Решение № 261 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001001055 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), срещу решение №260615 от 04.10.2022 г., постановено по т.д.№141/2021 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-11-ти състав, с което е отхвърлен предявения от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), против Л. И. В. главен иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане при условията на солидарност на обезщетение за сумата от 11 700 000 евро, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 11 700 000 евро и предявения при евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН вр.чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 5 850 000 евро, дължими при условията на разделност и е разпределена отговорността за разноски, сторени по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че при сключване на договор за банков кредит между банката и „Сити Пропъртиз“ АД ответникът е нарушил обичайната практика в банковото дело, съгласно която първо следва да бъдат 1 сключени договори за ипотеки и едва след представяне на удостоверение за вписана първа по ред ипотека в полза на банката да се разрешава усвояването на отпуснатите средства. Изтъква се, че част от средствата са за рефинансиране на предходни задължения, поради което и при съмнения за тяхното недобросъвестно изпълнение, подписването на договора е липса на отговорност за опазване интересите на банката. В случая са отпуснати средства на юридическо лице, чиято експозиция надхвърля обичайния процент от капиталовата адекватност на банката, при това с обезпечение, което няма никаква гарантираща функция. Допълва се, че несъбираемостта на 5 700 000 евро се дължи на липсата на надлежно учредени обезпечения, като отговорността за това не е на други служители, които да следят за изпълнението на договора. Допълва се, че договорът е сключен от ответника в качеството му на администратор на банката и самото му съдържание предпоставя нарушения на задълженията на ответника за полагане на грижата на добрия банкер, доколкото договорът не индивидуализира конкретна инвестиция на кредитополучателя, за чието финансиране е сключен, респ. не индивидуализира и уговореното обезпечение на кредита, освен това предвижда усвояване на кредита преди учредяване на самото обезпечение, което го прави изначално несъбираем. Изтъква се, че ответникът не е взел предвид финансовите показатели на длъжника и имущественото му състояние, като именно липсата на професионална грижа и явно нарушаване на вътрешнобанковите нормативни документи води до ангажиране на отговорността му. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. И. В., с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че не съществува практика, при която средствата следва да се предоставят едва след вписване на ипотечния договор, доколкото става въпрос за бизнес кредит, че в процесния случай от подписването на договора до обявяването на банката в несъстоятелност същият е бил редовно погасяван. Не се споделя твърдението, че изпълнителният директор следва да отговаря във всеки момент, ако настъпи несъбираемост на който и да е банков кредит. Оспорва твърдението, че процесният договор за банков кредит не индивидуализира инвестицията, за която е сключен, тъй като същият е сключен с цел придобиване на конкретно определен недвижим имот, заедно с находящите се в него сгради, като е посочено и обезпечението, което следва да бъде учредено, а именно ипотека върху закупените имоти. Допълва се, че оценката на риска се извършва от страна на конкретния банков отдел, а не от страна на ответника, като последният не носи отговорност за дейността на лицата, извършили оценката. В заключение се сочи, че ответникът не може да носи отговорност за факти и обстоятелства, реализирали се след изключително дълъг период от напускането му на банката на 18.12.2008 г. и след подписването на пет анекса, които са изменили първоначално договорените условия по договора и при които последващите управляващи са правили нова преценка на риска. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира 2 разноски.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В производството пред СГС синдиците на "КТБ" АД в несъстоятелност са предявили искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН срещу О. Р., И.

З., Г. Х., А. П., Л. В., за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на сумата от 11 700 000 евро, представляваща вреди, нанесени на банката в качеството им на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2, б "а" ДР на ЗБН, тъй като били членове на управителния съвет на банката и в това си качество сключвали договори за кредит, вземали решения за отпускането на кредити, в това число и на процесния договор, с който е отпуснат кредит на „Сити Пропъртиз“ АД без надлежно предоставени и учредени обезпечения. Предоставените средства на основание договор за кредит, не са върнати и по този начин на банката била причинена вреда.

Претендира се и законна лихва.

При условията на евентуалност са предявени искове срещу същите ответници за заплащане солидарно на същата сума като имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния съвет при вземане на решение за сключване на същия договор за банков кредит.

Претендира се и законна лихва.

При условията на евентуалност са предявени искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати по 5 850 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците при сключване на същия договор за кредит. Претендира се и законна лихва.

С определение от 04.03.2020 г. съдът е спрял производството по т.д.

