Решение № 3015 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100509199 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.07.2022г., постановено по гр.д. № 70378/2021г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, са уважени предявените от “П.К.Б.” ЕООД срещу Г. И. М. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 157, 16 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30036689087 от 03.05.2019г., ведно със законната лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, за сумата от 192, 62 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 02.10.2020г. и сумата от 102, 19 лева – мораторна лихва върху непогасените главница и възнаградителна лихва за периода от 02.10.2020г. до 25.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49717/2021г. по описа на СРС, ГО, 126 състав. Със същото решение е отхвърлен иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 1 432, 38 лева; иска за възнаградителна лихва – за разликата до пълния предявен размер от 464, 37 1 лева и за периода от 20.09.2019г. до 19.03.2020г.; иска за установяване на вземане за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 182, 99 лева и иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а от ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 288 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника Г. И. М., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че процесният договор за кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен единствено като абсолютна процента стойност, но не е конкретизиран начинът, по който е формиран ГПК, което води до неяснота относно включените в него компоненти. В случая е неясно как е формиран ГПР, какво друго е включено в него освен фиксирания годишен лихвен процент, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали в действителност не надхвърля петкратния размер на законната лихва предвид забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това се твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Нарушена била и императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, съгласо която потребителят има право при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи и т.н. Жалбоподателят счита, че тази информация следва да е посочена в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски кредит съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. На следващо 2 място, във въззивната жалба са развити подробни съображения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави.

Аргументирано е становище, че нищожността на тази клауза, доколкото касае основна престация по договора и не може да се замести с императивна правна норма, обуславя извод за нищожност на целия договор. Правото на кредитора да получи обратно дадената в заем сума обаче следва да се упражи не въз основа на иск за ангажиране на договорна отговорност, а по реда на неоснователното обогатяване. Предвид обстоятелство, че в настоящото производство не е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, въззивникът счита, че претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “П.К.Б.” ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което прави искане да бъде потвърдено.

Счита релевираните възражения за нищожност на клаузи от договора, респективно за нищожност на целия договор, за неоснователни. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцовото дружество се е позовало на настъпил краен срок за връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви и такси.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30036689087 от 03.05.2019г., по силата на който кредиторът «П.К.Б.» ЕООД се е задължил да предаде в собственост на насрещната страна Г. И. М. сума в размер на 1 600 лв. с цел – рефинансиране на задължение по друг договор за кредит между страните в размер на 983, 21 лева, със срок на кредита – 2 години /краен падеж – 20.04.2021г./, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 38, 30 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 44, 93 %. Потребителят поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, както следва: на 24 равни месечни вноски от по 94, 66 лева, включваща част от главницата и част от лихвата, с падеж – 20-то число на месеца, при обща дължима сума по кредита в размер на 2 271, 39 лева. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да закупи пакет от допълнителни услуги, по който длъжи възнаграждение в размер на 1 545, 60 лева, което е разсрочено на части – на 24 месечни вноски с размер на вноската от по 64, 40 лева, която се заплащала едновременно с месечната погасителна вноска по кредита. Общият размер на задължението на кредитополучателя е определено на 3 816, 99 лева /сбор от дължимата сума по кредита от 2 271, 39 лева и дължимото възнаграждение по допълнителния пакет услуги в размер на 1 545, 60 лева/, а общият размер на месечната вноска възлиза на 159, 06 лева.

Страните по договора предварително и изрично се уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП.

По делото не е спорно обстоятелството, че отпусната в заем сума е усвоена, както следва: сумата от 983, 21 лева е преведена за погасяване на предходно задължение на кредитополучателя и сумата от 616, 79 лева е усвоена по банковата сметка на ответника.

Не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение потребителят е внесъл сумата от общо 866, 01 лева за погасяване на дължимите вноски по отпуснатия 4 кредит, с които, според твърденията на ищцовото дружество, са погасени следните задължения: 80 лева такса за разход, свързани с извънсъдебно събиране на вземания, първа, втора, трета и част от пета погасителна вноска по договора.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г./ - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като 5 средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.