Определение № 9576 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9576 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110168437 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от **************** АД, чрез адв. С. З., срещу Р. Р. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 16521,05 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г., сключен с „*********************“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4634,48 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2027 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1306,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 19.06.2023 г.; както и в условията на евентуалност кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 16521,05 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г., сключен с „*********************“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 4634,48 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2027 г.; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

33 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 1306,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 19.06.2023 г.

1

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2020 г. между „*********************“ КЧТ, чийто универсален правоприемник е ищецът, и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *************, по силата на който на Р. К. бил отпуснат банков кредит в размер на 20000 лева. От общия размер на кредита служебно била удържана сумата в размер на 700 лева, представляваща „такса ангажимент“, а остатъкът бил усвоен на 29.10.2020 г. по посочената в договора банкова сметка на кредитополучателя. Ответникът се задължил да върне предоставената сума, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора – на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 408,39 лева, в срок до 01.11.2027 г. Р. К. погасявал задълженията си по кредита, но след 01.09.2022 г. изпаднал в забава. Поради просрочие на две последователни месечни вноски с падежи съответно на 01.09.2022 г. и на 01.10.2022 г., и на основание чл. 5, вр. чл. 9 от договора за кредит, на 13.12.2022 г. банката изпратила до кредитополучателя покана за доброволно погасяване на задължението, в която изрично било посочено, че кредиторът обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Въпреки това задължението не било погасено. За вземанията си кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2023 г. по ч. гр. д. № 36484 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. В случай че съдът приемел, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не било надлежно упражнено преди подаване на исковата молба в съда, моли да бъде прието, че това е направено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, поради което предявява в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. Р. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че през 2022 г. отправил запитване до кредитора за промяна на параметрите по договора, тъй като искал да погаси предсрочно част от главницата, но бил уведомен от служители на дружеството, че дължи и лихви, които също трябвало да бъдат погасени предсрочно. Тъй като ответникът не бил несъгласен с тези условия, преустановил плащанията по договора. Възразява, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем преди образуване на настоящото производство, тъй като не били представени доказателства приложеното към исковата молба уведомително писмо изобщо да е било изпращано до адресата. Второ, не бил надлежно информиран от новия кредитор, че последният встъпва като страна в правоотношението между ответника и „*********************“ КЧТ, произтичащо от процесния договор за кредит. На следващо място твърди, че при позоваване на настъпила предсрочна изискуемост на кредита кредиторът имал право да претендира само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната 2 изискуемост до датата на плащането, но не и договорна възнаградителна лихва до края на първоначалния срок на договора. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът не оспорва, че между него и „*********************“ КЧТ през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г.; че усвоил предоставения му кредит в пълен размер; както и че след 01.09.2022 г. преустановил плащанията по процесния договор. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер, както и че той или „*********************“ КЧТ е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

2. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит за главница и договорна възнаградителна лихва;

3. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.

Неоснователно е доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи посочените в отговора документи, тъй като една част от тях (по т. 1, 2 и 4) касаят обстоятелства, за оспорването на които ответникът няма правен интерес (а и такова липсва), а за друга част от страна на ищеца е поискана съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на 3 ищеца за сумата в размер на 16521,05 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г., сключен с „*********************“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4634,48 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2027 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1306,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 19.06.2023 г.; както и в условията на евентуалност кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 16521,05 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г., сключен с „*********************“ КЧТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 4634,48 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.11.2027 г.; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

33 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 1306,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2022 г. до 19.06.2023 г.

ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че между него и „*********************“ КЧТ през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски паричен кредит № ************* от 29.10.2020 г.; че усвоил предоставения му кредит в пълен размер; както и че след 01.09.2022 г. преустановил плащанията по процесния договор. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер, както и че той или „*********************“ КЧТ е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

2. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит за главница и договорна възнаградителна лихва;

3. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, 4 както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.