Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 947 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 383/2023
Вид
Решение № 947
Подписан
15.07.2023
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500383 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263155 от 20.10.2022 год., постановено по гр.д.№ 14406/2016 год. по описа на Софийски градски съд, I-1 състав е отхвърлен предявен от Д. Л. У. против „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение - Шейново“ ЕАД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Н. У., настъпила на ******** г. и сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на неговата внучка М. У., настъпила на 23.11.2011 г., които настъпили в резултат на противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт и добрата медицинска практика свързани с: липса на кислород в приемния кабинет на болницата; приемният кабинет не е разполагал с транспортна количка и в него не е било възможно да се вкара такава; липса на ехографски апарат и анестезиологични инструменти в приемния кабинет; в приемния кабинет не е документиран втори преглед; дежурният екип не е предприел спешно родоразширение; липсва ЕКГ запис и монитиране на сърдечната дейност, както и параклинични изследвания, които са могли да насочат реанимационния екип към евентуалната причина за тежкото състояние на родилката; бременността не е преценена правилно като рискова и не са предприети съответни действия за това; предоставената медицинска грижа не е била навременна, като с решението са разпределени и разноските по делото.

1

Решението е обжалвано от ищеца Д. Л. У., чрез процесуален представител, като се правят оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът не е кредитирал в цялост дадените показания от допуснатите свидетели на ищеца и въз основа на това е достигнал до погрешни крайни изводи за липса на противоправно поведение при служители на ответната дружество.

Поддържа се, че безспорно по делото е установено неизпълнение на конкретните задължения , произтичащи от Закона за здравето относно предоставяне на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ; дежурния екип не е предприел спешни реанимационни действия, а предприетите такива са увредели здравия плод. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск да бъде уважен изцяло.

Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Шейново“ ЕАД, чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.

Третото лице помагач ЗД „Евро Инс“ АД оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение, а третото лице помагач – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не взема становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба и направени уточнения към нея са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 300 000 лева, представляващи неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря му Н. У. и сумата от 50 000 лева – неимуществени вреди от смъртта на внучка му М. У., като ищецът Д. У. твърди, че дъщеря му била бременна в 9-ти месец, 38-ма гестационна седмица, когато на 20.11.2011 г. рано сутринта отишла в САГБАЛ „Шейново“ ЕАД, придружавана от втората съпруга на ищеца Ю. У., за постъпване за раждане, тъй като имала болки и леки контракции от предишната вечер. Поддържа се, че в болницата била насочена към 24-ти кабинет, където била прегледана от д-р Л. Д. и след извършен преглед и ултразвуково изследване било установено, че има сантиметър и половина разкритие и недостатъчно чести контракции.

Било й указано да се разхожда в двора на болницата, за да предизвика контракции и да се върне за нов преглед след обяд. Около 16.00 ч. същия ден се върнала в дежурния кабинет и след извършен преглед, който не е документиран, лекарката й казала, че няма промяна в състоянието й, да се прибира и да дойде в болницата, когато болките станат нетърпими, а контракциите са през не повече от 3-4 минути. Около 1.30 часа на ******** г. дъщеря му се обадила на втората му съпруга и й споделила, че не може повече да издържа, тъй като болките и контракциите станали интензивни, през кратки интервали и двете отново отишли в болница САГБАЛ „Шейново“ ЕАД. Регистратурата била затворена и ги упътили да изчакат пред приемен кабинет до идването на дежурен лекар и когато стигнали пред този 2 кабинет на Н. й станало лошо, свлякла се на земята и казала, че не й достига въздух.

Придружителката й започнала да вика за помощ и пристигнал дежурният лекар д-р Й. Д., след което вкарали Н. в приемния кабинет, а след това в предродилна зала, където имало централен източник на кислород. Включили се дежурният анестезиолог д-р Б., дежурният специалист АГ д-р А. И. и първият дежурен специалист по АГ д-р Р. К.. Поради спешното състояние на Н. я свалили на първия етаж в операционна зала за извършване на цезарово сечение. Междувременно е извикан и втори анестезиолог – д-р К. и главният лекар д-р Р. В..

