Решение № 820 от 27.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 27.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети март, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева при секретаря Ваня Петкова, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Георги Пенев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 67 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Н.Е.Л.,

ЕГН **********,***, чрез адв. Д.З.,*** срещу

Национален осигурителен институт. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 2

363.63 лв., изразяващи се в лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до 17.06.2019г. за забавянето на полагащо се ежемесечно плащане на обезщетението за безработица на Н.Л. за периода от 15.03.2018г. до 14.03.2019г., които имуществените вреди са претърпени в резултат на незаконосъобразни актове, отменени по надлежния ред. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за платен адвокатски хонорар и платена държавна такса.

Ищецът сочи, че предвид липсата на законово разпоредба в КСО относно заплащането на лихви от административния орган за забавено плащане на парично задължение и тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за него не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. Позовава се на чл.86 ал.1 от ЗЗД, като посочва, че законната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Твърди се, че в случая от издаването на незаконосъобразен акт за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното обезщетение, като вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Изложено е, че ищецът не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. Д. (преупълномощена

– лист 42 по делото), поддържа исковата молба и по нейно искане, с протоколно определение от 10.03.2020г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, като същият се счита за предявен за сумата от 1262,79 лева, вместо първоначално посочения размер на иска – 2363,63 лева.

Ответникът - Национален осигурителен институт гр. София, чрез процесуалния представител юриск.

С., в отговор на исковата молба (лист 43 и сл.) твърди недопустимост на иска, алтернативно оспорва предявения иск по основание и размер. Конкретно е посочено, че претенцията на ищеца за обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86 от 33Д за периода от 15.03.2018 г. до 17.06.2019 г. в размер на 2 363.63 лева за забавено изпълнение на парично задължение за изплащане на обезщетение за безработица, не произтича пряко от цитираните съдебни актове, включително от отменените с тях административни такива. По отношение на размера на претендираното обезщетение е посочено, че не може да бъде в размер по-голям от 1 253,07 лв., който е изчислен съобразно лихвения калкулатор на НАП за всеки един период на помесечното изплащане на обезщетението за безработица.

В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния представител юриск.П., поддържа отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпило по делото становище.

Задължително участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП - Пловдив изразява становище за основателност на исковата претенция, като се вземе предвид изменението на иска.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на органи на НОИ, при изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая, исковата претенция е основана на налична съдебна отмяна на Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания на осигурителя.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.

По същество исковата претенция се явява основателна.

На базата на събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Със заявление вх. №151-00-2866/16.04.2018 г. (лист 92) ищецът Н.Л. е направил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, поради прекратено правоотношение с работодател ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, считано от 15.03.2018 г. Към заявлението Л. е приложил: документ за самоличност, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и заверено копие на трудова книжка и документ U1 от Великобритания.

По повод заявлението е изготвен доклад с изх. № 1006-15-83/27.04.2018 г. (лист 86) на Началник сектор „Краткосрочни плащания — първи” /КП-1/ при ТП на НОИ — Пловдив до Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ — Пловдив за извършване на проверка от контролен орган при ТП на НОИ — Пловдив, относно коректността на подадените от осигурителя на Л. - „НТГ ОДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД данни.

С разпореждане №

151-00-2866-1/30.04.2018 г. (лист 85) на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх.

№151-00-2866/16.04.2018 г., подадено от Л., като мотив е посочено извършването на проверка на ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД.

В резултат на извършената проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД за периода 18.05.2018г. – 28.05.2018г., контролен орган на ТП на НОИ е приел, че няма основание да се счита, че Н.Л. е извършвал трудова дейност, за периода от 15.02.2018г. до 14.03.2018г. вкл. За извършената проверка е съставен констативен протокол № КП-5-15-00420813/28.05.2018г.(лист 82), а на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО на осигурителя ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив издал задължителни предписания № ЗД-1-15-00420824/28.05.2018г. (лист 83), за заличаване на подадените от него данни за г-н Л. за периода от 15.02.2018 г. до 14.03.2018г. Задължителните предписания са оспорени от осигурителя и с Решение № 2153-15-147/11.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив задължителните предписания са потвърдени. Решението на горестоящия административен орган е оспорено по съдебен ред и отменено (както и потвърдените с него задължителни предписания) с Решение №2380 от 15.11.2018г. по адм. дело № 2447/2018г. по описа на Пловдивски административен съд (лист 68-73). Съдебния акт е оставен в сила с Решение № 4512 от 27.03.2019г. по адм. дело №1298/2019г. по описа на ВАС (лист 64-67).

