвод, нито осъществено процесуално поведение от страна на съда, предпоставящо съмнение за някаква пристрастност на последния. Не можели да бъдат споделени доводи, че доколкото претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отправени обиди под формата на 8 деяния, то след като съдът приел за установени половината от тях, не е следвало да определи обезщетението в пълния претендиран размер. Сочи, че петитумът на исковата молба сезира съда да присъди едно глобално обезщетение за целия продължил период на непрестанни обиди от 08.11.2021 г. до 21.11.2021 г. По-нататък по отношение на възраженията, свързани с авторството на деянията, изтъква, че от приетото по делото писмо от „Йеттел България“ ЕАД се установява факта на използване на телефонен номер +**** от ответницата Б.. Същото обстоятелство било и признато лично от нея в съдебно заседание. От 2 заключението на приетата СТЕ се установявало, че в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. от процесния мобилен телефон чрез мобилното приложение „Вайбър“ са изпратени текстови съобщения до телефония номер, ползван от И. Р., съдържащи думи и фрази, както следва: „свиньо“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****“, „бесна ****“, „**** долна“, „пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“. Тежестта за доказване, че процесните съобщения, съдържащи обидни изрази и фрази, не са били изпратени от процесния мобилен телефон, а друго устройство, се носела от ответницата, но тя не успяла да докаже това свое твърдение. В тази насока била разпитана единствено свидетелката Е.Ц.- майка на Б., която е дала показания за това, че била виждала таблет „iPad” през 2020 г., което устройство впоследствие не била виждала. По отношение на публикацията в интернет страницата https://www.bgmamma.com изтъква, че по делото са събраните доказателства, от които се установява, че потребителският профил е регистриран с електронен адрес, използван от Я. Б., поради което се доказвало авторството и на извършената клевета. С тези съображения въззиваемата страна моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че въз основа на експертното заключение по назначената и приета СТЕ се установява, че за процесния период от телефонния номер на ответницата до телефонния номер на ищцата са отправяни съобщения със обидно съдържание. Приел е, че от приетото писмено доказателство- справка от мобилен оператор, се установявал ползвател на изпратилия съобщенията телефонен номер е Я. Б.. Намерил е, че използвани думи и изрази „свиньо“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****“, „бесна ****“, „**** долна“, „пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“ се ползват с негативна оценка в обществото и са приети за обидни, натоварени с негативен заряд, изразяващи упадъчност на личността, неморални качества, липса на морални устои и нравствени задръжки, като придават на личността характеристики на жена, която води развратен начин на живот. Приел е за достоверни дадените от свидетеля Т. свидетелски показания относно начина, по който ищцата е преживяла събитията, а именно, че последната е била с разбита нервна система и заради нервния срив е получила сърбеж по тялото, била цялата в рани, нямала никакъв личен живот и вече не можела да управлява бизнеса си.

По отношение на публикацията, съдържаща клеветнически твърдения, е счел, че доколкото потребителският профил е регистриран с имейл адрес, който 3 според справка от бившия работодател на ответницата е бил предоставен на нея за ползва и към настоящият момент е активен, то и авторството на това деяние доказано. Счел е интернет публикацията за клеветническа в нейната цялост. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, установяващи истинността на твърдението, че ищцата е започнала интимна връзка със свидетеля Т., докато последният е бил все още във взаимоотношения с ответницата. Не била доказана и истинността на твърденията, касаещи условията в детската градина, чийто директор е Р.. При извод за доказаност на твърдените противоправни действия, съдът е счел за съответстващ принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД обезщетения в пълния предявен размер по двете претенции от по 2500 лв. Отчел е броя на употребените обидни думи и изрази, продължителността на противоправното поведение, обстоятелствто, че публикацията в интернет страницата е била достъпна за четене до неопределен кръг лица, обема и интензитета на понесените болки и страдания, възрастта на увреденото лице, нейното служебно положение и роля в обществото.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Спорни пред настоящата съдебна инстанция се явяват въпросите относно авторството на твърдените от ищцата обиди и клевети, дали публикацията в https://www.bgmamma.com са изложени неистинни и позорящи ищцата обстоятелства, както и дали така определените обезщетения отговарят на условията за справедливо обезщетяване на претърпените от Р. неимуществени вреди.

Пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК бе прието като доказателство Решение №900/17.01.2025 г., постановено по гр. д.

№40075/2023 г. по описа на Софийски районен съд, което не е влязло в сила, установяващо, че между същите страните се е налице висящо гражданско производство с предмет предявени от Р. срещу Б. искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за твърдяно от ищцата, извършено от ответницата, непозволено увреждане на 16.07.2023 г.

По отношение на предявения от И. Р. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане Я. Б. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на насени обиди и осъществен психически тормоз в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното.

В проведеното на 28.06.2023 г. открито съдебно заседание ответницата 4

Б. е признала факта, че телефонен номер ********** е неин личен от 2017 г. насам, респ. че тя го използва. Признанието на този факт се ползва с висока степен на доказателствена стойност, тъй като по съществото си е неизгоден за страната факт, като елемент от веригата твърдения на ищцата относно начина, по който са й били отправени процесните обиди, а именно посредством телекомуникационната мрежа „Вайбър“ именно от този номер. Признанието също така се подкрепа и от приетото писмено доказателство- писмо от „Йеттел България“ ЕАД /л.119/.

От заключението по назначената и неоспорена съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и пълна, се установява, че за периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. от телефонен номер ********** до телефонен номер ****, последният от които на ищцата, в приложението за комуникация „Вайбър“ са изпратени съобщения, съдържащи следните думи и изрази: „свиньо“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „**** и ковеш“, „бесна ****“, „**** долна“, „боклук скапан“, „парцал“. В съдебно заседание експертът пояснява, че данните /съобщенията/ са на сървър, който той е прочел през телефона на ищцата и от техническа гледна точка не е необходимо процесът да бъде повтарян и през телефона на ответницата. Изложил е, че след проведен разговор с Б., последната му заявила, че на нейния телефон не се съдържат данни от комуникация между нея и Р.. Заявява, че разлика в информацията не би имала, ако тя бъде свалена и от телефона на ответницата, тъй като тя е една, защото се чете от едно място. Пояснил е, че приложението „Вайбър“ може да бъде инсталирано паралелно на няколко устройства, но експертизата не може да даде отговор от какво устройство са изпращани съобщенията /бел. от мобилен телефон или от таблет/. Посочил е, че за да бъде извършена регистрация на друго устройство, приложението изисква автентификация от телефона чрез сканиране на QR код.