Решение № 899 от 28.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№І-132 28.10.2019 година, гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:

1. Пламена Върбанова

2.мл.с.Марина Мавродиева

Прокурора………….

При секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1157 по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е I с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“България“№49, бл.53Е,вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов, против Решение

№ 1277/23.05.2019г., постановено по гр.д.№ 8324/2018г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен установителния иск спрямо ответницата М.И.К. над сумата от 400 лева до претендираната сума от 927,30 лева ,като съдът е счел, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника и по тази причина е присъдил само вноските с настъпил падеж/ до размера на главницата от 400 лева/, приел за нищожна клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги като противоречаща на чл.21 ЗПК; за така отхвърлената парична сума е била издадена заповед за изпълнение № 2914/30.07.2018г. по ч.гр.д.№ 5613/2018г. по описа на РС-Бургас; присъдени са съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, като се сочи, че страните изрично били уговорили пакета от допълнителни услуги; на длъжника била дадена възможност да се откаже от този пакет услуги без да дължи неустойка, но К. не направила това.В жалбата са развити подробни съображения за това- че клаузите за закупет пакет допълнителни услуги не били недействителни и не противоречали на добрите нрави; излага аргументи, основани на принципа за свободно договаряне чл.9 ЗЗД, както и за това, че добрите нрави при кредитиране от небанкови институции били спазени, за което в тази връзка излага доводи и за размера на възнаградителната лихва и на законната лихва към момента на сключване на конкретния договор за кредит.Заявени са доводи и съображения относно извода на съда за необявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като в тази връзка се цитират указания от ТР№4/18.06.2014г. по т.д.№ 3/2013г. на ОСГТК на ВКС .Моли отмяна на решението в обжалваната част.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивното дружество не се явява.

Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемата чрез назначения й от РС-Бургас особен представител адвокат Татяна Тотева, като писмен отговор от въззиваемата страна не е предявен в законоустановения срок. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемата, а именно- назначения й от първоинстанционния съд особен представител адвокат Тотева заявява, че оспорва въззивната жалба като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено като й се присъдят разноските по делото.

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

По дело няма спор и от представения Договор за потребителски кредит

Стандарт № ********** от

17.03.2017г. е видно, че на същата дата 17.03.2017г. страните сключили договор за потребителски кредит за сумата 400 лева, със срок на кредита 11 месеца, ГПР- 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, с оглед на което дължимата за връщане от заемателя сума по кредита е 486,97 лева; предвиден е избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 440,33 лева, при което общото задължение по кредита, подлежащо на връщане на месечни вноски от 84,30 лева е 927,30 лева.

Видно от кредитен превод от 17.03.2017г./лист 37 от делото на БРС/, сумата от 400 лева е била преведена на М.И.К. по сочения по-горе договор.

Няма оспорване от ответната страна – че нито една вноска от кредита не е бил заплатен, с оглед на което и предвид представеното от ищцовото дружество извлечение от сметка към Договор за кредит № ********** от дата 09.11.2018г. съдът намира това обстоятелство за безспорно по делото.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение от К. на задълженията й по Договора за кредит същият е едностранно предсрочно прекратен от ищцовото дружество, считано от 18.07.2017г.,доказателства за което не са представени по делото.Със заявление по чл. 410 ГПК от 27.07.2018г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу К., което е уважено и е издадена Заповед № 2914/30.07.2018г. по ч.гр.д.№ 5613/2018г. по описа на БРС.С Разпореждане от 26.09.2018г. БРС е указал на ищеца да предяви установителен иск за вземането си, който срок е спазен и по иска с правно основание чл.422 ГПК е образувано гр.д.№ 8324/2018г. на БРС, по което е постановено

Решението, обжалвано пред настоящия съд в отхвърлителната му част.

При изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Няма спор в настоящия случай, че ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция, даденото в т.18 на ТР № 4/2013 г. , ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и намира приложение в подобни случаи . Доколкото обаче в настоящия случай е настъпил падежа на вземането по договора още преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК , по делото без правно значение е уведомяването до длъжника за предсрочната изискуемост на вземането /по делото не става дума за предсрочна изискуемост /.

Независимо дали този договор ще бъде квалифициран като такъв по чл. 430 от ТЗ или по чл. 240 от ЗЗД, той по правило е възмезден, което следва от разпоредбите на чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед страните по договора същият безспорно попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г./. Това е така, защото кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК – предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В разглеждания казус "Профи кредит България" ЕООД е предоставил на К. кредит в размер на 400лева и както се посочи по-горе, кредитът е следвало да се върне за срок от 11 месеца и в размер от 927,30 лева, което е два пъти повече от получената в кредит в сума.

Тази сума е формирана освен от подлежащата на връщане главница от 400 лева,ката и от уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на общо 480,36 лева съгласно раздел VI

„Параметри” от договора.

Съгласно представеното към договора Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:

1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 480,36 лева съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,за която съдът е длъжен служебно да следи. Затова, поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 480,36 лева, установителният иск за същия паричен размер сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит"..

Както се посочи по-горе, договорът за потребителски кредит предвижда ГПР- 49,90 % и годишен лихвен процент

41,17 %

Определени по този начин ГПР и годишната възнаградителна лихва се явяват такива, уговорени в нарушение на добрите нрави, което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 от ЗЗД.

За да стигне до този извод, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:Във всеки конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото, е възможно да се достигне до заключение, че една клауза е сключена при условия, накърняващи добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

В случая клаузата, с която се договаря възнаградителната лихва ,е нищожна ,тъй като с нея се нарушава принципът на справедливостта в гражданските правоотношения, поради което с нея се накърняват добрите нрави.В този смисъл заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,17 годишно,което е близо до 50%, противоречи на добрите нрави .

Трайно е прието в съдебната практика , че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,залог

), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05. 2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.;

Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.

В процесния договор уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР) многократно и значително надвишават трикратния размер на законната лихва. По делото не се установява, не се и твърди наличие на обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.

Разпечатката съдържа 50 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/896a91aa-2f82-48f5-9dc4-25b330af4271