С разпореждане №

151-00-2866-2/08.06.2018 г. (лист 80), на основание чл. 55 от АПК, ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, е възобновил производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №

151-00-2866-3/11.06.2018 г. (лист 79), ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица на Н.Л.. Като мотиви за отказа е посочено, че съгласно констативен протокол, контролният орган на ТП на НОИ — Пловдив е установил факти и обстоятелства, според които за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при осигурителя ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1 т.3 от ДР на КСО. Разпореждането е оспорено от Л. с жалба вх.№ 1012-15-167/20.06.2018г. (лист 77-78) пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 1040-15-68/05.07.2018г. (лист 74-75) на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по подадената от г-н Л. жалба, до приключване на производството по оспорване на издадените задължителни предписания № ЗД- 1-15-00420824/28.05.2018 г.

Началник сектор ”КП — 1” при ТП на НОИ —

Пловдив е направил запитване изх. № 1006-15-83#2/12.04.2019 г. (лист 63), във връзка с което Началник сектор ”КР на ДОО” при ТП на НОИ — Пловдив е предоставил отговор изх. № 1006-15-83#3/22.05.2019 г. (лист 62), в който е посочил, че с Решение № 4512/27.03.2019 г. на ВАС е потвърдено Решение № 2380/15.11.2018 г. на Административен съд — Пловдив, с което са отменени Решение № 2153-15-147/11.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ — Пловдив. В резултат на това, с Решение № 1040-15-43/28.05.2019 г. (лист 61), Директора на ТП на НОИ — Пловдив възобновил административното производство по жалба вх. № 1012-15-167/20.06.2018 г. от Н.Л. срещу разпореждане № 151-00-2866-3 от 11.06.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на ПОБ. На същата дата 28.05.2019 г., Директора на ТП на НОИ — Пловдив с Решение № 2153-15-148 (лист 59-60) отменил Разпореждане №151-00-2866-3 от 11.06.2018г. и е върнал административната преписка за ново произнасяне.

С Разпореждане №

151-00-2866-5/04.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Пловдив е отпуснато парично обезщетение за безработица на Н.Е.Л., считано от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г. в размер на 74,29 лв. дневно. По делото няма спор, че на лицето по банкова сметка е изплатена сумата от 18 498,21 лева на 17.06.2019г., а датата на потвърждаване на ведомостта в ТП на НОИ-Пловдив е 14.06.2019г. (лист 47).

С молба вх. № 1019-15-860/23.07.2019г.

(лист 56) до ТП на НОИ - Пловдив, Н.Л. е направил искане да му бъде изплатена сумата от 1284,64 лв., представляваща неизплатена част от главницата, представляваща обезщетение за безработица, както и лихвата върху същата сума от 17.06.2019г. до окончателното плащане. С писмо изх. № 1019-15-860#1/31.07.2019г. от ТП на НОИ — Пловдив (лист 55) на Н.Л. е указано, че в настоящия случай ЗЗД не намира приложение, тъй като не се касае за облигационни отношения.

С молба вх. № 1019-15-860#2/03.10.2019 г. до ТП на НОИ – Пловдив (лист 53), Н.Л. отново е направил искане да му бъде изплатена сумата от 2 363,63 лв., представляваща обезщетение по ЗОДОВ в размер на законната лихва за периода 15.03.2018 г. до 17.06.2019 г., като с писмо изх.№ 1019-15-860#3/09.10.2019 г. от ТП на НОИ — Пловдив (лист 50), Л. е уведомен, че към настоящия момент няма влязло в сила съдебно решение, с което на същия да са присъдени претендираните лихви.

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени: справка за изплатени парични обезщетения по ПОБ (лист 47); справка за изплатени обезщетения за безработица за периода от януари 2018г. до декември 2019г. на Н.Е.Л. (лист 48); справка въведени лихви за просрочие (лист 49); таблици за изчисляване на законна лихва от електронния лихвен калкулатор на НАП (лист 93-105).

При така установеното от фактическа страна от правна такава съдът намери, следното:

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/896ba4ed-7dbc-4fc2-b4ac-f2a0b56c9288