Решение № 440 от 19.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Бургас, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203879 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Х. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. ***, действаща чрез пълномощника си адв. Е. В. от БАК, против Заповед за задържане на лице № 3388зз-321/21.10.2025г., издадена от Б.С.В. – старши полицай при 05 РУ към ОД на МВР – Бургас.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се излагат подробни съображения за нейната законосъобразност. Претендират се и разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателката се явява лично и с адв. В. от БАК, като поддържа жалбата и моли за уважаването , ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Б.С.В. – старши полицай при 05 РУ към ОД на МВР – Бургас също се явява лично, като застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна.

1

След преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 21.10.2025г. в 19:00 часа ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-321/21.10.2025г., с която на посочената дата жалбоподателката е била задържана за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за това, че има достатъчно данни, че на 21.10.2025г. около 18:55ч. в гр. Бургас, ж.к. ***, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В случая обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР са посочени и задължителните реквизити на същата, а именно: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73, както и правата на задържаното лице.

В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона форма, така както предвижда чл. 74, ал. 1 ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация. Вписани са също така фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането, като са разяснени и правата на задържаното лице.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която разпоредба урежда правомощието на полицейските органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба.

Задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата. Предвид това, от особено значение е в заповедта да се посочат фактическите основания за задържането, както и същата да съдържа факти и информация, която да даде възможност на задържаното лице да разбере защо се задържа. Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/бездействия на задържаното лице, като трайно в практиката си ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни за 2 това, че Х. Н. Г., след надлежно предупреждение, съзнателно е пречила на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Действително, в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, но от фактическа страна обжалваният акт не е обоснован с наличие на данни за извършено от Х. Н. Г. действие, с което съзнателно е препятствала изпълнението на служебните задължения на полицейски орган.

Като фактически обстоятелства в атакуваната заповед полицейският орган е посочил: „има достатъчно данни, че на 21.10.2025г. около 18:55ч. в гр.

Бургас, ж.к. ***, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба“, като не е уточнено по какъвто и да било начин какво е конкретно даденото устно полицейско разпореждане.

За обосноваване правото на органа да упражни предоставеното му правомощие по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможността на адресата на акта да реализира правото си на защита, то следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, с активното си поведение пречи на органите на МВР да изпълнят своите правомощия.

В процесната заповед, обаче, полицейският орган е посочил единствено, че след надлежно предупреждение Г. съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Не е посочено евентуално какво разпореждане е отказала да изпълни жалбоподателката и на осъществяването на какви задължения по служба на полицейските органи е попречило нейното поведение. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е немотивирана.

Липсата на посочване в заповедта на конкретните факти, на които се основава задържането, т.е. липсата на мотиви, създава неяснота за основанието за задържане на жалбоподателката и препятства упражняването на правото на защита.

Последното от своя страна е съществен порок на заповедта, обуславящ формалната незаконосъобразност на същата и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, без да е необходимо да се обсъжда въпросът за материалната законосъобразност.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.

По разноските:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за 3 заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025г., сключен между жалбоподателката Х. Н. Г. и адв. Е.

В. от БАК, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 1200 лева (613,55 евро) е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане). Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателката разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВРБургас.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3388зз-321/21.10.2025г., издадена от Б.С.В. – старши полицай при 05 РУ към ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е заповядано задържането за срок до 24 часа на Х. Н. Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4