Решение № 490 от 25.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Р., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500710 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “Йеттел България“ ЕАД-София, чрез адв.З. Ц. от АК-София, против Решение № 106 от 02.07.2025 г., постановено по гр.дело № 24/ 2024 г. по описа на Районен съд-Б., в частта, с която е била отхвърлена претенцията им по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.342 ал.1 ТЗ, да бъде признато за установено, че Н. С. Д. им дължи присъдената със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на Районен съд-Б., сума в размер на 52,92 лв., представляваща вземане по Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г., с който на насрещната страна бил предоставен за ползване комплект от 4 бр. аксесоари.

Считат, че обжалваният акт е неправилен, тъй като съдът е обосновал правни изводи, които не съответстват на събраните в производството доказателства.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за заповедното и първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете, както и разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Н. С. Д., чрез назначения

1 особен представител адв.К. Г. от АК-Р., своевременно е подала отговор на въззивната жалба. Счита последната за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Р. намира жалбата за основателна.

Производството пред районния съд е било образувано по молба на “Йеттел България” ЕАД срещу Н. С. Д. да бъде признато за установено, че същият дължи на дружеството присъдените суми със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на РС-Б., измежду които и сумата от 52,92 лв., представляваща вземане по Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г., с който на насрещната страна бил предоставен за ползване комплект от 4 бр. аксесоари.

В исковата молба по чл.422 ГПК, подадена на 15.01.2024 г., е конкретизирано, че стойността е формирана от три лизингови вноски от по 2,52 лв., с вкл.ДДС, начислени за периода 15.08.-14.11.2021 г. и осемнадесет предсрочно изискуеми вноски за времето 15.12.2021 г.-13.06.2023 г. от по 2,52 лв., с вкл. ДДС, дължими по силата на чл.12 от ОУ на оператора.

Възраженията на особения представител на въззиваемия, изложени в отговора на исковата молба, са били, че в процесния договор няма уговорени падежни дати, за да се определи кога за потребителя е възникнало задължение за заплащане на лизинговите вноски, както и че последният не е бил надлежно известен за предсрочното прекратяване на контракта.

С обжалваното решение искът на “Йеттел България” ЕАД по това перо е отхвърлен по съображения, че от съдържанието на представения по делото заверен препис от Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г., се установява, че документът, макар и да носи подписи на двете страни, но липсват данни за датата на възникване на облигационното правоотношение, поради което не може да се счете, че именно това е договорът от 13.07.2021 г., от който произтичат вземанията на ищеца.

Настоящият състав не споделя това виждане. По делото няма спор, че в представения в производството договор фигурира подпис на лизингополучателя и срещу него е поставена именно датата 13.07.2021 г.

Правилно във въззивната жалба се акцентира на обстоятелството, че в чл.6 от контракта е посочено, че негова неразделна част се явяват Общите условия на оператора, за които насрещната страна декларира, че ги е получила, запозната е с тях изцяло и ги приема. В последните са налични подписи и на двамата съконтрахенти, както и приел и основният съд. Вярно е, че съобразно чл.2 от 2 договора, същият влиза в сила от датата на подписването му от страните.

Никъде в закона обаче няма изискване, нито между страните е постигнато такова съглашение, че до всеки от подписите на договарящите е нужно да има поставена дата. Настоящият състав намира, че районният съд е тълкувал разширително възражението на ответната страна в отговора на исковата молба, свеждащо се единствено до това, че в процесния договор липсват уговорени падежни дати. Лизингополучателят не оспорва, че е получил комплекта аксесоари, както и не твърди да е заплатил уговорените лизингови вноски. Дори обаче да се възприеме тезата в обжалваното решение, че достоверната дата на подписване на договора от страна на лизингодателя е тази на представянето на препис от документа със заявлението по чл.410 ГПК, чрез изпращането му в съда по пощата-21.08.2023 г., с оглед уговорения срок от 23 месеца, то цялото задължение е станало изискуемо през м.август 2025 г., поради което приложение би намерила нормата на чл.235 ал.3 ГПК. В този смисъл ирелевантно се явява и възражението на въззиваемата страна, че лизингополучателят не е бил надлежно известен за предсрочното прекратяване на контракта. Обжалваното решение следва да се отмени, като се приеме за установено, че Н. С. Д. дължи на “Йеттел България” ЕАД присъдената със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на Районен съд-Б., сума в размер на 52,92 лв., представляваща вземане по Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на подаване на заявлението.

При този изход на спора трябва да се промени стойността на присъдените в полза на ищеца в първоинстанционното производство разноски, като те бъдат увеличени съответно за заповедното производство от 128,14 лв. на 164,19 лв., а за исковото производство-от 305,76 лв. на 391,77 лв.

Въззиваемата страна следва да поеме разноските за тази инстанция.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 106 от 02.07.2025 г., постановено по гр.дело № 24/2024 г. по описа на Районен съд-Б. в частта, в която е била отхвърлена претенцията на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.342 ал.1 ТЗ, да бъде признато за установено, че Н. С. Д., от с.К., общ.Б., обл.Р., им дължи присъдената със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на Районен съд-Б., сума в размер на 52,92 лв., представляваща вземане по Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Д., ЕГН **********, от с.К., общ.Б., обл.Р., ул.“Л.К.“ **, че дължи на “ЙЕТТЕЛ 3

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 52,92 лв., представляваща лизингови вноски за периода 15.08.2021 г.-13.06.2023 г. по Договор за лизинг за базови аксесоари № ************** г. , ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на Районен съд-Б..

ИЗМЕНЯ Решение № 106 от 02.07.2025 г., постановено по гр.дело № 24/2024 г. по описа на Районен съд-Б. в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, от с.К., общ.Б., обл.Р., ул.“Л.К.“ **, да заплати на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от АК-София, сумата от 391,77 лв.- разноски в производството по гр.дело № 24/2024 г. по описа на Районен съд-Б., както и сумата 164,19 лв.-разноски за производството по ч.гр.дело № 670/2023 г. по описа на Районен съд-Б., съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, от с.К., общ.Б., обл.Р., ул.“Л.К.“ **, да заплати на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от АК-София, по банкова сметка IBAN: BG52 CITI 92 5010 0010 4111, BIC: CITIBGSF, сумата от 176 лв.-разноски за въззивната инстанция.

В останалата част Решение № 106 от 02.07.2025 г., постановено по гр.дело № 24/2024 г. по описа на Районен съд-Б. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5