Решение № 205 от 19.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Перник, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500358 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

С постановление от 22.03.2024 г. по изпълнително дело (ИД) № 20247530400824 частен съдебен изпълнител С.Б. е оставил без уважение възражението на длъжника Община Перник за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя в изпълнителния процес Г. И. С.. Неуваженото искане на длъжника се състои в молба за намаляване на възнаграждението от 2000 лв. на 200 лв.

Срещу това постановление е постъпила жалба от длъжника, с която се иска съдът да го отмени и вместо това да уважи искането.

Взискателят е подал становище, с което моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт - чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна.

ИД № 20247530400824 е образувано по молба на взискателя Г. И. С. за принудителното събиране от длъжника Община Перник на следните вземания, за които е 1 издаден изпълнителен лист от 11.03.2024 г. по гр.д. № 3591/2023 г. на Районен съд Перник:

- 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.05.2023 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 2685 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 2000 лв., представляваща съдебни разноски.

С молбата е отправено искане за налагане на запор по банковата сметка на длъжника в ЦКБ („Централна кооперативна банка“ АД).

Допълнително се иска да бъде принудително събрано адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес в размер на 2000 лв., като са ангажирани доказателства за заплащането на такъв хонорар по договор за правна помощ.

В изготвената покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК съдебният изпълнител е включил в подлежащите на принудително събиране вземания този хонорар от 2000 лв. и е уведомил длъжника, че е наложен запор по банковите му сметки в ЦКБ.

Поканата е получена от длъжника на 19.03.2024 г., а на 21.03.2024 г. същият е подал възражение за прекомерност на обсъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното постановление от 22.03.2024 г. съдебният изпълнител не е приел възражението, поради което и в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК е депозирана процесната жалба.

Други действия по изпълнителното дело не са извършени.

За извършване на подходяща преценка по въпроса за това дали процесното адвокатско възнаграждение е прекомерно, е необходимо тълкуване на относимата правна уредба, а именно – чл. 10, т. 1 и 2 НМРАВ.

Съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв.

Съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2.

Цитираните норми налагат отграничаване на две различни хипотези, които визират.

Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от НМРАВ се свежда до хонорара на адвоката за положения от него труд по образуване на делото, докато възнаграждението по чл. 10, т. 2 от НМРАВ има за цел да възмезди всички процесуални действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Първоначалното посочване на изпълнителен способ е изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 2 ГПК), тоест по силата на закона молбата за образуване включва в себе си искане за конкретни изпълнителни действия. Следователно когато единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия по едно изпълнително дело се ограничават до изготвяне и подаване на молба за образуване, възнаграждението по чл. 10, т. 1 от НМРАВ не може да се кумулира с това по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Това означава, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е за инициирани изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение, съответно след получаване на съобщението за доброволно 2 изпълнение, когато срок не се дава, или при постигнат резултат по принудително удовлетворение след този момент.

Ето защо, доколкото в настоящия случай единствените извършени действия от процесуалния представител на взискателя имат характер на такива по образуване на делото, на взискателя се следват единствено разноски за адвокат в размера и на основанието по чл.

10, т. 1 от НМРАВ – 200 лв. за образуване на ИД.

В допълнение настоящият състав отбелязва, че макар да не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС), намира предвидения в чл.

10, т. 1 НМРАВ размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело за адекватен на фактическата и правна сложност на това действие както по принцип, така и в случая, поради което и го прилага.

С оглед на изложеното обжалваното постановление следва да се отмени, като вместо това приетият за събиране адвокатски хонорар на взискателя се намали от 2000 лв. на 200 лв.

На съдебния изпълнител, с оглед изричната молба в този смисъл на длъжника, следва да се укаже да преизчисли полагаемата му се пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно така намаления размер на адвокатското възнаграждение за взискателя.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя се следват претендираните и сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер от 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 22.03.2024 г. по ИД № 824/2024 г. на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Община Перник за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес на взискателя Г. И. С., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Н А М А Л Я ВА адвокатското възнаграждение на взискателя за образуване на изпълнителното дело, посочено в поканата за доброволно изпълнение, от 2000 лв. на 200 лв.

УКАЗВА на ЧСИ Б. да преизчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съобрази така намаленото адвокатско възнаграждение за взискателя.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на Община Перник сумата от 100 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4