Решение № 169 от 25.04.2019, Районен съд - Димитровград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 25.04.2019г. гр.Димитровград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Димитровградският районен съд на първи април през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар

Валентина Господинова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева гражданско дело № 1609 по описа за 2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК).

ИЩЕЦЪТ – „БАНКА

ДСК“ ЕАД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че на 24.11.2015г. банката сключила с ответника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който му предоставила кредитен лимит по сметка на негово име в размер на 1 000 лева. С подписване на договора, клиентът подписал и приел Общите условия, неразделна част от договора за кредит.

Предоставеният от банката револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез кредитна карта, се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 21.95 % годишно, или 0.04 % на ден.

Лихвеният процент се променял с промяната на шестмесечния SOFIBOR в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приемала за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната надбавка.

Съгласно чл.25 ал.2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита бил обвързан със срока на валидност на кредитната карта. За месечна падежна дата било определено 20-то число на месеца. Определяла се и минимална сума за револвиране, която била различна в зависимост от размера на погасената част от ползвания кредит.

Поради невнасяне изцяло или частично на минимална сума за револвиране четири поредни месеца на определените падежни дати, на 22.08.2017г. кредитът станал предсрочно изискуем и бил отнесен в просрочие. От тази дата започнало и олихвяването му със санкциониращата лихва, предвидена в Общите условия, като банката предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Длъжникът бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост с покана-уведомление изх.№ 12-2000351/21.03.2017г., оформено като нотариална покана, връчена от нотариус Мариана Георгиева на 09.05.2017г. съгласно чл.47 ал.5 от ГПК.

На основание чл.417 т.2 от ГПК банката подала срещу длъжника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред PC – Димитровград. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 1473/2017г. по описа на съда, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 952/13.09.2017г. и Изпълнителен лист № 1465 от същата дата, съгласно които длъжникът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД дължимата сума по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г. – 455.33 лева - главница, 304.63 лева - договорна лихва от 20.02.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 11.25 лева - наказателна лихва за забава от 22.08.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 18.16 лв. - дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото: 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1268/2017г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Предвид горното за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на съответния установителен иск.

При условия на евентуалност, ако съдът приемел, че предявеният установителен иск не следва да бъде уважен поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, се сочи, че с исковата молба банката упражнява правото си да обяви и счита цялото вземане, произтичащо от процесния договор, за предсрочно изискуемо.

С оглед на така изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 952/13.09.2017г. по ч.гр.дело № 1473/2017г. по описа на Районен съд - Димитровград, включващи: 455.33 лева - главница, 304.63 лева - договорна лихва от 20.02.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 11.25 лева - наказателна лихва за забава от 22.08.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 18.16 лв. - дължими такси и разноски, както и да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство.

При условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени тези искове, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г.: сумата от 455.33 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до изплащане на вземането, 304.63 лева - договорна лихва от 20.02.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 11.25 лева - наказателна лихва за забава от 22.08.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 18.16 лв. - дължими такси и разноски.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения едномесечен срок

ОТВЕТНИКЪТ – К.И.К., чрез назначения му особен представител – адв.М.К., депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

В хода на устните състезания особеният представител на ответника заявява, че е безспорно установена дължимостта на претендираната сума като главница.

Договорна лихва била дължима единствено до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от страна на кредитора, като от този момент дължима била единствено лихва за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2015г. ищецът - „Банка ДСК” ЕАД гр.София предоставя по силата на сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица на отв.К.И.К. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвоен чрез кредитна карта DSK MaxiCard с кредитен лимит от 1 000 лева, при променлив лихвен процент. Между страните била уговорена месечна падежна дата 20-то число на месеца.

От Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, в сила от 15.07.2015г., представляващи неразделна част от договора за кредит, сключен между страните, се установява, че срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата. Уточнено е, че кредитният лимит се усвоява чрез картата или чрез инстолмънт транзакции. В първия случай клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен период след падежната дата(гратисен период). В случай, че в рамките на гратисния период клиентът погаси целия кредит, усвоен към падежната дата, лихва върху сумите, усвоени за покупка на стоки и услуги на ПОС на търговец за предходния отчетен период, не се начислява. В случай, че в рамките на гратисния период не револвира кредита си или револвира със сума, по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране.

Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Съобразно уговореното в чл.30 ал.3 от Общите условия, при липса на минимални револвиращи вноски в продължение на четири поредни месеца се преустановява правото на ползване на кредита и се начислява санкционираща лихва за забава върху цялото вземане, а съгласно чл.31 - ако картодържателят не погаси изцяло кредита до края на следващия пети месец, кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт и вземането става изцяло изискуемо.

Във връзка с неизпълнение от страна на ответника на произтичащи от процесния договор задължения, банката отправя до същия нотариална покана с изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Връчването на поканата е оформено на 09.05.2017г. с отбелязване на нотариуса за надлежно връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Впоследствие банката пристъпва към принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено на 12.09.2017г. заявление е образувано ч.гр.дело № 1473/2017г. по описа на РС - Димитровград. По същото на 13.09.2017г. е издадена Заповед № 952 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено К.И.К. да заплати на банката претендираните в заявлението суми, а именно: сумата в размер на 455.33 лв.

– главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.11.2015г., сумата в размер на 304.63 лв.

– договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 11.25 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 22.08.2016г. до 11.09.2017г., сумата от 18.16 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с което са дадени указания за предявяване на настоящия иск.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се посочва, че предоставеният кредитен лимит от 1 000 лева по процесния договор бил усвоен от кредитополучателя чрез негова сметка в банката. Към 12.09.2017г.

– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на банката, дължимата главница по кредита възлизала на 455.33 лева, неизплатената договорна лихва – на 304.63 лева, от които 110.19 лева за периода от 22.02.2016г. до 22.08.2016г. и от 22.08.2016г. до 12.09.2017г. – 194.44 лева, лихвена надбавка за забава в размер на 11.25 лева за периода от 22.08.2016г. до 11.09.2017г., а дължимите такси към 12.09.2017г. възлизали на 18.16 лева.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С предявения в настоящото производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 952/13.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1473/2017г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - основателен, като съображенията на съда за това са следните:

От събраните по делото доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, с предмет издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лв. С подписа си, положен в представените по делото документи, ответникът е изразил воля и съгласие за сключване на договора при описаните условия, като е приел и Общите условия на банката.

Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на кредитополучателя се установява от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят е изправна страна – не са налице данни, че същият е изпълнявал точно задълженията си по договора, погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно изпълнение, като в тази насока са както представените по делото писмени доказателства, така и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.