Определение № 32535 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32535 гр. С., 08.09.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110124892 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.“ ЕООД срещу М. И. И., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за признаване на установено, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумата от 128,85 евро, представляваща главница по договор за заем № 1154297 от дата 26.09.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 581/2026 г. по описа на Районен съд С..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка за съществуване на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок . При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, 1 разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В тази насока са изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, длъжникът е подал „възражение“ в срок. Видно от подаденото възражение длъжникът не оспорва вземането на заявителя, а моли да плати задължението си разсрочено.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд С., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 24892/2026 г. по описа на С. районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 581/2026 г. по описа на Районен съд С., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

2

Съдия при С. районен съд: _______________________

3