Решение № 2854 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2854 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100508532 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6753/19.06.2022 г., постановено по гр.д. № 7025/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, е частично уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу Н. С. Х., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 798,15 лева, представляваща дължимата главница за предоставената услуга за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2018 г. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 3008,84 лева, формиран за периода 13.02.2012 г. до 31.12.2017 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25032158/18.07.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в частта, с която е частично уважен предявения иск, т.е. за сумата от 798,15 лева. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради нарушаване на диспозитивното начало. Моли решението да бъде обезсилено или отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска:

Недопустимостта е порок, при наличието на който решението е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество.

Касае за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка свързана със съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск.

Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;

4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор.

Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което същата е оставена без движение с Разпореждане № 17491/19.10.2022 г., като са дадени указания на въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство да отстрани констатираните нередовности.

Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. 1/2013г. въззивният съд, макар и в условията на ограничен въззив, представлява инстанция по същество, т.е. дължи повторно разрешение на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата материална норма.

Следователно, когато констатира нередовности на исковата молба, съдът е длъжен да даде указания за поправянето им за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. При неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. В този смисъл са и мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, 2

ВКС, съгласно което спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК(отм.), понастоящем чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК(отм.) (чл. 129 от действащия ГПК) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.

При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати.

Ищецът в изпълнение на указанията е посочил, че претендираната главница в размер на 3008,84 лева е формирана за периода 18.11.2019 г. до 21.08.2020 г ., което съответства и на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Обективните предели на силната на пресъдено нещо обхващат спорното право, индивидуализирано от ищеца по своето основание и съдържание – аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК. В процесния случай съдържанието на спорното право е индивидуализирано надлежно.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2018 г., т.е. налице е произнасяне по непредявен иск, доколкото ищецът претендира, че твърдяното притезание е възникнало за периода 18.11.2019 г. до 21.08.2020 г. Поради което решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – аргумент от чл. 270, ал. 3 ГПК.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени съдебни разноски в размер на 225 лева, от които 200 лева за адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК, Решение № 6753/19.06.2022 г., постановено по гр.д. № 7025/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, с което е частично уважен предявеният от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу Н. С. Х., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 798,15 лева, представляваща дължимата главница за предоставената услуга за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2018 г.

3

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд при съобразяване с дадените в мотивите указания.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. С. Х., ЕГН **********, сумата от 225 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4