Решение № 169 от 30.12.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ловеч, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200611 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3225087 на ОД на МВР Ловеч е наложено на ЮР. Д. М. от гр.Д., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят М., който го е обжалвал. В жалбата се позовава на изтекла погасителна давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради липсата на данни кога е бил съставен електронния фиш. Твърди, че не е превишавал разрешената в участъка скорост, противно на посоченото във фиша.

На следващо място, в жалбата се акцентира, че обжалвания ЕФ не съдържа изискуемите по закон реквизити, а именно : не е ясно кой, кога и по какъв начин е установил твърдяното нарушение, кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател.

Наведено е и възражение, че му е бил връчен само фиша, без каквито и да било други документи или писмени доказателства.

Моли електронният фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят М. не се явява.

Представил е писмено становище, в което поддържа направените с жалбата възражения. В допълнение навежда доводи за това, че не са били изпълнени изискванията на Наредба № 1

8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, като не са били попълнени всички реквизити на протокола – приложение към чл.10, ал.1 от наредбата. Изтъква, че липсват каквито и да било данни и доказателства относно това кой и кога е разположил АТСС на контролирания участък от пътя. Твърди, че е налице пълно несъответствие между изложеното в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ и представения от въззиваемата страна снимков материал. Развити са подробни доводи в тази насока с направени изчисления относно разположението на АТСС, пътния знак въвеждащ ограничението на скоростта и данните от вещественото доказателство. Сочи също така и че липсват доказателства, че АТСС е преминало технически преглед и дали е работело в срока на валидност на този преглед. Наведени са и възражения относно реквизитите на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. на МВР.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 02.11.2019 г. в 14:30:11 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.В., със скорост от 101 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.23+000 до км 23+600, в който попада и км 23+383 /л.11/, имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0050987 /л.13/ установили, че засечената в 14:30:11 часа на 02.11.2019 г. скорост от 101 км/час била от лек автомобил „*************” с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 98 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик на автомобила е „*********** ЕООД – гр.София, а ползвател е ЮР. Д. М. от гр.Д..

2

Въз основа на така констатираното нарушение, на 06.12.2019 г. /справка на л.14 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3225087 /л.12/ срещу ЮР. Д. М. от гр.Д..

Така издаденият ЕФ бил връчен на Ю.М. на 24.06.2021 г. /справката на л.14 от делото/.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят М. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед твърдението на жалбоподателя М., че фишът му е бил връчен на 24.06.2021 г., която дата кореспондира и с отразеното в АИС АНД на „Пътна полиция“ /л.14/, и съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на МВР Ловеч – 30.06.2021 г. /разписка от куриер на л.6 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно ЮР. Д. М. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата и писменото становище възражения касаещи датата на издаване на фиша, липсата на имената и длъжността на лицето издало фиша.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 06.12.2019 г. /л.14/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.

3 по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, както и неяснотата за издателя му са неоснователни.

Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление, но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и доказателства, които потвърждават нарушението, в т.ч. снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на погореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е 4 посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено, както и че скоростта на движение там е била ограничена до 60 км/ч с пътен знак В26. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.10/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.9/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.