Решение № 2159 от 05.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330116043 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Сити кеш“ АД против А. А. В., с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 177 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 21.06.2024 г., до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5652 от 08.07.2024 по ч.гр.дело № 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем *** от разстояние, при спазване на изискванията на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, със заемна сума от 1000 лева, която била изплатена на ответника. Излагат се твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Срещу Заповедта било депозирано възражение по чл 414 от ГПК, като заповедния съд указал да заявителя да предяви иск за вземането си по издадената заповед. Поради изложеното възникнал правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Иска се от съда да уважи предявените ппетенции. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок ответната страна е депозирала отговор 1 на исковата молба, като сочи че признава иска и че е заплатил процесната сума от 177 лева. Иска се от съда постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 3805от 19.03.2025 год., постановено по настоящото дело, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем ***, със заемна сума от 800 лева, усвоена, по който към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е останала дължима сумата от 177 лева – главница.

С отговора на исковата молба от ответника се представя разписка от 25.11.2024 год. за извършено плащане в размер на 177 лева /л.26/. В с.з. от 16.04.2025 ответникът се явява лично като заявява, че е заплатил сумата. С молба вх. № 38212 от 03.04.2025 год. /л.34/, депозирана от ответното дружество се признава извършеното плащане на сумата от 177 лева.

По правните аспекти на спора:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10948 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Сити кеш“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 5652/08.07.2024 г. Срещу издадената заповед е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск, който съдът намира по изложените съображения за допустим.

По същество:

Установи се безспорно по делото, че между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *** по силата на който на ответника е предоставена и успоена заемна сума от 800 лева, както и че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.09.2024 год. по договора е останала неизплатена главница в размер на 177 лева, която сума именно се претендира с исковата молба.

Установи се безспорно и че на 26.11.2024 год., в хода на процеса, от ответника е заплатена дължимата сума от 177 лева.

От една страна, погашението на претендираната сума потвърждава заявеното от ответника, че признава иска по основание и размер, а от друга, води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция за главница, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

Върху сумата за главница в размер на 177 лева, платени в хода на 2 процеса се дължи законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 21.06.2024 год. до 26.11.2024 год. – датата на извършеното плащане.

По отношение на разноските:

Независимо, че съдът отхвърли исковата претенция, доколкото искът се отхвърля, поради настъпило плащане на претендираната сума в хода на процеса, то, ответникът дължи разноски на ищцовата страна, тъй като е станал причина за образуване на настоящото исково производството, а и в заповедното производство по ч.гр.дело 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив. В хода на настоящото производство дружеството – ищец, е направил разноски в размер на 50 лева – държавна такса. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лева. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева.

В заповедното производство, заявителят е сторил разноски в размер на 3.56 лева – държавна такса и му е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7.12 лева, съобразно уважената част от претенцията или общо сумата от 10.68 лева.

Съдът не споделя възражението за прекомерност на разноските, претендирани от ищцовата страна. И в заповедното, и в исковото производство е определо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а дължимите държавни такси са заплатени съобразно определения в закона размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, предявения от „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 против А. А.

В. ЕГН ********** иск за признаване на установено между страните, че А. А.

В. ЕГН **********, дължи на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 сумата в размер от 177 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5652 от 08.07.2024 по ч.гр.дело № 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив, поради настъпило плащане в хода на процеса.

3

ОСЪЖДА А. А. В. ЕГН **********, да заплати на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 дължимата за периода от 21.06.2024 год. до 26.11.2024 год. законна лихва върху главницата от 177 лева.

ОСЪЖДА А. А. В. ЕГН **********, да заплати на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 сумата от общо 182.80 лева – разноски, от които сумата от 10.68 лева, сторени по ч.гр.дело № 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив и сумата от 125 лева – сторени в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, препис от него, ведно с ч.гр.дело 10948/2024 год. по описа на РС Пловдив, да се върне на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4