Решение № 128 от 04.09.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сливница, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Е., ул. „***“ № 1А, подадена чрез пълномощника Н. Н., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505220534, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). С него на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В електронния фиш е обективирано и задължение за заплащане на пътна такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 10,00 лева, като е разяснена и законовата възможност за освобождаване от отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса в размер на 70,00 лева в 14-дневен срок от връчването му.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на фиша на това самостоятелно основание.

Жалбоподателят „Д.“ ЕООД, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не изпраща законен или процесуален представител в заседанието на 22.05.2026 г.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити и нарушението е доказано по безспорен начин от приложените писмени доказателства и технически средства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Районен съд – Сливница, II-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.

По същество:

На 19.03.2022 г. в 10:03 часа от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), чрез устройство (рамка) № 40672, намиращо се на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър в община Божурище (включен в обхвата на платената пътна мрежа), е заснето движение на товарно превозно средство марка „Пежо“, модел „Рифтер“ с регистрационен номер ***.

О т направената служебна проверка в базата данни на Национално тол управление (НТУ) е установено, че за посоченото превозно средство няма валидна електронна винетка към датата и часа на засичане. Като собственик на автомобила в базата данни е вписано дружеството „Д.“ ЕООД със законен представител Т. С.. Въз основа на генерирания доказателствен запис е издаден процесният Електронен фиш № 8505220534.

По делото са представени и приети следните писмени доказателствени материали: придружително писмо от АПИ, разпечатка от електронната система за нарушения, 2 броя статични изображения (снимков материал) на ППС с рег. № *** от камерите на съответната рамка, справка за собственост на МПС от КАТ, известие за доставяне на пратка с ИД PS 1618 OPONZJ F, писмено становище от отдел „УИСИ“ към НТУ и справка за исторически закупените електронни винетки за процесното превозно средство. Всички приети доказателства са еднопосочни и установяват по безспорен начин фактическото извършване на съставомерното деяние.

При служебната проверка за законосъобразност обаче, съдът констатира, че е налице абсолютно процесуално предпоставка препятстваща възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическото лице – изтекла погасителна давност.

За да достигне до този извод, съдът съобрази правният характер на обжалвания акт.

Законодателят е заложил две идентични легални дефиниции на понятието в нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, както и паралелната норма на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

По своята правна същност електронният фиш съчетава функциите на акт за установяване на нарушението и на наказателно постановление, но същият има характер на административнонаказателно обвинение едва от момента на неговото надлежно връчване на дееца.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за давността за административните нарушения и наказания се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс (НК). Този въпрос е окончателно и задължително разрешен с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно което разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН изрично препраща към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК.

По силата на това препращане, приложим в случая е чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Според него наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за деяния, за които се предвижда наказание „глоба“ (какъвто е и случаят с имуществените санкции, доколкото същите са парични наказания, налагани на юридически лица).

Хронологията на събитията по настоящото дело показва, че твърдяното нарушение е извършено на 19.03.2022 г. Първото последващо валидно действие на администрацията, насочено към преследване на нарушението спрямо конкретния субект, е връчването на електронния фиш, осъществено по пощата на 02.09.2025 г. Между двете дати са изтекли 3 години, 5 месеца и 14 дни. През този период административнонаказващият орган не е предприел никакви процесуални действия, които да прекъснат теченето на обикновенната 2 тригодишна погасителна давност. Към момента на връчването на фиша правото на държавата да ангажира отговорността на дружеството вече е било окончателно погасено по давност (изтекла на 19.03.2025 г.). Изтичането на погасителната давност е абсолютна законна пречка за провеждане на производството, съдът следи за нея служебно и това налага отмяна на фиша на това самостоятелно основание.

След като правото на държавата да наложи главното наказание под формата на имуществена санкция е изцяло погасено по давност, отпада и всякакво правно основание за претендиране на акцесорното задължение за заплащане на пътна такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10,00 лева, обективирано в същия акт. Когато самото преследване е станало по закон недопустимо, акцесорното искане за събиране на такса се явява лишено от законово основание и подлежи на отмяна заедно с основния диспозитив. Що се отнася до разяснената във фиша възможност за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70,00 лева, същата по своята правна същност представлява единствено законно право на избор на субекта за доброволно освобождаване от административнонаказателна отговорност. Доколкото към момента на връчване на електронния фиш правото на държавата да наложи самата санкция е било вече окончателно погасено, то отпада и необходимостта от обсъждане на условията за нейното избягване.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят и АНО не се противопоставиха и не се посочиха доказателства за тяхното оборване.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Доколкото от същия не е направено изрично искане и по делото липсват доказателства за реално извършени деловодни разходи или ангажирана адвокатска защита, разноски на дружеството не следва да се присъждат.

Претенцията на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява изцяло неоснователна с оглед на крайния изход на делото (отмяна на акта) и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложенето и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505220534, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както и обективираното в него искане за заплащане на пътна такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сливница, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Е., ул. „***“ № 1А, подадена чрез пълномощника Н. Н., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505220534, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). С него на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В електронния фиш е обективирано и задължение за заплащане на пътна такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 10,00 лева, като е разяснена и законовата възможност за освобождаване от отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса в размер на 70,00 лева в 14-дневен срок от връчването му.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на фиша на това самостоятелно основание.

Жалбоподателят „Д.“ ЕООД, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не изпраща законен или процесуален представител в заседанието на 22.05.2026 г.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити и нарушението е доказано по безспорен начин от приложените писмени доказателства и технически средства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Районен съд – Сливница, II-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.