№1168/2017 г. спрямо И. З., Г. Х. и А. П. до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по НОХД №2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд и е оставил без уважение искането за спиране по отношение на О. Н. Р. и Л. В..

С определение №292295/17.12.2020 г., постановено по т.д.№1168/2017 г. по описа на СГС, съдът е разделил производството на основание чл.210, ал.2 от ГПК, като е отделил в самостоятелно такова исковете срещу ответника Л.

И. В. и е образувано т.д.№ 141/2021 г. на СГС.

Безспорно е обстоятелството, а и е видно от представените писмени доказателства (л. 26), както и от вписванията по партидата на ищеца 3 в Търговския регистър, че ответникът Л. И. В. е сключил договор за управление на 26.01.2005 г. с „КТБ“ АД (н.) за срок от пет години, съгласно който изпълнителният директор като член на управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като: упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от надзорния съвет или на управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.

Правомощията на Л. И. В. като изпълнителен директор на банката са прекратени на 08.12.2008 г. с решение на Надзорния съвет (л. 402), вписано в търговския регистър на 18.12.2008 г.

Не е спорно също така, че на 20.11.2007 г. между банката и „Сити Пропъртиз“ АД е сключен договор, по силата на който на последния е бил предоставен кредит в размер на 11 700 000 евро за заплащане на цена по повод закупуване на недвижим имот в гр. Разлог заедно с 20 броя сгради и за други разходи във връзка с имота. Този договор е подписан от Л. В., О. Р., И.

З. като изпълнителни директори, Г. Х. и Ю. П. като прокуристи, от една страна и от Д. С. – управител на „Сити Пропъртиз“ ЕООД, от друга страна. В чл. 31 от договора за банков кредит е предвидено, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се задължава в срок до 31.03.2008 г. да учреди в полза на банката първа по ред ипотека върху два недвижими имота в гр. Разлог, които са надлежно индивидуализирани.

Към договора за кредит са приложени и Анекс № 1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 15.12.2009 г., Анекс № 3 от 25.01.2010 г., Анекс № 4 от 29.05.2012 г. и Анекс № 5 от 15.11.2013 г., по силата на които са изменяни клаузите от договора от 20.11.2007 г., но същите не са подписвани от ответника Л. В..

Като безспорно е отделено обстоятелството, че задължението за учредяване на обезпечение на кредита не е изпълнено от кредитополучателя в съответния срок.

Между страните по делото не е сформиран спор относно размера на задълженията по процесния договор за кредит, нито по размера, който първоначално е бил отпуснат. След подписване на Анекс № 5 от 15.11.2013 г. към договора, задълженията по кредита като неиздължена главница е в размер на 5 700 000 евро.

Представен е Правилник за кредитната дейност (ПКД) на „КТБ“ АД, в чл. 4, т. 2 от който, е предвидена възможност за отпускане на кредити от банката с инвестиционна цел – придобиване на дълготрайни активи, предприятия или обособени части от тях, дялове и акции, ново строителство, реконструкция, разширяване и проектно финансиране. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ПКД предлаганата кредитна сделка се обсъжда от Кредитния съвет след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит, за което 4 се изготвя протокол. Съгласно ал. 2 екземпляр от протокола заедно с проектодоговорите по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист и юрисконсулта от Централно управление на банката и от началника на управление „кредитиране“ се предават на изпълнителните директори за вземане на решение. Когато вземането на решение е в компетентност на Управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез председателя на Управителния съвет.

Съгласно чл. 57 от ПКД текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните служители в Управление – „Кредитиране“. В чл. 63 е предвидено, че всички рискови експозиции на банката, включително и кредитните, се оценяват ежемесечно в съответствие с „Правилата за преглед, оценка и класификация на рисковите експозиции на „КТБ“ АД“.

Като писмени доказателства по делото са събрани и книжата, послужили за изготвяне на кредитното досие с оглед сключване на договора за банков кредит с дружеството „Сити Пропъртиз“ ЕООД съгласно разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД. При определяне на кредитния риск са изследвани различни компоненти, като показателите на дружеството – кредитополучател са били нискорискови.

Установени са добри конкурентни позиции, частично реализуема стратегия, налице са основни канали за реализация, добра способност за обслужване на дълга. Определен е вътрешен кредитен рейтинг съобразно групите за категоризация по Наредба № 9 на БНБ – „АА“, Първа група.