Решение № 147 от 26.09.2022, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Девня, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120101501 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Д. И. П., ЕГН:********** срещу ТП НОИ - Варна иск с правно основание чл. 542 ал. 1 от ГПК вр. чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж по трудово правоотношение със Строително – търговска фирма „Сима“ гр. Стражица като строителен работник за периода от 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г.

В исковата молба ищецът твърди, че от началото на месец май 1988 г. до месец юни 1992 г. без прекъсване е полагал труд по трудов договор на длъжност „строителен работник” в Строително - търговска фирма „Сима”, гр.

Стражица в бригада „Никола Парапунов“ на осем часов работен ден и е бил осигуряван задължително съгласно КТ от 1951 г. Сочи, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, като за периода от 01.05.1988 г. до 25.06. 1992 г. липсват ведомости за заплати в ТП НОИ Велико Търново. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че е работил на сочената длъжност през визирания период, което време следва да се зачита за трудов стаж и трудов 1 стаж при пенсиониране, на основание чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан, моли за неговото отхвърляне и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 от ЗУТОССР е необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5 ал. 12 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

От представено като доказателство по делото удостоверение от ТП на НОИ - гр. Велико Търново се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата труд в периода от 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г. при работодател СТФ“Сима" гр. Стражица. С приемо – предавателен протокол №189-04/07.03.2007 г. /приет по делото/ са приети ведомостите за заплати за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1993 г. на СТФ“Сима“ гр. Стражица, като в приетите ведомости за заплати на осигурителя липсват ведомости за заплати за бригада „Никола Парапунов“.

Следователно предпоставката на чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР за допустимост на производството е налице.

За да бъде уважена претенцията по чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения 2 труд.

Ищецът не е представил начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР, съставено през твърдения период на трудовия му стаж 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г., от което да бъде направен извод, че вероятно такъв е налице. Не са представени писмени доказателства по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗУТОССР, обосноваващи вероятността на претендирания трудов стаж на ищеца, както и допустимостта за установяването му със свидетелски показания. Това е така, защото в цитираната разпоредба са предвидени императивно предпоставките, на които те трябва да отговарят, а именно да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа.

Съгласно разпоредбите на чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР, в специалното производство не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж. Тези доказателства трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и то по време на полагане на стажа. В чл. 6 ал. 2 от Закона са посочени какви могат да бъдат тези писмените доказателства, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Освен изброените в ал. 2 писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този смисъл Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о./.

Липсата на успешно проведено главно и пълно доказване от ищеца, че е работил за посочения работодател през процесния период, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения труд, обуславя извод за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.

При това положение и предвид липсата на други допустими доказателства установяващи наличие на трудов стаж на ищеца за процесния 3 период съдът намира иска за неоснователен.

На основание чл. 9 ал. 3 от ЗУТОССР в настоящото производство такси и разноски не следва да бъдат събирани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. П., ЕГН:********** срещу ТП НОИ Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж по трудово правоотношение със Строително – търговска фирма „Сима“ гр. Стражица като строителен работник за периода от 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г., на основание чл. 1 ал. 1 т. 3 ОТ ЗУТОССР.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4