Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 26.07.2023, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 121/2023
Вид
Решение № 74
Подписан
26.07.2023
В сила
19.09.2023
Състав
Цонка Тодорова Миткова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. , 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря Г.И.Г. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело № 20231860200121 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Постъпила е жалба от Г. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****************, с която обжалва наказателно постановление № 461/ 10.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – София, с което на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1 и чл. 275, ал.

1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, Заповед № РД 49-199/ 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева (триста лева) за административно нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено изцяло, като му бъдат присъдени направените разноски по делото за три съдебни инстанции, съгласно приложения списък.

Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – София, в писмена защита, оспорва жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно със законните 1 последици и претендира присъждане на разноски за три съдебни инстанции.

Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп не взема становище по жалбата.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.06.2022 г. комисия в състав: служители на ИАГ, РДГ – София, ОП Копривщица и ДИП „Богдан“ е извършила теренна и документална проверка на подотдел 9096 „в“ в землището на гр. Копривщица, за което е съставен протокол на 07.06.2022 г./л.17-л.19, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ Видно от протокола, че в него са описани констатираните нарушения от комисията, дадени са предписания и е указано на лицето Г. И. С. да представи писмена информация по случая с констатациите в подотдел 9096 „в“, в срок до 14.06.2022 г. Представено е писмено обяснение от Г. И. С. до Директора на РДГ – София, ведно с копия от болничен лист и заповед за платен годишен отпуск./л.23-л.27, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ В тази връзка е представен и доклад от инж. П.Д. до Директора на РДГ – София, ведно с копие от позволително за сеч./л.20-л.22, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ На 20.07.2022 г. комисия в състав: служители на РДГ – София, ОП Копривщица и ДИП „Богдан“ е извършила втора теренна и документална проверка на подотдел 9096 „в“ в землището на гр. Копривщица, за което е съставен констативен протокол /КП/ № 011702 от 20.07.2022 г./л.14-л.15, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ Видно от протокола, че при проверката са описани установените констатации в отделни точки, като е посочено следното: „Лицето Г. И. С. в качеството си на длъжностно лице, съгласно трудов договор и заповед на ОП „Копривщица“ не е изпълнил служебните си задължения да следи за поверените му общински горски територии /ОГТ/ от незаконно ползване и увреждане, като в подотдел 9096 „в“ от ОГТ, землище на гр. Копривщица е установена липса на 794.5 пр. куб. метра дърва за огрев от бук.“/л.14-л.15, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ На 21.07.2022 г. е съставен АУАН № 461/2022 (бл. № 101243) срещу Г.

И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************, за това, че: „В качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, съгласно трудов договор № 18-23.05.2012 г. и заповед № РД38 от 01.07.2022 г. за определяне на охранителните участъци на Директора на ОП-Копривщица, не 2 е изпълнил служебните си задължения, а именно да следи за поверените му общински горски територии от незаконно ползване и увреждане, като в подотдел 9096 „в“ землището на гр. Копривщица е установена липса на 794.5 пр. куб. метра дърва за огрев от бук. Нарушението е извършено в периода от 07.06.2022 г. до 20.07.2022г., нарушението е открито на 20.07.2022 г.“/л.12л.13, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, на двама свидетели и е връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в графа „обяснения или възражения на нарушителя“ е отразено „не съм съгласен с акта“. Във връзка със съставения АУАН има изготвен доклад от Н. Р. К. – гл.спец.горски инспектор при РДГ София до Директора на РДГ София от дата 26.07.2022 г. за констатираното нарушение в подотдел 9096 „в“ землището на гр. Копривщица от лицето Г. И.

С. – горски стражар при ОП Копривщица.

Наказателно постановление № 461 на Директора на РДГ – София е издадено на 10.08.2022 г. срещу Г. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****************, за това, че: „При извършена проверка на 07.06.2022 г. и повторна проверка на 20.07.2022 г. от служители на РДГ София, ОП Копривщица и ДИП „Богдан“, Г. И. С. в качеството си на лице по чл. 188, ал.

1, т. 3 от Закона за горите, съгласно трудов договор № 18-23.05.2012 г. и заповед № РД38 от 01.07.2022 г. за определяне на охранителните участъци на Директора на ОП-Копривщица, не е изпълнил служебните си задължения, а именно да следи за поверените му общински горски територии от незаконно ползване и увреждане, като в подотдел 9096 „в“ землището на гр.

Копривщица е установена липса на 794.5 пр. куб. метра дърва за огрев от бук.

Нарушението е извършено в периода от 07.06.2022 г. до 20.07.2022г., нарушението е открито на 20.07.2022 г.“/л.10,л.11, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/ В наказателното постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ и на основание същите текстове от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева (триста лева).

По делото е представена заповед № РД 49 – 199/ 16.05.2011г. на 3

Министъра на земеделието и храните във връзка с правомощията на Директора на РДГ – София да издава наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР./л.30, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп /

По делото е представена заповед № 694/ 15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ във връзка с правомощията на инж. Н.А.Н. на длъжност „заместник директор на РДГ – София“, който да изпълнява функциите на директор, считано от 15.08.2022 г., до назначаване на титуляр на длъжността директор./л.31, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/

Видно от показанията на свидетелите Н. Р. К. – актосъставител и С. С.

Б. – свидетел при проверката и при съставянето на акта /служители на РДГ – София/, дадени в с.з. на 18.07.2023 г., че те поддържат фактическите констатации, отразени в КП и АУАН. /л.19-л.20/

Наказателното постановление № 461/ 10.08.2022 г. на Директора на РДГ – София е връчено на Г. И. С. на 15.08.2022 г./л.47, АНД № 195/2022 г. на РС – Пирдоп/, а жалбата против същото е депозирана в РДГ – София на 24.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на Г. И. С. срещу Наказателно постановление № 461/ 10.08.2022 г. на Директора на РДГ – София е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, ч л . 43 и ч л . 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с посоченото нарушение на ЗГ, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха 4 визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, н аказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, лицата по ал. 1 опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.

Установи се безспорно от събраните доказателства по делото, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е длъжностно лице – горски стражар, съгласно трудов договор № 18-23.05.2012 г. и заповед № РД38 от 01.07.2022 г. за определяне на охранителните участъци на Директора на ОП-Копривщица, отговаря за поверените му общински горски територии от незаконно ползване и увреждане, като в подотдел 9096 „в“ землището на гр. Копривщица, за който отговаря, в периода от 07.06.2022 г. до 20.07.2022г. е установена липса на 794.5 пр. куб. метра дърва за огрев от бук, и нарушението е открито на 20.07.2022 г. В тази насока административнонаказващият орган ангажира надлежни доказателства пред настоящата инстанция, от които е видно, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и Наказателното постановление, жалбоподателят е извършил посоченото административно нарушение.

Допуснотото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства 5 и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото. При това положение съдът счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и е определил едно справедливо административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева (триста лева), което е към минимума, съобразено е с разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, с тежестта на конкретния случай и всички останали обстоятелства.

Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган „за маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по посочените текстове от ЗГ, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.