Определение № 501 от 23.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Кюстендил, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500383 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. И. срещу Определение № 920/24.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2898/2026 г. по описа на ДРС, с което е прието, че предявеният иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК е недопустим и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Изразява се несъгласие с всички изводи на съда за липса на правен интерес от предявяването на иска. Счита се, че с признаване неистинността на процесните три документа ще бъдат защитени правата на ищцата в образуваното по нейна инициатива адм. д. № 600/2025 г. по описа на КнАС, което има за предмет валидността/законосъобразността на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 37/03.11.2025 г. на сграда, разположена в поземлен имот с идент. № *** по КККР. По това дело административният съд е отказал да образува производство по чл. 193 ГПК по отношение на процесните актове, което според жалбоподателката би имало съществено значение за крайния изход на същото. И от тук извежда правния си интерес, който обосновава с възможността да ползва съдебното решение по предявения иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК като основание за обявяване за нищожно или отмяна по реда на АПК на въпросното удостоверение за въвеждане в експлоатация. Наред с това обосновава правен интерес и с хипотетичната възможност при непредявяването на този иск титулярят на правото на строеж да стане изключителен собственик на уголемената РЗП на процесната сграда, т. е. да не получи дял от тази част.

1

Правният ѝ интерес се извежда още и от невъзможността да получи обезщетение за „намаляването“ на застроената площ на нейния апартамент № 5, в случай че не оспори процесните документи. Посочва още, че те не са официални и нямат материална доказателствена сила, поради което счита, че няма пречка да оспори тяхното съдържание в самостоятелно производство като настоящото. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпращан на ответника, доколкото на този етап такъв не е конституиран.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

Производството пред ДРС е образувано по искова молба на И. К. И. срещу Е. Д. С., с която е предявен иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с идент. № *** по КККР. На 17.05.2008 г. учредила в негова полза право на строеж върху общия им недвижим имот за изграждане на една част от отделни самостоятелни обекти в сграда. На 03.11.2025 г. главният архитект на общ. Дупница издал Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 37/03.11.2025 г. на сграда в поземлен имот с идент. № *** по КККР.

Твърди, че въпросното удостоверение е издадено въз основа на други подготвителни актове, вкл. техническия проект във всички негови части и екзекутиви относно измененията на сградата. С това удостоверение се констатира, че строителството на даден строеж е приключило в съответствие с техническите правила и норми. Посочва, че в конкретния случай предпоставките за издаването му не са налице, тъй като редица подготвителните актове въобще не са извършвани или ако са извършвани същите са незаконосъобразни. Техническият проект по част „Архитектура“, фаза „Работна“ с вх. № 63/06.09.2008 г. се различава от този, който е подписан от нея и въз основа на който е учредено правото на строеж обективирано в приложения по делото нотариален акт. Чрез същия се намаля застроената площ на апартамент № 2, № 5 и № 8, първоначално проектирани със ЗП от по 70,40 кв. м., на около 62 кв. м., които промени са нанесени в този документ на нови места по-навътре в обема на сградата. Сочи, че не е подписвала екзекутиви за изменения на първоначалния проект. Тяхната необходимост и основание за съставяне не са ѝ известни. В тази връзка счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 144, ал. 1, т. 1, предл. първо вр. чл. 183 ЗУТ доколкото е налице разминаване между обема на учреденото право на строеж съгласно представения НА № 157, т. I, рег. № 1810, дело № 143/17.05.2008 г. на нотариус Деница Гърнева и техническия проект по част „Архитектура“ и двата екзекутива, както и между общата РЗП съгласно посочения НА (755 кв.

2 м.) и по техническия проект (826 кв. м.). Подмяната на подписания от нея технически проект, на чиято основа е сключен и договора за учредяване право на строеж е видна и от самото съдържание на този НА. В последния е налице разминаване не само по отношение на РЗП на сградата, но и що се отнася до функцията на подпокривното пространство. Наред с това се твърди, че на основата на техническия проект, който ищцата не е подписвала, е извършено и незаконно строителство, а именно изграждането в подпокривното пространство на кота + 11,42 м. на две помещения, което обяснявало увеличената РЗП. Това личало и от изпълнените на покрива капандури за пряко естествено осветление, каквито лисвали в подписания от ищцата проект.

В тази връзка моли да се вземе предвид, че промяната на функцията на даден СОС предполага извършването на процедура по реда на чл. 185 вр. чл. 38-39 и чл. 147а ЗУТ, за което липсват каквито и да било данни и доказателства. Не ѝ е известно кой е подписал процесната строителна документация. С оглед на изложеното счита, че за нея е налице правен интерес от установяване неистинността на тези документи. Моли да бъде конституиран главния архитект на гр. Дупница, за което излага съответни съображения. Претендира за уважаване на исковете и признаване за установено в отношенията между страните, че инвестиционен проект по част „Архитектура“, фаза „Работна“ вх.