При прехвърляне на операционната маса Н. изпада в клинична смърт, но била реанимирана и жизнените й показатели били поддържани изкуствено докато извадили бебето, което също било в тежко състояние. Въпреки извършените реанимационни действия, Н. У. починала в 04.10 ч. на ******** г. Поддържа се, че 5 часа след раждането на бебето, което било в тежко състояние, то било прието в клиника по неонатология към „Специализирана болница за активно лечение по детски болести“ гр. София, където също починало в 12.05 ч. на 23.11.2011 г. Твърди, че както при първоначалните прегледи, така и при реанимацията и предприетото цезарово сечение и израждане са налице нарушения на добрите медицински практики, които са в причинна връзка с настъпилата смърт на родилката и новороденото: не е предоставена навременна и достъпна грижа, според §4 от „Правилата на добра медицинска практика на лекарите в България“, тъй като в приемния кабинет не е имало кислород, който при своевременно подаване на У.а е можело да предотврати леталния изход; приемният кабинет не е разполагал с транспортна количка и в него не е било възможно да се вкара такава, липсва ехографски апарат и анестезиологични инструменти и пособия; дежурният екип не е предприел спешно родоразширение, а е изчакал стабилизиране на родилката, като тя е постъпила в 2.52 ч., а секциото е започнало в 3.50 ч., един час, който се е оказал фатален за нея и детето; липса ЕКГ запис и монитиране на сърдечната дейност, както и параклинични изследвания, които са могли да насочат реанимационния екип към евентуалната причина за тежкото състояние на родилката. Твърди, че е следвало да се предприеме спешно родоразширение веднага след приемане на родилката в 2.52 ч., а такова е започнало едва в 3.38 ч., както и че вторият преглед, извършен на У.а на 20.11.2011 г. не е документиран. Твърди, че вследствие смъртта на дъщеря му и внучката му претърпял неимуществени вреди в посочените размери, за който следва да бъде обезщетен от ответното дружество.

Ответникът „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Шейново“ ЕАД е оспорил исковите претенции, като твърди, че неговите служители са действали напълно в съответствие с предписаните нормативни изисквания и в този смисъл не е налице противоправно поведение на негови служители, което да ангажира неговата отговорност.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника, намира следното:

3

Между страните не е спорно, че Н. У., дъщеря на ищеца Д. У., е била бременна в 38-ма гестационна, както и че след постъпване за раждане на 21.11.201 г. в САГБАЛ „Шейново“ ЕАД е починала, като е починала и новородената й дъщеря М. У., родена на ******** г. в 03,38 ч. и починала на 23.11.2011 г.

Фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.

В настоящия случай от приетото пред първоинстанционният съд заключение на изключително подробната комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от 9 вещи лице въз основа на приетите по делото писмени доказателства и дадените конкретни показания от всички разпитани свидетели, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че причината за смъртта на Н. У. е наличието на възпалително заболяване на белия дроб /изразен мононуклеарна възпалителна инфилтрация, сегментоуядрени левкоцити/ усложнено с възпалително заболяване на миокарда и възпалително заболяване в съседство на перидарда /перикардит/ с образуван умерен перикарден излив, отразен в съдебно-медицинската експертиза на труп № 906/2011 г.

Вещите лица считат, че най-вероятно възпалителният перикарден излив е довел до сърдечна претампонада и последваща сърдечна тампонада е причина за смъртта. Според заключението причина за смъртта на М. У. е вътреутробна асфикция от масивна аспирация на околоплодна течност и мекониум. Това е довело до тежко увреждане на мозъка и постасфиктичен шок, които от своя страна са настъпили поради факта, че недостигът на 4 кислород стимулира чревната перисталтика и отпуска аналния сфинктер, което води до отделяне на мекониум и смесване с амниотична течност, а от друга страна, хипоксията активира центъра на дишане в мозъка на плода и с това възникват преждевременни вътреутробни дихателни движения с вдишване на околоплодни води и мекониум в белите дробове, което от своя страна задълбочава хипоксията.

Установяват, че по данните от първия преглед на Н. У., извършен на 20.11.2011 г. не са налице индикации за хоспитализация по клинична пътека № 141 „раждане“, нито такива данни са налице при извършения втори, недокументиран преглед, следобед същия ден.