№ 63/06.09.2008 г., както и два бр. екзекутивни документации по чл. 175 ЗУТ към същия архитектурен проект от 02.03.2023 г. и 04.02.2025 г. са неавтентични (не са подписани от ищцата), при участието на третото лицепомагач на нейна страна.

С молба вх. № 10111/03.07.2026 г. е поискала да се признае за установено също, че процесните документи са и неверни по изложените в исковата молба съображения.

С Разпореждане № 2100/09.07.2026 г. районният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно кои точно документи се оспорват като неавтентични и в коя част от същите се претендира установяване тяхната невярност. Дал е подробни указания, като наред с това е указал на ищцата да обоснове правния си интерес от предявяването на иска, както и от привличането на трето лице-помагач. Изрично е посочил, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

В изпълнение на дадените от ДРС указания е постъпила от ищцата молба вх. № 10699/15.07.2026 г., чрез която се допълва и прецизира обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Индивидуализират се конкретните строителни книжа, които се твърди, че не носят нейния подпис.

Конкретизира се и в коя част процесните документи са неверни. В тази връзка се уточнява, че на ищцата ѝ се предоставя в обезщетение апартамент, който е с 8,40 кв. м. по-малко застроена площ от договореното. Твърди се още, че подпокривното пространство на процесната сграда е усвоено от ответника и по този начин ищцата е лишена от допълнителна площ в размер на 18 % от общата РЗП на сградата или в размер на 36,37 кв. м. За обосноваване на 3 правния си интерес от предявяването на иска излага, че по този начин ще запази възможността си да предяви иск за неточно изпълнение на договора; ще придобие право на собственост върху част от обектите на кота +11,42 м.

(подпокривното пространство) и ще запази склад № 9 като принадлежност към нейните жилищни обекти. В подкрепа на своите изводи представя доказателства. Обосновава правния си интерес от привличането на трето лице-помагач на нейна страна.

С обжалваното понастоящем Определение № 920/24.07.2026 г. ДРС е счел предявения иск за недопустим поради липсва на правен интерес и е прекратил производството пред себе си. За да достигне до този извод съдът е приел, че оспорените документи не доказват или отричат факти, които непосредствено да влияят на възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение, респ. че преценката за истинността или неистинността им определя съдържанието и последиците на претендираното от ищцата право.

Определението е правилно.

Предявеният иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК е сред изрично уредените законови изключения откъм предмет на установителни искове, тъй като истинността или неистинността на един документ представлява факт с доказателствено значение, който само по изключение законът допуска да бъде установен по исков ред с допустимите доказателствени средства. И макар правният интерес да не е изрично посочен в текста на разпоредбата като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск, няма никакво съмнение, че за наличието ѝ съдът следи служебно по всяко време от развитието на исковото производство до приключване на съдебното дирене пред инстанцията, постановила окончателното съдебно решение. Наличието или липсата на правен интерес подлежи на конкретна служебна преценка и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор по истинността на документа права или правоотношения. За да е допустим такъв иск, оспореният документ следва да материализира или удостоверява факти, които имат обуславящо правно значение за конкретно възникнали, съществуващи, или погасени права или правоотношения между страните по делото или когато документът може да бъде противопоставен на трети лица за разрешаване на друг правен спор.

Правен интерес не е налице, когато страната се позовава на хипотетична възможност истинността или неистинността (съдържанието) на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения.

В конкретния случай ищцата И. К. И. оспорва истинността (автентичността и верността) на инвестиционен проект по част „Архитектура“, фаза „Работна“ вх. № 63/06.09.2008 г., както и два бр. екзекутивни документации по чл. 175 ЗУТ към същия архитектурен проект от 02.03.2023 г. и 04.02.2025 г. с твърдения, че ще бъдат защитени правата ѝ в образуваното по нейна инициатива адм. д. № 600/2025 г. по описа на КнАС, 4 което има за предмет валидността/законосъобразността на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 37/03.11.2025 г. на процесната сграда, както и че ако не защити правата си по този ред няма да може да получи впоследствие обезщетение за намалената площ на нейния апартамент № 5, а ответникът – суперфициар ще стане изключителен собственик на построеното в повече. За да е допустим предявеният от нея иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК следва да се установи, че процесните документи имат обуславящо правно значение за твърдените от нея права и правоотношения, както и че същите могат да бъдат противопоставени на трети лица за разрешаване на друг правен спор – в случая на Главния архитект на общ. Дупница по адм. д. № 600/2025 г. по описа на КнАС.

Настоящият съдебен състав намира, че от така наведените от ищцата твърдения и заявен петитум не се установява наличието на конкретен правен интерес от предявяването на иска, доколкото евентуалното установяване неистинността на оспорените документи е без правно значение за възможността ѝ да защити по съответния ред имуществените си права, които твърди да са засегнати. Съображенията за това са следните: